Решение № 135 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000503304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4959 от 26 август 2024г. по гр. д. № 8207/2023г.

Софийски градски съд, І ГО, 10 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на М. П. Г., ЕГН **********, конституиран в правата починалия в хода на процеса първоначален ищец А. П. Г., както следва: на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.09.2022г., заедно със законната лихва от 27.03.2023г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща съдебни разноски, като отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 65 000 лв.; осъдил „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:831830482, адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. М. Н. - Т. с л. № **********, на основание чл. 38 ЗА сумата от 3 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; осъдил М. П. Г. с ЕГН **********, конституиран в правата починалия в хода на процеса първоначален ищец А. П. Г., да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:831830482, адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на 1 основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 346, 15 лв., представляваща съдебни разноски; осъдил „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:831830482, адрес: гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 300 лв., представляваща държавна такса и сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото. Решението е постановено с участие на трето лице помагач на страната на ответника – Ю. А.

К., ЕГН **********.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца, върху когото е преминало процесуалното положение на първоначалния ищец, М. П. Г. срещу решението по гр. д. № 8207/2023г. на СГС, ГО, 10 състав в отхвърлителната му част до размера от 50 000 лв. Жалбоподателят счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди на наследодателя му е занижено и е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на иска до посочения размер.

ЗД „Бул инс“ е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 13.09.2022г., в размер на 35 000 лв., с оглед характера и тежестта на причинените на пострадалото лице телесни увреждания в областта на главата и на врата, наложили и болничен прием и оперативна интервенция, търпените болки и страдания, в това число интензивни, неудобствата в ежедневието и необходимостта от чужда помощ, продължителността на възстановителния период от около 6 месеца.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази част.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 13.09.2022г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Ищецът е твърдял, че е получил травматични увреждания вследствие на ПТП в областта на главата и на шията, проведено му било болнично лечение, вкл. с операция за 2 репониране на носните кости и консервативно лечение с носене на шийна яка, довели и до ограничения в обслужването му и продължаващ щадящ и ограничен двигателен режим, както и до негативно засягане на психоемоционалното му състояние, получавал и пристъпи на главоболие и световъртежи, чувствал немощ, поради което и своята безполезност.

Претендирал е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. – с частичен иск при твърдян размер на вземането от 65 000 лв., до който е допуснато увеличение на иска в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 24.04.2024г., като пред въззивния съд спорът е пренесен частично до размер на иска над 35 000 лв. до 50 000 лв. по въззивна жалба на правоприемника на ищеца, починал на 04.04.2024г., – негов брат.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение - възражение, което е в предмета и на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с необжалваното решение на първоинстанционния съд, обжалвано само от ищеца в негова отхвърлителна част, както и с одобреното от наказателния съд споразумение.

3

Във въззивната жалба се поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на характера и тежестта на претърпените от пострадалия увреждания, в т. ч. на получената съчетана травма, отразила се на цялостното му здравословно състояние, вкл. и върху възможността му да се ориентира за време, пространство и собствена личност, не е отчел възрастта му и, че единственият изход от травмата практически е бил леталният. От своя страна ответникът е релевирал доводи в отговора си на въззивната жалба, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди в правилно приложение на закона.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че А. П. Г. е пострадало лице от ПТП, станало на 13.09.2022г., от което са му причинени неимуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента Ю. А. К. (каквото е точното му име), признат за виновен и от наказателния съд с одобрено от него споразумение (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, съставена непосредствено след ПТП, както и от одобреното от съда споразумение, е установено по делото и това не е спорно като факти във въззивното производство, че от процесното ПТП пострадалият А. Г. е получил следните травматични увреждания: счупване на двете орбити на главата; счупване на носните кости; счупване на двете ябълчни кости на главата; счупване на арката на I-ви шиен прешлен; счупване на зъба на II-ри шиен прешлен (счупванията на шийните прешлени са били извън предмета на обвинението срещу причинителя на ПТП). Пояснено е, че травмираща сила е действала върху лицевата част на главата, от която са получени счупванията на лицевите кости, - двете орбити, носните кости и двете ябълчни кости, силата продължава да действа и главата се извива рязко и прекомерно назад, при което се е счупил зъбът на втори шиен прешлен, който е счупил дъгата на първи шиен прешлен и счупването на шийните прешлени е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за около 5-6 месеца, като съгласно 4 уточнението в съдебно заседание при приемане на заключението, счупванията на шийните прешлени, без да е засегнат гръбначният мозък, блокират движението на шията. Претърпените болки и страдания непосредствено след ПТП са с голям интензитет за около 13-14 дни, после болките са с умерен интензитет за около 2 месеца, и следват болки с по-малък интензитет след втория месец от ПТП до около 4 месеца и след това интензитетът на болките е намалявал постепенно без обаче да има налична медицинска документация как е протекъл възстановителният период след като на 20.09.2022г. пациентът се „самоизписва“; пострадалият е получил обилно кръвотечение в назофаринкса, повече вдясно, което е наложило извършване на задна тампонада, като в случай на ненавременна тампонада е имало възможност за стичане на кръвта в трахеята и развитие на усложнения в дишането и белите дробове, при които би се появила опасност за живота му; получените травми са причинили на пострадалия болки в главата и шията, болки в лицето, отоци по лицето в областта на носа и вдясно периорбитално, лицева асиметрия и кървене от носа, оток на двете очни ябълки. Те са увредили и общото му състояние. По време на престоя в клиниката пострадалият периодично е губил ориентация за време, място и собствена личност, буйствал, и с оглед възрастта му /роден е през 1935г./, характера, местоположението и степента на получените травматични увреждания може да се приеме, че той е имал затруднения в ежедневните си дейности, самообслужването и придвижването за не по-малко от 6 месеца.

За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. – съпруга на правоприемника на ищеца, подлежащи на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. В показанията си тя е разказала, че след престоя в болница, която самият пострадал искал да напусне, той се възстановявал вкъщи, носил и яка за около 10 дни, не можел да се обслужва сам и съпругът й го обслужвал, вкл. и след като махнал яката се наложило съпругът й да продължи да се грижи ежедневно за него до последния му ден. Преди инцидента пострадалият бил активен и с брилянтна памет като преподавател по английски език в семинарията, а след като се пенсионирал бил преводач към Светия Синод. С твърденията на свидетелката, че след ПТП и до смъртта му паметта на пострадалия не е била услужлива, както и, че била нарушена способността му да се ориентира за време /обаждал се да пита кой ден и коя 5 дата е/, както и, че не можел сам да излиза и в период 6 месеца след ПТП, като имал световъртеж и губил равновесие, дори и правдиви с оглед обстановката, за която се свидетелства, не може да се установи безспорно причинна връзка с ПТП поради липса на медицинска документация, установяваща такава и обективираща проследяване на здравословното състояние на пострадалия след проведеното лечение непосредствено след ПТП, поради което и при преценката на показанията по реда на чл. 172 ГПК, въззивният съд, с оглед и довода на ответника по въззивната жалба за липса на медицинска документация след 20.09.2022г., не им дава вяра в тази част, - че посочените симптоми и оплаквания на пострадалия са свързани с инцидента, който е претърпял. Тези твърдения не са възприети като последица от ПТП и от първоинстанционния съд при оценка на правнорелевантните обстоятелства, въз основа на които е определено обезщетението за неимуществени вреди.