Решение № 1064 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330119345 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от И. В. С., ЕГН ********** против „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 10а ЗПК, вр. с чл. 6 и сл. ЗПФУР.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем №..... от 15.08.2024 г., по който предвидената „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ от 466,23 лева не била дължима, предвид недействителност на клаузата в договора. Излагат се съображения за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП.

Моли за прогласяване нищожността на клаузата за такса /чл. 1.5./ - уговорена в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143-146 ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Потребителят бил запознат предварително с условията на договора и с дължимостта на таксата в случай, че избере услуга по експресно разглеждане на заявката за заем.

Последната не била задължително условие за сключване на договора или за разглеждане на искането. Таксата била начислена единствено поради изричното искане на ищеца, като услугата била съответно предоставена. Възможността на кредитора да въвежда такси за доп. услуги била регламентира в чл. 10а ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против присъждането на такива на наср. страна.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 15.08.2024 г., по който ищецът е усвоил сумата от 800 лева, при уговорена „такса за експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ от 466,23 лева, която не е платена от потребителя /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 739/16.01.2025 г. – л. 24-25/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При заем от 800 лева е предвидена посочената по – горе такса в размер 466,23 лева за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че горната сума, уговорена като доп. такса за посочената услуга, представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимостта й е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

С предвиждането на тази такса реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава допълнително възнаграждение.

С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите и възнаградителната лихва.

Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, след като стойността само на процесното допълнително плащане представлява 58,28 % от предоставения заем.

Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви 2 като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.

4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.;

Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

Дължимата сума представлява 58,28 % от предоставения заем.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно тези факти.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказва осъществяване на престация и извършване на действия/услуги, за които е уговорена така предвидената такса. Тоест и реално извършване на конкретни услуги или действия, свързани с предоставянето на заема, не се установява, за да се дължи предвидената сума /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължения по нея /в т.см. - Решение № 1668/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2594/2022 г. на ПОС/.

Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.

80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева - ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено 3 защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 200 лева. За да се определи размер под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото в едно о.с.з., без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. В. С., ЕГН ********** и „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, че клаузата на чл. 1.5 от сключения помежду им договор за паричен заем № .... от 15.08.2024 г., уреждаща задължение за плащане на „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“, е нищожна.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.“България“ № 196, да плати на И. В. С., ЕГН **********, с адрес: ........., сумата 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.“България“ № 196, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а С. К. Н., с адрес: ........, сумата от 200 лева /двеста лева/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца И. В. С. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

......................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4