Решение № 9117 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9117 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20221110162098 по описа за 2022 година

Производството е по Част II, Дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Б. И. Г., ЕГН **********, е предявила против [фирма], ЕИК **** установителни искове за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № **** от 20.10.2021 г., сключен с ответника, евентуално на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждащ задължение за сключване на договор за поръчителство, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави, както и установителен иск срещу [фирма], ЕИК ***** за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2021 г. към Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г., като противоречащ на добрите нрави, евентуално поради липса на основание /съгласно уточнителна молба с вх. № от 17.01.2023 г./.

Ищцата твърди, че сключила с ответника [фирма] Договор за потребителски кредит № **** от 20.10.2021 г., съгласно който й била предоставена заемна сума в размер на 5151.93 лв., при уговорен фиксиран размер на ГПР от 21.40 % и размер на ГЛП от 19.55 %, като ищцата се задължила да върне получената в заем сума на 24 месечни погасителни вноски.

Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора при липса на предоставено обезпечение от кредитополучателя срокът за разглеждане на искането за отпускане на кредит и одобряване на същото е с продължителност от четиринадесет дни, а в случай, че кредитополучателят посочи, че ще предостави обезпечение, то следва да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 4 от съглашението и да представлява предоставена на кредитора банкова гаранция, съгласно приложимите към договора Общи условия, или сключен договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Посочва, че в изпълнение на тази разпоредба от Договора на 20.10.2021 г. сключила с втория ответник [фирма] Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който ищцата се задължила да заплаща на поръчителя сумата от 254.18 лв. месечно за срока на действие на договора или сума в общ размер от 5846.14 лв. Твърди, че е погасила изцяло първите две вноски по договора, както и 1 част от третата вноска. Сочи, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, като разходът за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен, доколкото предоставянето на поръчителство представлява необходимо условие за усвояване на заемната сума, като условията за другото предвидено в договора за заем обезпечение са невъзможни за осъществяване от длъжника предвид характера на процесния договор като такъв от типа „бърз кредит“. Поддържа, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство не е включен от кредитора в размера на приложимия към правоотношението ГПР, като с последното се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а представлява и заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Счита, че посоченият като приложим по договора за потребителски кредит размер на ГПР не отговаря на действителната му стойност, която надвишава определения в закона максимално допустим размер, което води до недействителност на договора поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че договорът за поръчителство е недействителен поради липса на основание, доколкото с него не се предоставя услуга на потребителя и с оглед недействителността на договора за потребителски кредит, чието изпълнение се обезпечава, както и поради накърняване на добрите нрави поради наличие на неравноправни клаузи. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника [фирма], с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г. и Договор за поръчителство от същата дата с ответника [фирма], както и, че ищцата е погасила чрез плащане сумата от 802.45 лв., дължима по договора за заем. Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за потребителски кредит, поради което и възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в размера на приложимия към договора за заем ГПР. Оспорва договорът за заем да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, е по същество договор за поръчка. Сочи, че за потребителя е налице възможност да избере дали да преведе стойността на услугата по договора за поръчителство по сметка на дружеството поръчител или по тази на заемодателя, който от своя страна да администрира плащането към последното. Оспорва да му е бил предварително известен към датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на възнаграждението на поръчителя. Моли за отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

Ответникът [фирма] подава отговор в срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г. и Договор за поръчителство от същата дата, като посочва, че по последния е получил плащане в размер на 787.55 лв. Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания. Намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка и възнаграждението по него не е разход по кредита. Сочи, че с погасяването на задълженията по договора за заем, договорът за предоставяне на поръчителство се прекратява. Моли за отхвърляне на претенцията.

Претендира разноски. Твърди, че не е дал повод за образуване на производството.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба по делото е постъпила насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск [фирма] против Б. И. Г., която е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение на съда от 26.09.2023 г.

В насрещната искова молба се твърди, че на 20.10.2021 г. Б. И. Г. е сключила с [фирма] Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г., съгласно който дружеството 2 предоставило на Г. сумата от 5151.93 лв., която била усвоена при фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 19.55 % и годишен процент на разходите в размер на 21.40 %. Сочи, че кредитополучателят се задължил да върне получената по договора сума на 24 месечни вноски с падеж на последната вноска на 10.11.2023 г., но погасила единствено сума в размер на 802.45 лв., от които 540.15 лв. главница и общо 243.09 лв. падежирала възнаградителна лихва и наказателна лихва по просрочени задължения. Твърди, че непогасена е останала сума в размер на 3105.55 лв., представляваща сбор от падежиралите вноски за главница за периода от 10.04.2022 г. до 26.06.2023 г. Поддържа, че дори да се установи недействителност на процесния договор за заем, Б. Г. следва да върне на кредитора чистата стойност по кредита в размер на 4349.48 лв. Предвид това предявява насрещен осъдителен иск за осъждане на ответницата по насрещния иск да му заплати сумата от 3105.55 лв., представляваща неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г. за периода от 10.04.2022 г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията. В условията на евентуалност, при установяване недействителността на договора за кредит, предявява насрещен осъдителен иск за осъждане на Б. И. Г. да заплати на [фирма] сумата от 4349.48 лв., представляваща чистата стойност по кредита след приспадане на извършените от кредитополучателя плащания, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответницата Б. И. Г., с който се изразява становище за частична неоснователност на предявените насрещни искове. Сочи, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на ЗПК, което от друга страна води до недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че поради това дължи на кредитора единствено връщане на чистата стойност на кредита в размер на 5151.93 лв. Счита, че платеното по договора за предоставяне на поръчителство е останало в патримониума на кредитора [фирма]. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначално предявените искове:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

С определение от 21.02.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните обстоятелствата, че между Б. И. Г. и [фирма] е сключен Договор за потребителски кредит № ****/20.10.2021 г., както и че между Б. И. Г. и [фирма] е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2021 г.

По делото не се спори, че на 20.10.2021 г. между Б. И. Г., в качеството на кредитополучател, и [фирма], в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който [фирма] предоставило на Б. И. Г. сумата в размер на 5151.93 лв., която следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски или ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 6265.92 лв. Уговореният лихвен процент бил 19.55%, а годишният процент на разходите – 21.40%. Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от ищцата. Няма спор, че съгласно чл. 4, ал. 1 ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с дружеството [фирма] с цел обезпечение на договора за потребителски кредит.

Безспорно между страните е, че на 20.10.2021 г. между Б. И. Г. и [фирма] бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания договор за 3 кредит. По силата на този договор, ищцата следвало да заплати сумата от 6100.32 лв., отново разпределена на 24 месечни вноски.

Сключеният между Б. И. Г. и [фирма] договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.