Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2637 от 30.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2480/2023
Вид
Определение № 2637
Подписан
30.10.2023
В сила
30.10.2023
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • §5а · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.273, ал.2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2637 гр. София, 23.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502480 по описа за 2023 година

С разпореждане № 4533 от 30.06.2023г., постановено по т.д.№ 929/2023г. по описа на СГС е върната исковата молба, подадена от И. И. В. против „Лъки-ай-джи“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.2 /недопустимо вписване/ и чл.29, ал.1, изр.3 /вписване на несъществуващо обстоятелство/ от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на вписване № 20191016111059 -обстоятелство „заличен търговец“, относно осъществена и проведена ликвидация на ответника поради липса на задължителни счетоводни документи и доказателства. Образуваното по тази искова молба производство е прекратено.

Против този съдебен акт е подадена частна жалба от И. В., с която се моли същият да бъде отменен и въззивният съд да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че са изложени достатъчно доводи за наличието на правен интерес за ищеца от водене на посочените обективно съединени при условията на евентуалност искове.

Ищецът не търсел възстановяване на правосубектността на „Лъки-ай-джи“ ООД, а претендирал, че производството по ликвидация е прекратено в нарушение на процедурите, както и че има непогасени права, които не може да удовлетвори. Поради това производството по ликвидация е следвало да продължи.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При преценка на правилността на обжалвания съдебен акт настоящият състав намира следното:

С подадената искова молба И. И. В. е изложил твърдения, че е кредитор на „Лъки-айджи“ ООД. Поради това поискал вписване на ликвидация на търговското дружество по реда на §5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Дружеството било обявено в ликвидация от дата 15.10.2019г., а на 30.10.2019г. ищецът предявил свое вземане съгласно публикуваната покана до 1 кредиторите.

Твърди се също, че с искова молба вх.№41074/15.05.2020г. ищецът предявил иск против ответника за прогласяване за нищожна спрямо него на разпоредителна сделка, извършена от дружеството като било образувано гр.д.№3950/2020г. по описа на СГС. Това производство в последствие било прекратено поради заличаването на „Лъки-ай-джи“ ООД.

Актът за прекратяване на делото не бил влязъл в сила.

Правния си интерес от водене на иска по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ ищецът е обосновал с факта, че със заличаването на търговеца се прегражда хода на делото за обявяване на нищожност на сделката за продажба на имот на дружеството. Посочва, че ако искът бъде уважен, юридическата правосубектност на дружеството ще бъде възстановена.

С разпореждане от 19.05.2023г. съдът е дал указания на ищеца да уточни искането си. Част от дадените указания касаят излагането на конкретни фактически твърдения за правния интерес от водене на производството като на ищеца е разяснено, че правният интерес от водене на такъв иск е налице ако същият е предявен от лице, чието правно положение се засяга от вписаното обстоятелство и би се променило в следствие на заличаването. Дадени са също указания да бъде уточнено искането към съда за разглеждане на исковете по чл.29, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ като се изложат конкретни фактически твърдения за наличието на тези хипотези, които твърдения да са съответни на вписването, предмет на иска, както и внасяне на държавна такса. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

С молба от 14.06.2023г. ищецът е посочил конкретния номер на атакуваното вписване и е обосновал интереса си с твърдението, че с това вписване са накърнени всички негови права – като съдружник, като кредитор на дружеството и като ликвидатор, както и като ищец в във висящо производство пред СГС. Изтъква, че ако процесното вписване бъде заличено, ищецът би могъл да събере имуществото на дружеството, да го осребри и да удовлетвори кредиторите, в това число себе си .Изложени са и съображения по съществото на предявения иск.

С обжалваното определение градският съд е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Констатирано е, че „Лъки-ай-джи“ ООД не е пререгистрано в срока по §4, ал.1 от ПРЗ на ЗТРРЮЛНЦ, но на основание §5г,ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ по отношение на него е вписано производство по ликвидация по реда на чл.273, ал.2 от ТЗ,. С процесното вписване било отразено прекратяването на дружеството по силата на закона. Що се касае до разпоредбата на чл.273,ал.2 от ТЗ, към която препраща §5г,ал.5 от ПРЗ на ЗТРРЮЛНЦ, съдът е посочил, че тя предвижда възможност, ако след заличаването на дружеството се установи необходимост от по-нататъшни действия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията да назначи по молба на заинтересованите лица досегашните или други ликвидатори. Направен е извод, че така назначеният ликвидатор може само да извършва действия, обслужващи ликвидационното производство, а не предвижда възстановяване на правосубектността на заличеното дружество.

