Акт от 29.11.2017, съд
- Дело
- 219/2017
- Подписан
- 29.11.2017
- В сила
- 21.05.2018
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ № ......... гр.Никопол,
29.11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията Тихолов гр.д.№219 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод на искова молба с вх.№1075/02.05.2017г. от С.К.К., ЕГН********** ***, чрез пълномощникът му адв.Р.Т. от САК със служебен и съдебен адрес ***, офис 8 срещу Л.Н.Д., ЕГН********** ***.
Ищецът твърди, че на 27.07.2015г. в гр.НИКОПОЛ сключил с ответника договор за наем на земеделска земя на имот №116023 с площ от 8,5дка и №047010 с площ от 5,05дка, намиращи се в землището на с.ДРАГАШ ВОЙВОДА, общ.НИКОПОЛ, ЕКАТТЕ23193. Сочи се още, че срокът на договора бил една стопанска година от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. Допълва, че страните уговорили наемно плащане в размер на 55,00лв. за декар отдадена под наем земеделска земя. Сочи се още, че било уговорено наемното плащане по договора да се извърши до 01.07.2016г., като била посочена и банкова сметка, ***, че задължението възлизало на 745,25лв. Допълва, че страните уговорили при забава на наемното плащане, наемателят да дължи на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден забава до окончателното плащане.
На следващо място ищецът сочи, че на основание депозирано заявление в НРС било образувано ч.гр.д.№79/‘17г., по което в срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило писмено възражение от ответника по настоящето дело, като в тази връзка бил предявен и настоящият иск. В допълнение от ищеца се сочи, че със съобщението за депозираното от ответника възражение му било изпратено и самото възражение, в което ищецът сочи, че ответника изтъквал настъпването на форсмажорни обстоятелства, за които бил приложил и протокол от МЗ. Тъй като такъв протокол не бил приложен по настоящето дело ищецът заявява, че оспорва наличието на такива обстоятелства. Наред с това ищецът изтъква, че ответникът във възражението си е изразил готовност да заплати търсената сума в срок до 30.07.2017г. В заключение от ищеца се прави извод, че с оглед посоченото във възражението от страна на ответника се прави признание на иска, а изразената готовност за заплащане на сумата от страна на ответника, според ищеца доказвала обстоятелството, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, включително и да предаде фактическата власт върху процесните имоти на ответника – наемател.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.422 от ГПК да признае за установено, че Л.Н.Д., ЕГН********** *** дължи на С.К.К., ЕГН********** *** сума в размер общо на 794,62лв., от които главница в размер на 745,25лв. и мораторна лихва в размер на 49,37лв. за периода от 02.07.2016г. до 24.02.2017г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.02.2017г. до окончателното плащане на дълга, разноските направени за разглеждане на настоящето дело и разноските направени в производството по ч.гр.д.№79/‘17г. на НРС.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
С разпореждане №511/31.05.2017г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника за отговор.
На
16.06.2017г. ответникът Л.Н.Д., ЕГН********** е бил уведомен. Наред с отговора си заведен с вх.№1909/14.07.2017г. в НРС е заведена с вх.№1910/14.07.2017г. молба от ответника за предоставяне на правна помощ по делото. От него се изтъкват доводи, че като земеделски производител обработва земеделска земя в размер на 24дка, но няма продукция от нея, нито доходи, тъй като субсидията, която е получил била запорирана от двама ЧСИ. Сочи, че няма здравни и социални осигуровки за предходните пет години, нито средства да ангажира адвокат. Допълва, че на 16.07.2017г. бил задържан трактора, с който работи от полицията, поради което останали незасети 16дка площи. За останалите 8 дка сочи, че в тях влизат пастири със стада и коне, но спрямо нарушителите, макар според ответника известни не се взимали мерки.
