Решение № 245 от 30.04.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Силистра, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101961 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от А. Г. К. и Т. А. С. против „Е. – П. П.“ АД, в която ищците твърдят, че техният наследодател Г. К. бил абонат на ответното дружество по отношение на присъединен обект – електрическа помпа, находяща се в с. К., ул. „Ч.“ №..... .

Ответникът претендирал от наследниците на своя абонат задължения по фактура № 0312999730 от 25.08.2021 г. в размер на 1,86 лв., като поддържал в системата си за информация това задължение; ищците са на мнение, че въпросното задължение към момента е погасено по давност, поради което молят съда да признае за установено, че тази сума не се дължи. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът „Е. – П. П.“ АД оспорва иска с довода, че стойността на процесната фактура не била заплатена, което сочело на неизпълнение задълженията на абоната, вменени от ОУ на дружеството. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Между страните не е спорно, че наследодателят на ищците Георги К. бил титуляр на клиентска партида за доставка на ел. енергия по отношение на обект – електрическа помпа, находяща се в недвижим имот в с. К., ул. „Ч.“ № .....; наследодателят починал през 2025 г., а ищците се явяват негови единствени наследници. От представена по делото фактура № 0312999730 от 25.08.2021 г. е видно, че ответникът начислил на абоната Г. К. задължения за мрежови услуги за обект – електрическа помпа, находяща се в с. К., ул. „Ч.“ № ...... за м. юли 2021 г. в размер на 1,86 лв.

1

Чл. 110 ЗЗД гласи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с тригодишен давностен срок. Според разяснението, направено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. по тълк.д.

№ 3 от 2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията по договор за доставка на ел. енергия и мрежови услуги представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като имат характер на повтарящи се такива с падеж през предварително определени интервали от време и съответно произтичат от единен правопораждащ факт. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 26, ал. 1 и 2 от ОУ на договорите на продажба на ел. енергия стойността на потребените от абоната енергия и мрежовите услуги се заплаща веднъж месечно по график, като падежът на процесната сметка е 02.09.2021 г. съгласно отбелязване, сторено в самата фактура.

Казаното сочи, че от падежа на задължението по фактурата до завеждането на настоящия иск е изминал тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и вземането на ответника се е погасило, тъй като не са налице данни, че междувременно давността спрямо него е спирана или прекъсвана. Поради тези причини предявеният иск се явява основателен и с настоящия съдебен акт следва да се признае за установено, че ответното дружество не разполага с право на принудително изпълнение за същото по отношение на наследниците на абоната.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 21,78 евро за държавна такса и 409,03 евро за адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение, тъй като всеки от ищците е заплатил на адвоката си хонорар в размер, съобразен с определения в НРАВ, т.е. обичайния за този вид дело, какъвто е заплатил и самият ответник. Поради уважаването на иска разноски в полза на ответника не следва да се присъждат; воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е. - П. П.” АД с ЕИК ...... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ....... не разполага с право на принудително изпълнение по отношение на А. Г. К. с ЕГН ********** и Т. А. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., бул. „М.“ № ...... , вх. ..., ет. ...ап. ...... , в качеството им на наследници на Г. К., за сумата от 1,86 лв. по фактура № 0312999730 от 25.08.2021 г., представляваща цена за мрежови услуги за обект – електрическа помпа, находяща се в недвижим имот в с. К., ул. „Ч.“ № ..... за м. юли 2021 г.

ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул.

„В. В.” № ..... да заплати на А. Г. К. с ЕГН ********** и Т. А. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., бул. „М.“ № ...., вх. ...., ет. ..... ап. .......направените по делото разноски в 2 размер на 21,78 евро (двадесет и едно евро и 78 цента) за държавна такса и 409,03 евро (четиристотин и девет евро и 3 цента) за адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Е. - П. П.” АД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ...... , за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Силистра, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101961 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от А. Г. К. и Т. А. С. против „Е. – П. П.“ АД, в която ищците твърдят, че техният наследодател Г. К. бил абонат на ответното дружество по отношение на присъединен обект – електрическа помпа, находяща се в с. К., ул. „Ч.“ №..... .

Ответникът претендирал от наследниците на своя абонат задължения по фактура № 0312999730 от 25.08.2021 г. в размер на 1,86 лв., като поддържал в системата си за информация това задължение; ищците са на мнение, че въпросното задължение към момента е погасено по давност, поради което молят съда да признае за установено, че тази сума не се дължи. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът „Е. – П. П.“ АД оспорва иска с довода, че стойността на процесната фактура не била заплатена, което сочело на неизпълнение задълженията на абоната, вменени от ОУ на дружеството. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Между страните не е спорно, че наследодателят на ищците Георги К. бил титуляр на клиентска партида за доставка на ел. енергия по отношение на обект – електрическа помпа, находяща се в недвижим имот в с. К., ул. „Ч.“ № .....; наследодателят починал през 2025 г., а ищците се явяват негови единствени наследници. От представена по делото фактура № 0312999730 от 25.08.2021 г. е видно, че ответникът начислил на абоната Г. К. задължения за мрежови услуги за обект – електрическа помпа, находяща се в с. К., ул. „Ч.“ № ...... за м. юли 2021 г. в размер на 1,86 лв.

1

Чл. 110 ЗЗД гласи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с тригодишен давностен срок. Според разяснението, направено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. по тълк.д.

№ 3 от 2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията по договор за доставка на ел. енергия и мрежови услуги представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като имат характер на повтарящи се такива с падеж през предварително определени интервали от време и съответно произтичат от единен правопораждащ факт. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 26, ал. 1 и 2 от ОУ на договорите на продажба на ел. енергия стойността на потребените от абоната енергия и мрежовите услуги се заплаща веднъж месечно по график, като падежът на процесната сметка е 02.09.2021 г. съгласно отбелязване, сторено в самата фактура.

Казаното сочи, че от падежа на задължението по фактурата до завеждането на настоящия иск е изминал тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и вземането на ответника се е погасило, тъй като не са налице данни, че междувременно давността спрямо него е спирана или прекъсвана. Поради тези причини предявеният иск се явява основателен и с настоящия съдебен акт следва да се признае за установено, че ответното дружество не разполага с право на принудително изпълнение за същото по отношение на наследниците на абоната.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 21,78 евро за държавна такса и 409,03 евро за адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение, тъй като всеки от ищците е заплатил на адвоката си хонорар в размер, съобразен с определения в НРАВ, т.е. обичайния за този вид дело, какъвто е заплатил и самият ответник. Поради уважаването на иска разноски в полза на ответника не следва да се присъждат; воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е. - П. П.” АД с ЕИК ...... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ....... не разполага с право на принудително изпълнение по отношение на А. Г. К. с ЕГН ********** и Т. А. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., бул. „М.“ № ...... , вх. ..., ет. ...ап. ...... , в качеството им на наследници на Г. К., за сумата от 1,86 лв. по фактура № 0312999730 от 25.08.2021 г., представляваща цена за мрежови услуги за обект – електрическа помпа, находяща се в недвижим имот в с. К., ул. „Ч.“ № ..... за м. юли 2021 г.

ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул.

„В. В.” № ..... да заплати на А. Г. К. с ЕГН ********** и Т. А. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., бул. „М.“ № ...., вх. ...., ет. ..... ап. .......направените по делото разноски в 2 размер на 21,78 евро (двадесет и едно евро и 78 цента) за държавна такса и 409,03 евро (четиристотин и девет евро и 3 цента) за адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Е. - П. П.” АД с ЕИК .......... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ...... , за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3