Решение № 6836 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6836 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20221100507180 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба П. Е. Н., чрез упълномощената адв. М. Р. от САК, против решение № 20004819/17.01.2022г., постановено по гр. дело № 56322 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 80 състав, по иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК, вр. с чл. 127, ал.2 от СК. Решението се обжалва като неправилно. Иска се да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с бащата, като се стесни режимът на лични контакти.

Въззивникът П. Е. Н. е подала бланкетна жалба с която твърди, че съдът обосновано е преценил, че действащият режим, установен със споразумението между страните не е достатъчно ясен и прецизен, като е станал причина за редица конфликти, вкл. наказателни производства и такива по ЗЗДН. Твърди, че правилно съдът е прецизиран в частта относно начина на изчисляване на четните и нечетни седмици на годишна база, с което ще се избегнат бъдещи проблеми, като твърди, че в останалата част, с която не е уважен искът за намаляване на времето за контакти с бащата, въззивникът не е доволна от решението. Моли да бъде отменено обжалваното решение и постановен стеснения режим на контакти на бащата с детето. С въззивната жалба не се сочат нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. С. К., действащ чрез упълномощената адв. П. Р. А. от САК, оспорва жалбата, като недопустима и 1 неоснователна. С отговора не са заявени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и поддържат съответно въззивната жалби и отговора на жалбата. Сочат доказателства.

Не претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение № 20004819 от 17.01.2022г., съдът е изменил на основание чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, определения с влязло в сила решение № 270421 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. на СРС, 89 състав, режим на лични отношения на бащата М. С. К., ЕГН **********, с детето Е.М.К., ЕГН **********, като е отменил същия в частта, в която е уредено, че „Половината от зимната ваканция - бащата М. С. К., ЕГН **********, ще взема и отглежда детето Е.М.К., с ЕГН **********, всяка четна година - от 18.00 часа на първия официален ваканционен ден до 18.00 часа на последния официален ваканционен ден“, както и е изменил същия в частта, в която е уредено, че „Бащата М.

С. К. има право да вижда и взема при себе си детето Е.М.К., всяка нечетна събота и неделя в месеца, с преспиване, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя и 18:00 часа в петък до 8:00 часа в понеделник (след навършване на тригодишна възраст на детето), всяка четна седмица за времето от 18:00 часа вторник с преспиване до 08:00 в сряда сутринта, като бащата се задължава да го взема и връща от адреса му по местоживеене и от друго място след уговорка с майката (детска градина, училище и друго уговорено място), като на мястото на тази част е постановил бащата да има право да вижда и взема при себе си детето Е.М.К., всяка нечетна седмица от календарната година /като за първа седмица се счита седмината, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка четна седмица от календарната година /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/ за времето от 18:00 часа във вторник до 18:00 часа в сряда, с преспиване, като бащата се задължава да взема и връща детето от адреса му по местоживеене или от друго място след уговорка с майката.

От първа съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, от които са установени влошените отношения между страните след раздялата им и по повод родителската им отговорност с общото им дете Е.М.К.. Въззивният състав кредитира обсъдените от първата инстанция показания на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни, неоспорени от страните, дадени под страх от наказателна отговорност, кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност.

Пред въззивната съдебна инстанция са депозирани два актуални социални доклада от ДСП-Слатина с изх. № ПР/Д-С-СЛ/133-001 от 09.11.2023г. и с изх. № ПР/ДС-СЛ/493-001 от 18.06.2024г., в които социалните работници са изложили обстоятелствата, след проведено проучване, че непосредствените грижи за отглеждането на детето Е. полага неговата майка, а детето споделя, че поддържа контакти с баща си, че се вижда с него и остава с преспиване при него. Отразено е също, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители. Детето Е. общува с близки и роднини по майчина и бащина линия.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала съдебно психологична експертиза (с определение № 6521/26.05.2023г. лист 57-59 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 1522 156 от делото), изготвено от вещото лице Д. Г. В., изцяло кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че детето Е.К. е контактно, ориентирано с подредено поведение и е с добра концентрация на вниманието, не търси подкрепа или одобрение, работи спокойно и уверено. Емоциите, които показва са с умерена степен на интензивна изразеност със съхранен контрол над поведението и без да се нарушава логичната последователност по време на изследването. Установява се, че при детето няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания, но се отчита тревожност, несигурност, плахост и тайна по отношения на семейните отношения. Бягство във фантазмения свят, като защитен механизъм, характерен за възрастта, през който детето се справя с тревожността. По отношение на емоционална привързаност вещото лице дава заключение, че детето демонстрира свързаност и с двамата си родители, като отделя по-голямо внимание на бащата, предвид на това, че не го е виждало.