Счетено е, че след като търговското дружество е изгубило своята 2 правосубектност със заличаването по силата на закона, съгласно §5г,ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, то ликвидаторът може да извършва само действия, обслужващи ликвидационното производство, а последното е допустимо само с цел да бъде осребрено новооткрито имущество и разпределянето му от ликвидатора между правоимащите лица.

Прието е, че твърденият от ищеца правен интерес, обусловен от необходимостта да се възстанови правосубектността на дружеството нямало как да бъде защитен дори и да бъде установен порок на атакуваното вписване.

Въззивният съд счита, че така постановеното определение е правилно.

От съдържанието на исковата молба и уточняващата такава е видно, че ищецът твърди, че между него и „Лъки-ай-джи“ ООД има висящи две съдебни дела, както и че въз основа на издаден изпълнителен лист има вземане към това дружеството в размер на 15 340лв. Основният мотив, изложен от В. касае обстоятелството, че със заличаването на търговеца се препятства хода на делото по образуваното исково производство № 3950/2020г. по описа на СГС. Посочва се също, че с възстановяване на правосубектността на дружеството ищецът ще има възможност да упражни правата си като съдружник и кредитор на дружеството, както и да упражни правомощията си като ликвидатор.

С подадената частна жалба се поддържа, че ищецът не търси възстановяване на правосубектността на „Лъки-ай-джи“ ООД, а претендира, че производството по ликвидация е прекратено в нарушение на процедурите, както и че ищецът има непогасени права, които не може да удовлетвори и поради това производството по ликвидация е следвало да продължи.

Въззивният съд намира следното:

При образуване на делото първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да укаже на страната да уточни и конкретизира своето искане, така че да бъде ясно каква е отправената към съда претенция. Ищецът изрично е посочил кое вписване се иска да бъде признато за недопустимо, а при условията на евентуалност /макар че е записано алтернативност/ - че представлява вписване на несъществуващо обстоятелство и това е вписването за заличаване на търговеца. При направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че същото е извършено по повод подаване на молбата за откриване на производство по ликвидация. То отразява настъпилото по силата на закона прекратяване на дружеството. За да има интерес същото да бъде признато за недопустимо или че представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, ищецът следва да обоснове каква ще бъде промяната в правната му сфера, ако искът бъде уважен.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че правният интерес за упражняване на правото на иск винаги трябва да бъде пряк. Това означава, че промяната, която ще настъпи в правната сфера на ищеца трябва да е резултат от самото решение, а не да бъде обусловена от изхода на друго съдебно производство. В случая не е налице такъв пряк интерес, защото дори искът да бъде уважен и да се постигне възстановяване на правосубектността на дружеството, това няма да доведе до преки правни последици в 3 сферата на ищеца, а същият разчита, че ще проведе успешно иска си за нищожност на разпоредителна сделка, извършена от заличеното дружество.

Що се касае до твърдението, че ищецът има вземане към дружеството за конкретна сума и обосноваването на интерес от иска с възможността за нейното събиране, трябва да се има предвид, че откритото производство по ликвидация предоставя възможност при наличие на имущество, тази сума да бъде събрана без да е необходимо да се правят други вписвания или да се водят допълнителни искове, включително и такъв по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Това също означава, че липсва правен интерес от водене на делото.

Освен всичко изложено е необходимо да се посочи, че вписванията на начална и крайна дата на ликвидация са различни от вписването на заличаването на търговеца и с оглед направеното уточнение, не са предмет на иска. Заявеното в частната жалба противоречи на изявленията направени с исковата и допълнителната молби и не могат да се отразят на преценката за допустимост на иска, така както е бил предявен.

С оглед на всичко изложено, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

В същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4533 от 30.06.2023г., постановено по т.д.№ 929/2023г. по описа на СГС, с което е върната искова молба вх.№ 45938 от 15.05.2023г. по описа на регистратурата на СГС, подадена от И. И. В. против „Лъки-ай-джи“ ООД и е прекратено съдебното производство, образувано по същата.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите при наличие на предпоставките чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4