Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 01.03.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 711/2021
Вид
Решение № 52
Подписан
01.03.2022
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Добрич, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20213230200711 по описа за 2021 година И за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.П.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж. к.

„***, срещу Наказателно постановление № 21-1717-000001 от 07.01.2021 г., издадено от Началник Сектор Първо РУ на ОДМВР – Добрич, с което на А.П.И., ЕГН **********, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

1

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието двама свидетели – очевидци, присъствали на установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и в присъствието на жалбоподателя. АУАН съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При запознаване със съдържанието на АУАН нарушителят не е посочил в графа „обяснения/възражения”, че има такива.

Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал писмени възражения по реда на ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0851-000434/02.10.2020 г. /л. 72/, връчена лично на 14.10.2020 г. на лицето А.П.И., на последния е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На датата на връчване на ЗППАМ било отнето и СУМПС.

Въпреки че не притежавал СУМПС, на 02.01.2021 г. около 17,50 ч.

А.П.И. управлявал лек автомобил марка „*** в гр. Д. по ул. „***” на кръстовището с ул. „***“, когато бил спрян за проверка от св. Й.С.К. и св.

Е.И.П. – полицейски служители към Първо РУ на ОД на МВР - Добрич.

2

В хода на проверката след справка в информационната система се установило, че А.П.И. управлявал МПС, след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с цитираната по-горе ЗППАМ.

Предвид констатираното нарушение, двамата свидетели уведомили дежурния полицай и на място бил изпратен св. И. П. Р. –полицейски служител в Първо РУ при ОД на МВР гр. Добрич, компетентен да образува административно-наказателно производство.

При установената фактическа обстановка св. И.Р. в присъствието на жалбоподателя, на св. К. и св. П. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН Серия АA, бл. № 552807, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 150а, ал.

1 от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на проверката.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – „Управлява МПС, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1”, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Р., К. и П., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 21-1717000001/07.01.2021 г.; АУАН № 01/02.01.2021 г.; справка за нарушител/водач – 3 страници; докладна записка от Е.И.П. с рег. № 1717р-209/08.01.2021 г.; становище от Първо РУ при ОД на МВР гр. Добрич с рег. № 1717р6623/02.06.2021 г.; справка относно ЗППАМ № 20-0851-000434/02.10.2020 г. с вх. рег. № 9528/19.10.2021 г.; заверен препис на Решение № 223/30.06.2021 г. по Административно дело № 543/2020 г. по описа на Административен съд Добрич и заверен препис на ЗППАМ № 20-0851-000434/02.10.2020 г. на Началника на СПП при ОД на МВР – Добрич.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са взаимодопълващи се, обективни и водят до установяване на непротиворечива и хармонична фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и СУМПС да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП.

3

В процесния случай по безспорен начин се доказа, чрез кредитираните от съда гласни доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата. От приобщените писмени доказателства и доказателствени средства се установи и че към 02.01.2021 г. СУМПС на жалбоподателя е било отнето по административен ред, т. е. вмененото деяние се доказа по безспорен начин, както от обективна страна, така и от субективна.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП регламентира налагане на административно наказание „глоба“ от 100 лв. до 300 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. АНО е наложил глоба среден размер на предвидената санкция, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – 100 лева.

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с опазване сигурността на обществения ред чрез спазване правилата за движение по пътищата и стриктно изпълнение указанията на контролните органи в тази насока.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1717-000001 от 07.01.2021 г., издадено от Началник Сектор Първо РУ на ОДМВР – Добрич, с което на А.П.И., ЕГН **********, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5