От заключението на експерта се установява, че двамата родители са полагали необходимите грижи за детето, участвали са в отглеждането му и успяват да задоволят базисните потребности, задоволяване на нуждите от развлечения и подходящ социален кръг. След раздялата на родителите майката е тази, която полага основно грижи, но бащата участва често и заявява желание, да полага повече грижи за детето, като водене и вземане от училище, участие в значими за детето събития, като от направените изследвания двамата родители са с добър родителски капацитет. Вещото лице сочи като проблем липсата на комуникация между родителите, която затруднява уточняването на отношенията по режима с детето.

От заключението се установява, че при детето Е.К. не се идентифицират белези в нейното поведение свързани с родителско отчуждение.

Със заключението си експертът предлага примерен режим на лични отношения на детето Е.М.К. с бащата М. С. К., в следния смисъл: всяка нечетна седмица от месеца бащата да взема детето в петък от 18.00 часа до понеделник 18.00 часа и два пъти през лятото по 15 календарни дни. Всяка нечетна година, Коледа и Нова година детето прекарва с отглеждащия родител и всяка четна с неотглеждащия родител.

Рождените дни на родителите детето да бъде при всеки от тях с приспиване, а за неговия рожден ден четна година да прекарва с неотглеждащия родител и нечетна с отглеждащия.

В открито съдебно заседание от 18.11.2024г. вещото лице конкретизира заключението, че преспиванията на детето при бащата ще подобрят отношенията им, което ще оптимизира престоя на детето при бащата и ще минимализира срещите през седмицата на детето с бащата, тъй като детето е на училище и след училище трябва да бъде вземано, връщано в рамките на една нощувка. Предложеният от вещото лице режим дава възможност на бащата да води детето на училище в понеделник. Сочи, че е съобразила и възможността бабата и дядото по бащина линия да имат режим на виждане с детето. Акцентира да има два пъти по 15 дни през лятото, но не е от съществено значение дали разстоянието им ще е в кратък или в дълъг интервал. Счита също, че режимът следва да се спазва, защото големият конфликт между страните не е за отчуждение на детето, а за дните конкретно, как да бъдат регламентирани и да се спазват. Излага пред съда, че срещите през пролетната и зимната ваканция следва да бъдат по уговорка между двамата родители, а от психологична гледна точка не счита, че има проблем да бъдат осъществявани лични отношения по време и на тези ваканции. Според експерта няма психологичен проблем във взаимоотношенията, а има спор в отбелязването на дни и часове. Поддържа, че дори да останат срещите, както са определени от първата инстанция през пролетната и зимната ваканция, това няма да бъде във вреда в отношенията на детето с единия или с другия родител (лист 158 от 3 делото).

С нарочно определение от 01.07.2024г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 31.05.2024г. в 18.07ч. въззивникът е уведомила въззиваемия М. С. К. за платения годишен отпуск, който ще ползва през лятото на 2024г.

Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното производство.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 13.03.2023г. е изслушана въззивника П. Е. Н., която е заявила пред въззивния съд, че живее в собствено жилище в ж.к. „Дружба 1“, което е близо до работата . Живее с майка си, която е пенсионерка, а от м. юни 2022 г. има и партньор, който живее на същия адрес.

Също работи на смени, но са направили графиците така, че да се разминава периода, в който са на работа, за да може да има човек при детето Е.. Счита, че Е. трябва да се вижда с баща си през уикенд, като за уикендите, както и за ваканциите, които са уредени в споразумението им, както и за националните празници, личните празници на бащата контактите не трябва да бъдат ограничени. Счита, че в делнични дни когато Е. тръгне на училище личните отношения с бащата ще ѝ пречат.

В същото съдебно заседание е изслушан и въззиваемия М. С. К., който заявява, че работи във Военна полиция от понеделник до петък с работно време от 08.30 ч. до 17.00 часа. Живее през два блока от майката на детето, в ж.к. „Дружба“. Счита, че трябва да се вижда повече с дъщеря си, повече отколкото е по споразумението, но спазва споразумението. Не е съгласен контактите му да бъдат намалени по какъвто и да било начин. Няма значение дали срещите му с детето ще бъдат във вторник или в сряда, стига да не се променят ангажиментите на детето.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.