Определение № 8521 от 04.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8521 гр. София, 04.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110146604 по описа за 2021 година иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 (без основание) от ЗЗД:

Ищецът – П. Г. В., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., п.к. ****, ул. „Г.” № **, офис – ***, чрез адв. М.Л. Л. от САК, твърди, че сключила с ответника - ФИРМА, договор от 21.08.2019г. за потребителски кредит. По него заплатила недължима (поради неравноправни/нищожни клаузи – „флекси“ и фаст“) сумата от 482,16 лева (8 вноски от по 60,27 лева).

Моли посоченото да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочената сума, като се присъдят и разноски.

Ответникът – Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ж. к. М., бул. „Б.” № **, бл. **, вх.**, ет. **, представлявано от всеки двама от членовете на УС заедно: С. Н. Н., Цв. Г. Ст., Я. Кж. Ч., e-mail:**********; *********** оспорва иска:

- претенцията била неоснователна, тъй като по отношение на таксите била получена реална услуга; отделно от това

- счита, че делото следва да се спре/евентуално двете производства да се обединят. от фактическа и правна страна:

Спорът по настоящето производство е само правен – дали двете клаузи са неравноправни или не.

Искът на ищеца (по това производство) е на границата на допустимостта.

1. ако бе предявен обикновен установителен иск, то той би бил, съобразно разбиранията на състава, абсолютно недопустим (Определение № 14237 от 9.09.2020г. на СГС по гр.д. № 6564/2020г. и Определение № 384 от 14.08.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 217/2019г., I т.о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова; Определение от 30.09.2021г. на СГС по ч.гр.д. № 10674/21г. и Определение № 1794/02.03.2022г. на СГС по ч.гр.д. № 20211100512771 по 1 описа за 2021г.).

А причината е че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 (чл. 422, ал. 1 от ГПК). Това производство е първо, независимо дали става въпрос за:

- установителен иск следствие от депозирано възражение / евентуално неуспешно намиране на длъжника на адресите, които са констативни по делото;

- отхвърлено заявление (както се твърди в молба от 31.03.2022г. на ищеца) и предявен осъдителен иск. Той също би следвало да се счита предявен от датата на заявлението, доколкото няма друга специална норма.

Както се сочи и в молба от 31.03.2022г., предмет на претенцията по осъдителния иск, би било всичко, което не е заплатено, а месечните вноските по правило обхващат, като процент, и таксите, предмет на това дело. Според ищеца заявлението било отхвърлено именно поради тяхната недействителност (неравноправност).

Възможно е да се стигне до няколко резултата:

- осъдителният иск на дружеството да бъде отхвърлен изцяло или частично и поради проблемните такси, но на основание чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата, предоставена като заем сума. Всичко платено се приспада – и това по неравноправните клаузи;

- осъдителният иск да бъде уважен, като това ще включва и проблемните такси.

2. В случая е предявен заповедно-искова претенция (настоящето производство), което е усложнена хипотеза на обикновен осъдителен иск. Той би бил допустим, само, ако се окаже, че искът на дружеството е отхвърлен изцяло, поради пълно погасяване на валидната част от дълга, като е налице и надплащане, с оглед двете вероятно неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция намира, че не е уместно да изземва дело, за което не е съвсем ясно и на каква фаза е, което е по описа на различен съд. Налице са обаче основанията на спиране поради наличие на преюдициално производство.

С оглед посоченото, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК гр.д. № 46604/21г. до приключване на преюдициалното такова – гр.д. № 903/21г. по описа на РС Панагюрище.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред СГС в едноседмичен срок от получаването му от страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3