С вх.№2725/09.10.2017г. в НРС е постъпил писмен отговор от процесуалният представител на ответника. В отговора се сочи, че между страните, които имат статут на физически лица бил сключен договор за наем на земеделски земи от 27.07.2015г., като по този начин между тях възникнало облигационно отношение, по силата на което ответника наел за временно и възмездно ползване два земеделски имота, с начин на трайно предназначение „Ниви“, собственост на ищеца. Допълва, че договорът бил сключен за една стопанска година , с фиксиран начален срок от 01.10.2015г. до 01.10.2016г., като било фиксирано и наемното плащане в тежест на ответника на основание пункт III от договора. Сочи се още, че ответникът следвало да засее със слънчоглед наетите площи и съответно да положи грижи за добив на бъдеща аграрна реколта.
Изтъква се, че ответника не оспорва задължението си към ищеца - наемодател относно дължимия наем, но твърди, че са налице доказателства, от които може да се извлече обоснован извод, че неизпълнението на задължението от негова страна за незаплащане в договорения срок на наема се дължи на обективна невъзможност за изпълнение, т.е. временно възпрепятстване на изпълнението по обективни причини, касаещи продължителни валежи в периода, в който е следвало да се засеят, а така също, площите били наводнени поради наличието на неподдържан, затлачен, обрасъл и непроходим отводнителен канал в непосредствена близост до наетите имоти. В тази насока сочи представеният по ч.гр.д.№79/‘17г. на НРС протокол №2010/05.04.2016г., съставен от комисия, в чийто състав била включена Г.Ц.Н., ръководител отдел „ВОДОПОДАВАНЕ и ХМФ“ към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД, под чийто ресор се намирали и отводнителните канали. Допълва се, че от този протокол е видно, че комисията дала и заключение за спешни мерки по възстановяване проходимостта на това съоръжение.
С оглед изложеното, процесуалният представител на ответника сочи, че той е бил възпрепятстван поради изложените причини да изпълни задължението си, тъй като е бил изправен пред обстоятелства, попречили на изпълнението на неговото задължение. Допълва се, че от една страна продължителните валежи, а от друга занемареното, неподдържано техническо съоръжение, довело до изтичането на води и наводняването на терени, в които попаднали и наетите от ответника имоти. От тези доводи процесуалният представител на ответника прави извода, че е налице хипотезата на чл.81 от ЗЗД, тъй като предмета на дължимата престация станал невъзможен и тя не можело да се изпълни, независимо от волята на длъжника поради непредвидени обстоятелства (случайни събития), които не можело да се вменят във вина на ответника. Процесуалният представител на ответника счита, че по силата на закона, в случая ЗЗД е нарушена правната връзка между страните по делото, респективно имащи качеството на кредитор и длъжник по възникналото помежду им облигационно отношение, като от ответника в тази връзка не следвало да се търси отговорност. Ето защо процесуалният представител на ответника сочи, че предявеният иск е недоказан по основание и размер.
Правят се доказателствени искания. Не се претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че първоначално по заявление вх.№485 от 27.02.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в НРС е било образувано ч.гр.д.№79/‘17г., по което е била издадена заповед №47/27.02.2017г., с която длъжникът Л.Н.Д., ЕГН********** с адрес *** е бил осъден да заплати на кредитора С.К.К., ЕГН********** с адрес ***, с пълномощник адв.Р.Т. сумата от 745.25лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и 25ст./ - главница, ведно с лихва – 49.37лв. /четиридесет и девет лева и 37ст./ от 02.07.2016г. до 24.02.2017г., и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски – 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. /триста лева/.
Посочено е, че вземането произтича от неизплатено дължимо наемно плащане за стопанската 2015г.-2016г. по договор за наем на земеделска земя. В срок срещу издадената заповед е постъпило възражение, след което е било образувано по повод на подадена искова молба и настоящето дело.
Не се спори също, че между страните, които имат статут на физически лица бил сключен договор за наем на земеделски земи от 27.07.2015г., като по този начин между тях възникнало облигационно отношение, по силата на което ответника наел за временно и възмездно ползване два земеделски имота, с начин на трайно предназначение „ниви“, собственост на ищеца.
Не се спори, че договорът бил сключен за една стопанска година, с фиксиран начален срок от 01.10.2015г. до 01.10.2016г., като било фиксирано и наемното плащане в тежест на ответника на основание пункт III от договора.
