Определение № 117 от 26.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Враца, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Христо Н. Христов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20261400600144 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр. чл.345 от НПК. Инициирано е по частен протест от прокурор при РП-Враца, ТО-Бяла Слатина срещу протоколно определение от 19.02.2026 г. на РС-Враца по НОХД № 1220/2025 г., с което в разпоредително заседание, проведено на същата дата, съдебното производство е било прекратено (чл.249, ал.2 от НПК), а делото – върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения (чл.248, ал.1, т.3 от НПК), ограничили правото на защита на подсъдимите Р. К. и М. М..

В протеста са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на протестираното определение. На първо място се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал.1, т.3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително и по почин на съда. В конкретния случай по внесения обвинителен акт в РС-Бяла Слатина първоначално е било образувано НОХД № 513/2023 г., в разпоредителното заседание на което не са били направени искания от защитата на обвиняемите или от самите тях за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните им права, като такива не са били констатирани и от съдебния състав на РС-Бяла Слатина.

Делото е било разгледано, като по него е била постановена осъдителна присъда и едва пред въззивния съд от страна на защитата на подсъдимите са направени възражения за нарушение на процесуалните им права. Същите са били разгледани от въззивния съд и е било прието в постановеното решение № 158/06.11.2025 г. по ВНОХД № 586/2025 г. по описа на ОС-Враца, че делото следва да се върне на прокуратурата. При посочената хипотеза и на основание чл.248, ал.3 от НПК прокурорът твърди, че е преклудирана възможността делото да бъде върнато в досъдебната му фаза на това основание.

Алтернативно, изразява несъгласие и с решаващите доводи на РС-Враца, че в съдържанието на обвинителния акт и в постановлението за привличане като обвиняеми не са описани факти за съставомерни признаци на престъплението по чл.212, ал.1 и ал.2 от НК, в което са обвинени двамата подсъдими. В частност се поддържа, че в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено кое е лицето, което е имало фактическата власт върху паричните средства и което ги е 1 изплатило на подсъдимия К. (св.М. Н. К., заемала длъжността ***), въз основа на представени неистински и с невярно съдържание документи - фактури, с приложени към тях фискални бонове. Наред с това се сочи, че в посочената част на обвинителния акт подробно е описано за всяка една от инкриминираните фактури защо се приема, че е неистински и с невярно съдържание документ. Възразява се и срещу доводите на първия съд в диспозитива на обвинението да бъде отразено кое е въведеното в заблуждение физическо лице, притежаващо фактическата или юридическа власт да се разпореди с процесните парични средства, собственост на ПГО "***" гр.Бяла Слатина, като се поддържа, че то не е съставомерен признак на деянието, нито засяга участието на обвиняемите в него, поради което невключването му в посочената част на обвинителния акт не е съществено процесуално нарушение и не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. По така изложените съображения се моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу протеста е постъпило възражение от адв.С. Г.-договорен защитник на подсъдимите Р. К. и М. М.. В него се застъпва становище за законосъобразност и правилност на определението на съда, като се моли то да бъде потвърдено. Посочва се, че с него са изпълнени задължителните указания, дадени с отменителното решение на ОС-Враца по ВНОХД 586/2025 г.

Окръжен съд-Враца, след като обсъди изложените в частния протест доводи, депозираното срещу него възражение и като служебно провери правилността на постановеното определение, приема следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден от компетентен органлегитимирана страна в процеса, в законоустановения процесуален срок. Разгледан по същество, се явява неоснователен.

Процесуалното развитие на делото очертава следната хронология:

