Определение № 4330 от 19.07.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4839/2024
- Вид
- Определение № 4330
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 06.08.2024
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4330 гр. Бургас, 19.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120104839 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. - Б.“ АД, ЕИК: *********, против Д. Г. Т., ЕГН **********, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за: сумата от 433.79 лв., представляваща ½ част от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м.октомври 2022- м.януари 2024г., а именно:
БГВ – 268.31лв.; отопление – 55.91 лв.; сградна инсталация – 109.04 лв.; такса – отчет дялово разпределение – 10.54 лв.; Сумата от 33.46 лв., представляваща ½ част от мораторната лихва за забава за периода от 01.12.2022г. до 26.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 721 от 01.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. № 1343/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Правният си интерес ищецът обосновава с това, че с Определение № 3418 от 07.06.2024г. постановено по гр.д. № 1343/2024г. по описа на БРС е било прието за установено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Д. Г. Т., при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК са му били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си срещу този длъжник.
Исковият съд дължи самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на положителния установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В процесния случай, видно от приложените към ч.гр.д. № 1343/2024г. на БРС материали, препис от заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване по постоянния и настоящ адрес на длъжника Д. Т., като съобщението е било върнато в цялост. Връчителят е удостоверил в съобщението, че лицето живее на адреса по сведение на съсед, живущ на същия етаж.
Невъзможността длъжникът да бъде открит на адреса е била надлежно удостоверена от връчителя, чрез извършени на адреса посещения на 08.03.2024г., 21.03.2024г. и 13.04.2024г. На 13.04.2024г., на вратата на апартамента е било залепено уведомление, като екземпляр от същото е било пуснато в пощенската кутия, но никой не се е явил в указания срок в канцеларията на съда, за да получи книжата.
При липсата на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице процесуалното условие за даване на указания до заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, тъй като същата следва да се счита за редовно връчена на 1 основание чл. 47, ал. 5 ГПК (с изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата от канцеларията на съда) и за влязла в сила след изтичане на законовия едномесечен срок за подаване на възражение.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице специалните процесуални предпоставки за разглеждане на предявените положителни установителни искове, поради което исковата молба следва да бъде върната като недопустима на основание чл. 130 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на „Т. - Б.“ АД, ЕИК: *********, против Д. Г. Т., ЕГН **********, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за: сумата от 433.79 лв., представляваща ½ част от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м.октомври 2022- м.януари 2024г., а именно: БГВ – 268.31лв.; отопление – 55.91 лв.; сградна инсталация – 109.04 лв.; такса – отчет дялово разпределение – 10.54 лв.; Сумата от 33.46 лв., представляваща ½ част от мораторната лихва за забава за периода от 01.12.2022г. до 26.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 721 от 01.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. № 1343/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4839/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.д. № 1343/2024г. на БРС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2