Не се спори още, че ответникът следвало да засее със слънчоглед наетите площи и съответно да положи грижи за добив на бъдеща аграрна реколта.
Не се спори, че ответника не оспорва задължението си към ищеца - наемодател относно дължимия наем.
Наред с тези обстоятелства съдът провери и твърденията на ответника относно това дали е земеделски производител, обработва ли земеделска земя, получава ли субсидии, има ли предприети действия от ЧСИ-ли, внася ли здравни и социални осигуровки за предходните години. Съдът провери и твърденията относно задържане трактора на ответника, с който работи от полицията.
При проверката съда установи, че ответника е земеделски производител, който има уникален регистрационен номер (УРН) 367234, като е подавал заявления за кампании 2015г. и 2016г., по които е получил субсидии, чийто размер е отразен в представеното по делото на стр.57 писмо изх.№02-1100/405/04.08.2017г. на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“. Към писмото е приложена и справка в табличен вид.
По отношение твърденият за предприети действия от ЧСИ съдът е изискал и от ЧСИ Татяна Кирилова и Надежда Вангелова са били изпратени съответно писма изх.№32532/24.07.2017г. на стр.38 от делото и изх.№5786/01.08.2017г. на стр.55 от делото за образуваните и водени срещу ответника изпълнителни дела, както и за дължимите суми по тях.
Относно наличните данни за осигуряването на ответника в НРС е постъпило писмо изх.№11732#1/24.07.2017г. на НАП, ТД-В.Търново, офис Плевен от стр.33 до стр.35 включително.
По отношение последното твърдение на ответника за задържане трактора, с който работи от полицията настоящият състав е изискал и от стр.44 до стр.52 включително по делото е представена пълна справка за осъжданията му, където са отразени и делата, както и тракторите, които са участвали в извършените от ответника по настоящето дело деяния.
Спорни между страните са останали въпросите налице ли са доказателства, от които може да се извлече обоснован извод, че неизпълнението на задължението от страна на ответника за незаплащане в договорения срок на наема се дължи на обективна невъзможност за изпълнение, т.е. временно възпрепятстване на изпълнението по обективни причини, касаещи продължителни валежи в периода, в който е следвало да се засеят.
За изясняване на спорните по делото въпроси, съдът е допуснал и по делото в качеството на свидетели са били разпитани Н.С.С., главен експерт в ОД“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ –
ПЛЕВЕН и Г.Ц.Н., ръководител отдел „ВОДОПОДАВАНЕ и ХМФ“, клон Среден Дунав към „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД.
В показанията си пред съда свидетелят С. сочи, че ответника през 2016г. подал в ОД“Земеделие“-Плевен заявление за комисия относно площите наети от него в с.Драгаш войвода за установяване на факта, че са наводнени и той не може да изпълни задължението да ги засее. Допълва, че такъв протокол на ответника по делото бил издаден, след направена от него и свидетелката Н. проверка на място.
Свидетелят е обяснил, че този протокол се представя във Фонд „Земеделие“ при проверка за това, че по това време при ответника са били налице форсмажорни обстоятелства за това, че са били наводнени площите и не може да се влезе, за да се засеят. Свидетелят сочи още, че по негови лични впечатления от посещението му на място, вътре в нивата било блато по цялата дължина на парцела. Като причина за състоянието на площите свидетелят е посочил, че в съседство до блока, до земята, която се обработва от ответника по това време господина имало отводнителен канал с височина около 1,70м., който бил затлачен от години с кал, тръстики, папур и изхвърлени боклуци и преливал към момента на проверката. Свидетелят сочи още, че той лично ходил до този канал, като установил, че самият канал бил пробил, като всичко от него изтичало към нивите, понеже не можел да поеме дебита на подпочвените води. По негови данни р.Дунав също имала високо ниво и от с.Драгаш войвода до с.Бяла вода нивите били подгизнали, защото имали подпочвени води. В заключение свидетелят е посочил, че не е задължение на ответника да поддържа този канал, но състоянието на площите било такова, че никаква техника не можело да влезе, за да извърши каквито и да е обработки или засяване.