По НОХД № 513/2023 г. РС-Бяла Слатина е постановил присъда № 17/25.06.2025 г., с която е признал подсъдимия Р. О. К. за виновен в това, че за периода от 25.05.2018 г. до 23.07.2019 г., в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи, които са неистински и с невярно съдържание, а именно фактури - фактура № 0000017202/25.05.2018 г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" с.***, на стойност 960.00 лв.; фактура № 0000028378/05.10.2018 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 500.00 лв; фактура № 0000028382/05.10.2018г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ"***" гр.София, на стойност 400.00 лв; фактура № 0000012109/без дата, в която е отразено, че е издадена от "***" ЕООД гр.София, на стойност 880.00 лв.; фактура № 0000012121/19.12.2018 г., на която е отразено, че е издадена от "***" ЕООД гр.София, на стойност 840.00 лв.; фактура № 0000014058/21.12. 2018 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, за стойност 820.00 лв.; фактура № **********/21.12.2018 г., в която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 1800.00 лв; фактура № 0000012102/без дата, в която е отразено, че е издадена от "***" ЕООД гр.София, на стойност 930.00 лв.; фактура № 0000013967/14.06.2019 г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 600.00 лв; фактура № **********/25.06.2019 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, за стойност 700.00 лв; фактура № 0000002395, без дата, в която е отразено, че е издадена от "***" ЕООД гр.София, на стойност 600.00 лв.; фактура № 0000002396/без дата, на която е отразено, че е издадена от "***" ЕООД гр.София, на стойност 650.00 лв., като е получил без правно основание сумата от 9680.00 лв., собственост на ПГО "***", гр.Бяла Слатина, с намерение да я присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение е отложено на 2 основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Със същата присъда РС е признал подсъдимата М. Н. М. за виновна в това, че за периода от 25.05.2018 г. до 25.06.2019 г. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи, които са неистински и е невярно съдържание, а именно фактури - фактура № 0000017202/25.05.2018 г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" с.***, на стойност 960.00 лв.; фактура № 0000028378/05.10.2018 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 500.00 лв; фактура № 0000028382/05.10.2018 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 400.00 лв; фактура № 0000012121/19.12.2018 г., на която е отразено, че е издадена от "***" ЕООД гр.София, на стойност 840.00 лв.; фактура № 0000014058/21.12. 2018 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 820.00 лв.; фактура № **********/21.12.2018 г., в която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 1800.00 лв; фактура № 0000013967/14.06.2019 г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 600.00 лв; фактура № **********/25.06.2019 г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ "***" гр.София, на стойност 700.00 лв., или на обща стойност 7550.00 лв., съзнателно е дала възможност на Р. О. К. да получи без правно основание сумата от 7550.00 лв., собственост на ПГО "***", гр.Бяла Слатина, обл.Враца, поради което и на основание чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК й е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

По въззивна жалба от подсъдимите чрез защитника им-адв.С. Г., с цитираното решение № 158/06.11.2025 г. по ВНОХД № 586/2025 г. предходен състав на ОС-Враца е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по аргументи, свързани с допуснати при изготвяне на обвинителния акт и в постановлението за привличане като обвиняеми съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимите и довели до незаконосъобразност на постановената присъда относно годността на повдигнатото обвинение. В частност въззивният съд е приел, че в обвинителния акт липсва поименно посочване кое е физическото лице или лица, притежавали фактическата или юридическата власт да се разпоредят с процесните парични средства, собственост на ПГО "***" гр.Бяла Слатина, които са въведени в заблуждение от подсъдимия Р. К., така че да извършат разпоредителни действия в ущърб на процесното училище; било посочено, че инкриминираните фактури са както неистински, така и документи с невярно съдържание, без да е конкретизирано защо се приемат за такива; не било уточнено и в какво се изразява невярното им съдържание - дали защото съответните стоки или ремонтни дейности не са извършени или защото фактурата е издадена от фирма, която не е извършила доставката или съответните дейности. Прието е, че посочените непълноти в съдържанието на обвинителния акт са лишили подсъдимите К. и М. от възможността да разберат в какво се обвиняват, да узнаят обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които се свързва възникването на претендираната спрямо тях наказателна отговорност, съгласно чл.55 от НПК. В отменителното решение въззивният съд е приел, че такива непълноти са допуснати още в постановленията за привличането им като обвиняеми от 21.04.2023 г., като не е посочено кое е въведеното в заблуждение физическо лице, притежаващо фактическата или юридическа власт да се разпореди с паричните средства, собственост на ПГО "***" гр.Бяла Слатина и какъв конкретно документ е използван за това - с невярно съдържание, неистински или преправен документ. С оглед изложеното е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд с указания за отстраняване на констатираните в досъдебната фаза 3 съществени процесуални нарушения, като изпълни правомощията си по чл.249, ал.1 и ал.2, вр. ал.4, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК - в разпоредително заседание да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването им.

При връщане на делото в РС-Враца (след промяна на местната подсъдност от ВКС съгласно чл.43, т.3 от НПК) е образувано настоящото НОХД № 1220/2025 г., по което решаващият съд в проведеното на 19.02.2026 г. разпоредително заседание, при стриктно съобразяване с указанията, дадени от въззивната инстанция, с обжалваното протоколно определение е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните в отменителното решение на въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пороци на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняеми.

Изложената по-горе хронология очертава, че с цитираното решение № 158/06.11.2025 г. по ВНОХД № 586/2025 г. по описа на ОС-Враца, предходен въззивен състав е отменил произнесената присъда и е върнал делото за ново разглеждане с изрични указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт и в постановлението по чл.219 от НПК, ограничили правото на защита на подсъдимите. Съгласно императивната разпоредба на чл.355, ал.1, т.3 от НПК, приложима и за въззивното производство, указанията на въззивната инстанция относно отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са абсолютно задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане.