Решение № 2682 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119053 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. П. Ц. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се иска от съда да признае за установено, че договор за потребителски кредит от 10.04.2024 г. е недействителен поради неточно посочване на ГПР. В условията на евентуалност моли да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от договора поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.

Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство следва да се включи в общите разходи по кредита.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира исковете за неоснователни, възразява поръчителството от „Мултитюд Банк“ да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

Твърди, че според сайта на „Фератум България“ ЕООД потребителят сам избира обезпечението. Твърди, че гаранцията е отделно облигационно отношение, по което „Фератум“ не е страна. Ищецът сам бил избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител в електронния формуляр и след като е информиран, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация, в която изрично е посочено, че за сключване на договор за кредит „Фератум“ изисква поръчителство. Получил е и документи от „Мултитюд Банк“, включително договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договор.

Ето защо счита, че твърденията на ищеца са неоснователни и неподкрепени с доказателства, като договорът за гаранция бил възмездна услуга и разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна.

1

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за договора за кредит и чл. 26, ал. 1, пр. 3 за клаузата на чл. 5 от договора.

За основателността на иска по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му и по-конкретно - нарушаване изискванията за посочване в договора на ГПР.

Страните не спорят по сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит и договора за гаранция. Сключването на първия договор се установява и от представянето му към исковата молба.

Установява се от признанията на ответника в отговора на исковата молба и от чл.5 от договора за кредит, че за сключване на договора за кредит кредиторът изисква предоставяне на поръчителство – това може да бъде избран от длъжника поръчител или предложеното от кредитора юридическо лице – „Мултитюд банк“. Договорите се сключвали от разстояние чрез електронна платформа, а гарантът е чуждестранно юридическо лице. В случая е избрано като поръчител именно предложеното от кредитора чуждестранно юридическо лице. Като безспорен по делото е отделен фактът, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Въз основа на изложените факти, съдът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в него не е посочен действително приложимият между страните ГПР. За да направи този извод съдът има следните съображения.

След като „Мултитюд банк“ е предложено като поръчител именно от заемодателя и при сключване на самия договор за кредит се предлага опция за избор на този гарант, който е партньор на кредитора, съдът счита, че сумата към това дружество съставлява разход по кредита. Следва да се има предвид, че договорът за кредит и за поръчителство се сключват от разстояние, чрез електронната страница на заемодателя, дружеството-поръчител е чуждестранно юридическо лице. Дружеството – поръчител създава приоритет при кредитиране, доколкото е предложено от самия кредитор, което предпоставя неговото одобряване като вид обезпечение съгласно чл.5 от Договора за кредит. Тези обстоятелства, тълкувани в съвкупност, водят до извода, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд банк“ е допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, предлагана и организирана от самия ответник, със свързано с него лице, предложено като поръчител. Въз основа на всичко изложено, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява разход, свързан с потребителския кредит, и следва да се включва в информацията в договора за потребителски кредит, касаеща ГПР. В противен случай биха се нарушили правата на потребителя да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита, за разлика от кредит от други 2 кредитори, които не предлагат конкретно обезпечение.

Съдът счита, че изискването за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не е формално, а следва да е посочен действително приложимият между страните ГПР. Целта на тази норма е да гарантира правата на потребителя да сравни най-изгодните условия за кредитиране, като в противен случай всеки произволно посочен ГПР би изпълнил изискванията на закона. Поради нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит се явява недействителен. Искът следва да се уважи на това основание и да не се разглежда евентуалният иск.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил разноски за държавна такса в размер на 60 лв. и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА, който следва да се определи в размер на 300 лв., с оглед възражението за неговата прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото, като се има предвид и цената на иска. Не следва да се присъжда ДДС, тъй като адвокатът не е представил доказателства за регистрация по ДДС.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум

България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от М. П. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/10.04.2024 г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на М. П. Ц., ЕГН **********, разноските в производството, както следва: 60 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на адв. Д. Г., вписан в *** с №***, служебен адрес: ***, сумата в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3