Решение № 72 от 09.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. В.Т., 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №35/06.01.2023г., постановено по Гр.д.№1523/2022г. по описа на РС – В.Т. са уважени предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК ....., против Р. П. Т., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 202,21лв., представляваща неизпълнено задължение за месечни абонаментни такси, за предоставени далекосъобщителни услуги и за лизингови вноски за периода от 15.05.2019г. до 14.09.2019г. по Договор за мобилни услуги №...... за предпочетен номер ........ от 05.06.2018г., Допълнително споразумение №016654590 за мобилен номер ........ от 11.10.2018г. и Договор за лизинг от 11.10.2018г., иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 175,08лв. – неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.10.2018г., за която сума е издадена фактура от 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.03.2022г. по Ч.гр.д.№541/2022г. по описа на РС – В.Т., както и е отхвърлен изцяло предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Р. П.

Т. по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 191,15лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №...... за предпочетен номер ........ от 05.06.2018г. и Допълнително споразумение №016654590 за мобилен номер ........ от 11.10.2018г., както и неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на предоставеното му мобилно устройство със същия договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.03.2022г. по Ч.гр.д.№541/2022г. по описа на РС – В.Т., като неоснователен и недоказан, както и е осъдена Р. П. Т. да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сума в размер на 514,39лв., представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове, както и сумата в размер на 255,54лв., представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове.

1

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище гр.С., чрез пълномощника му адв.Г. – САК, против първоинстанционното решение В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, като са релевирани оплаквания за неговата неправилност в обжалваната част. Твърди се, че е осъществен фактическият състав по раздел IV, т.3 от сключеното между страните Допълнително споразумение от 11.10.2018г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер ........ за присъждане на ищеца на претендираните неустойки, доколкото ответницата не е заплатила издадените фактури за услуги, които е ползвала в периода 15.05.2019г. до 14.09.2019г. и индивидуалния договор с потребителя е прекратен предсрочно от мобилния оператор – ищец по вина на ответницата на 09.10.2019г. по реда на чл.75 вр. чл.19б б.“в“ от ОУ, който чл.19б от ОУ, съотнесен със съдържанието на чл.19в от ОУ, не изисква отправяне на едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. Твърди, че след прекратяване на процесния договор от 05.06.2018г. ищецът е издал последна, обобщаваща фактура №**********/15.10.2019г. със срок на плащане 30.10.2019г., в която е начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалния договор с ответницата и последната не е възразила срещу тази фактура, съдържаща процесните неустойки. Сочи се, че независимо от изложеното по-горе, с подаване на заявлението по чл.410 ГПК е налице безусловно и едностранно изявление от страна на ищеца за прекратяване на Договор за мобилни услуги от 05.06.2018г. за предпочитан номер .............. респ. с подаването на ИМ при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК отново е изразена воля за прекратяване на отношенията с ответницата, която е била надлежно представлявана в образуваното исково производство от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК, и в тази връзка са налице еднозначни и конкретни действия от страна на ищеца, с които договорът е бил прекратен по вина на ответника. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 191,15лв., както и му присъди в цялост направените разноски в заповедното и първоинстанционното производства. Претендира разноски за пред въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ищеца от насрещната страна – ответник.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответницата по делото Р.

П. Т., чрез назначения й особен представител адв.Ал.Ч. – ВТАК, против първоинстанционното решение в УСТАНОВИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която са уважени изцяло установителните искове по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главници от 175,08лв. и 202,21лв., като са развити оплаквания за неговата неправилност в обжалваната му част, поради противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, постановено в разрез с основни принципи на правото. Твърди се, че противно на приетото от РС, представените от ищеца фактури са създадени нарочно именно за нуждите на ищеца в процеса и не отразяват коректни данни за използваните услуги, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел, че отразените в тях стопански операции са извършени. Сочи се, че тъй като първостепенният съд не е обсъдил всички направени оспорвания и възражения на ответницата с въззивната й жалба отново се преповтарят наведените от ответницата, чрез особения й представител, възражения срещу предявените установителни искове за задължения за минали периоди и лизингови вноски с писмения отговор на ИМ. Оспорва истинността /автентичността/ на Допълнително споразумение от 11.10.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ................. от 05.06.2019г. и Договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 black от 11.10.2018г.,с твърдение, че подписите на потребител не са положени от ответницата Р. П. Т., че съдържанието им е преправено след подписването им, както и че ответницата не е получавала описаното мобилно устройство. В условията на евентуалност се сочи, че ответницата е изпълнявала коректно задълженията си и неправилно ищецът едностранно е прекратил договорите „по вина на ответницата“. Оспорва изцяло исковите суми да са дължими с твърдение и за липса на данни по какъв начин са изчислени, както и че ответницата е възпрепятствана от ищеца да упражни правото си на защита в пълна степен.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което след отмяна на първоинстанционното такова в обжалваната установителни част, отхвърли изцяло предявените установителни 2 искове.

