Определение № 1068 от 29.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500916 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение от 02.04.2024 г. по гр.д. № 2620/2024 г. на Софийския градски съд /СГС/ е повдигнат спор за подсъдност между същия съд и Варненски окръжен съд /ВОС/ за определяне на това, кой е родово компетентен да разгледа искова молба от физическо лице с постоянен адрес в гр. *** против търговско дружество – лизингодател със седалище и адрес на управление в гр. София по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на неплатени лизингови вноски по сключен договор за финансов лизинг между физическото лице – лизингополучател и дружеството-лизингодател.

За да се произнесе по препирнята за подсъдност, вкл. и като отчете своята компетентност да реши препирнята, тъй като двете съдилища са от различни апелативни райони, но спорът се решава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да приеме делото /което обуславя и компетентността на САпС/, настоящият състав на Софийския апелативен съд взе предвид следното, след като се запозна с материалите по делото:

С искова молба с вх. № 26234/27.10.2023 г. на ВОС, ищцата А. М. с постоянен адрес в гр.

*** е предявила иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на неплатени лизингови вноски по сключен договор за финансов лизинг между физическото лице – лизингополучател и дружеството-лизингодател, а именно „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК: 831257890 със седалище и адрес на управление в гр. София и с цена на иска 39 969,64 евро и 6 652 лв. разноски.

Твърденията на ищцата са, че вземанията на лизинговото дружество спрямо нея, са се 1 погасили по давност /така стр. пета от исковата молба/

ВОС е приел, че исковата претенция не му е подсъдна и е изпратил делото за разглеждане от СГС, обосновавайки се с разпоредбите на чл. 119, ал. 3 ГПК и чл. 105 ГПК.

Несъгласен с виждането на ВОС, че делото му е подсъдно, състав на СГС е повдигнал препирнята на подсъдност пред САпС.

Настоящият състав на апелативния съд намира следното:

Твърдените от ищцата новонастъпили правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК – изтичане на предвидената давност, са по отношение вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, при което именно това е от значение за определяне качеството „потребител“ на физическото лице – ищец /така изрично определение № 2481/21.08.2023 г. по гр.д. № 2819/2023 г. на трето г.о. на ВКС, ГК/.

Вземанията на ответника-лизингодател, които се оспорват от ищцата М. по реда на чл. 439 ГПК и произтичат от абсолютна търговска сделка, каквато е лизинга /чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ/.

По отношение на друга абсолютна търговска сделка, каквато е тази по предоставяне на банков кредит от кредитна институция /чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ/, вземанията, на която се оспорват поради изтекла погасителна давност от кредитополучател-физическо лице /потребител/ по реда на чл. 439 ГПК, е налице напълно константна съдебна практика на ВКС. Така например, в определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл.

439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство.

Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д.

№ 1362/2022 Г., І т. о. и др.

Безспорно е в случая, че се касае за ищец, който притежава качествата на потребител по договора за лизинг, вземанията от който договор на дружеството-лизингодател, се оспорват в процесния правен спор по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК от ищцата. Това означава, че щом желае, А. М. може да предяви исковата си претенция във ВОС.

Щом е решила да се възползва от нормата на чл. 113 ГПК и е депозирала исковата си молба във ВОС, то съдът във Варна неправилно е препратил делото на Софийския градски съд по подсъдност, докато съобразно волята на ищцата, нормата на чл. 113 ГПК и горецитираната практика на ВКС, компетентен да разгледа делото е именно Окръжен съд – Варна.

2

Така мотивиран, САпС, ГО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковото производство, образувано по искова молба с вх. № 20234/27.10.2023 г. на ВОС с ищец А. Д. М. и ответник „ОББ Интерлийз“ ЕАД и с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за което е образувано т.д. № 602/2023 г. на ВОС и гр.д. № 2620/2024 г. на СГС е ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по правилото на чл. 113 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване. Делото да се върне на съда, повдигнал препирнята за подсъдност – за сведение, а след това да се изпрати и на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по правния спор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3