В СЗ въззивникът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище гр.С., чрез пълномощника си адв.Л. Г. – САК, с писмена молба от 27.09.2023г. поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва въззивната жалба на ответницата и моли да бъде отхвърлена. Претендира съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на въззивна инстанция.

Въззивникът Р. П. Т. е редовно призована лично за СЗ пред ВТОС, поради което и с оглед отпадане необходимостта да бъде представлявана в процеса от особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, с протоколно определение от 27.09.2023г. е заличен адв.Ал. Ч. – ВТАК в това процесуално качество.

В СЗ въззивникът Р. П. Т., редовно призована лично, не се явява, не се представлява от упълномощен от нея представител, и не взема становище по своята въззивна жалба и по въззивната жалба на насрещната страна. Не сезира съда с претенция за разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните са срочно подадени, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби от страните, съдът счита, че подадените въззивни жалби от страните по делото, разгледани по същество, са неоснователни и недоказани, а постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на производството са предявени в срока по чл.415 ал.4 ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване два иска по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.92 ал.1 ЗЗД.

Правно релевантните за спора факти са установени правилно от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства, поради което въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка по делото и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, без да я възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост и изцяло основателност и доказаност на предявените иск по чл.422 ал.1 ГПК в. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница от 202,21лв., представляваща неизпълнено задължение за месечни абонаментни такси, за предоставени далекосъобщителни услуги и за лизингови вноски за периода от 15.05.2019г. до 14.09.2019г. по Договор за мобилни услуги №...... за предпочетен номер ........ от 05.06.2018г., Допълнително споразумение №016654590 за мобилен номер ........ от11.10.2018г. и Договор за лизинг от 11.10.2018г., иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 175,08лв. – неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.10.2018г., за която сума е издадена фактура от 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и за изцяло неоснователност и недоказаност на предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 191,15лв. - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №...... за предпочетен номер ........ от 05.06.2018г. и Допълнително споразумение №016654590 за мобилен номер ........ от 11.10.2018г., както и неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на предоставеното му мобилно устройство със същия договор, които правни изводи са изчерпателни, в съответствие със закона и които въззивният съд споделя изцяло и към които 3 препраща на основание чл.272 от ГПК.

По оплакванията във въззивните жалби на страните по делото въззивният съд излага следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между мобилният оператор – ищец и ответницата в процеса Р. П. Т. в качеството й на потребител, са възникнали облигационни правоотношения от сключени между тях Договор за мобилни услуги от 05.06.2018г. за предпочетен номер ........ за срок от 24 месеца при ОУ на ищеца, с които ОУ ответницата писмено е декларирала, че е получила екземпляр от тях, с които е съгласна и се задължава да ги спазва, Допълнително споразумение от 11.10.2018г. към Договор за мобилни услуги с мобилен номер ........, по силата на което ответницата – потребител е избрала абонаментен план и условия – Тотал 24,99 с допълнителни 5000 МВ и срокът на ползване на услугите е продължен до дата 11.10.2020г., и Договор за лизинг от 11.10.2018г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата – лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG, модел Galaxy J5 2017 Black с телефонен номер ........, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 335,57лв. с включен 20% ДДС по начина, посочен в договора за лизинг, а именно на 23 равни месечни вноски от по 14,59лв. с краен падеж: 11.09.2020г.