Решение № 51 от 01.07.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Кула, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело № 20251330100712 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.422 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от Предявени са искове от МАКСО БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146А, Бизнес център „България” против И. И. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: с. С., ул. ".... обл. Р. за установяване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 3 379,97 лeвa главница по Договор за кредит № 100041849 / 10.11.2023 г, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата 714,92 лева договорна лихва за периода 21.12.2024 г. до 07.08.2025 г. и сумата 40,61 лева наказателна лихва за периода 21.12.2024 г. до 07.08.2025 г.. Посочено е, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №428/2025г на РС Кула и ответника е подал възражение.

Излага се, че на 10.11.2023 г. И. И. Д. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството. В зададените полета в Заявлението длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др., както е приложила снимки на личната си карта. При подаване на Заявлението лицето е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. На посочения в Заявлението от г-н Д. електронен адрес, а именно: ..., при сключване на Договора за кредит с Максо България са изпратени автоматично Договор № 100041849 / 10.11.2023 г., ведно с Приложение 1 към 1 него, Общи условия /“ОУ”/ и Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/.

На ответника е бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него на Максо България суми – заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване. След запознаване с всички условия във връзка с кредита, г-н Д. е маркирал чекбокса с текст „С натискането на бутона "Вземи парите сега!" декларирам, че съм се запознал със СЕФ, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, както и е маркирал чекбокса, че е уведомен за обработката на личните му данни. С натискане на бутона за “Вземи парите сега“ на указаното за това място на Сайта от Кредитополучателя е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния Договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит Xtra“, т. 10 от ОУ с извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за кредит – приети и подписани от същия. Кредитополучателят се съгласява, че всяко едно от посочените в т.III.2. и т.2III.3. изявления го индивидуализира лично, направено от него като техен автор, както и че това изявление представлява електронно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има силата на саморъчен подпис. След подаване на Заявлението МАКСО предоставя на Кредитополучателя на посочения в Заявлението/в Профила e-mail актуалните ОУ и сключения от него Договор за Кредит.

Въз основа на така сключения Договор за кредит, Максо България изпълни своето задължение и предостави на г-н Д. заем, в размер на 4421,90 лв.

Ответникът не е погасил в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем посредством изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от г-н Д. негов електронен адрес за кореспонденция на 15.08.2025 г.

Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, представляваното от мен Дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което бе образувано ч. гр. д. № 428/2025 г., по описа на Районен съд – Кула и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която бе разпоредено длъжникът И. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Максо България АД следните суми: 3 379,97 лeвa /главница/, 714,92 лева /договорна лихва/ и 40,61 лева /наказателна лихва/, както и 220,30 лева разноски по делото за държавна такса – 70,30 лева и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което е предявен настоящия установителен иск.

Моли да се уважи иска и да се присъдят разноските по делото.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен, тъй като договора за кредит е недействителен, поради това, че не са спазени изискванията за писмена форма на хартиен носител, да е 2 написан по ясен и разбираем начин. Договорът е със ситен шрифт по-нисък от законоустановения, лихвения процент и годишния процент на разходите не съответстват на действителните, има уговорени задължения, които не са включени в ГПР. Неспазването на горните изисквания води до недействителност на договора, при което ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита.

Сочи, че когато са нарушени изискванията за сключване на потребителски договор договора е недействителен. В случая договора формално отговаря на изискванията като са посочени лихвения процент, ГПР и общата дължима сума от ответника. Но има задължения, които не са включени в годишния процент на разходите.

Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноските по делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата по делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото е представен от ищеца Договор за кредит № 100041849 сключен на 10.11.2023 г, между ищеца и ответника, по силата на който ищецът, заемодател отпуска на ответника, заемател, кредит от 4421.90 лева, от които 3500,00 лева за кредит и 921,90 лева за застраховка, а ответникът се е задължил да върне предоставената му сума за срок от 36 месеца - до 20.11.2026г на 36 месечни вноски, всяка равна на 212,74 лева. Страните са уговорили в договора за кредит възнаградителна лихва в размер на 40% и е посочено, че ГПР е 48,21 %. Посочено е, че общата сума, която следва да се върне е 7658,64 лева. Всичко това е посочено в приложение към договора.

В т.6 от договора е посочено, че в срок до 24 от сключването на договора кредиторът ще предостави уговорената сума, а в т.7 е посочено, че отпуснатата сума се предоставя на кредитополучателя по начин, посочен от кредитополучателя в заявлението за отпускане на кредита.

В чл.18 ал.2 е уговорена лихва за забава при неизпълнение на задълженията за плащане на месечните вноски.

По делото не е представено заявлението от ответника за сключване на договора за кредит. Не са представени доказателства как е преведена отпуснатата сума на ответника. Не са представени доказателства за това как е сключен договора за кредит, така както излага ищеца в исковата си молба.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство по чгд №428/2015 на РС Кула, по което е издадена заповед за изпълнение. Със заповедта за изпълнение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите 3 379,97 BGN, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 02,09,2025г до изплащане на вземането, 714,92 BGN, представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2024 г. до 07.08.2025 г., 40,61 BGN, представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2024 г. до 07.08.2025 г.. и разноски за Юрисконсултско възнаграждение в размер на: 150,00 BGN и Държавна такса в размер на: 70,30 BGN.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че са погасявани част от месечните вноски, прекъсвани са 3 плащания, след което отново са извършвани плащания. След 21 вноска обаче поради спиране на плащанията ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Вещото лице е дало изчисление на погасените суми по договора за кредит, както и каква част от главницата е изплатена, каква част от договорната лихва и каква част от лихвата за забава, уговорена в чл.18 ал.2 от договора е погасена.

Според вещото лице договорната лихва е начислена върху отпуснатия кредит и вноската по застраховката и изчислението в договора за кредит, така както е посочено в договора, е вярно. Размера на тази лихва е 3236,74 лева.

Експерта е дал и заключение за размера на договорната лихва само върху сумата от 3500,00 лева, колкото е размера на кредита без застраховката, като е уточнил, че тази лихва е дадена в таблица за целия период на договора, но тъй като тя се дължи до момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, следва да се изчисли по таблицата до 21 вноска, когато кредита е обявен за предсрочно изискуем. Вещото лице не е сборувало тази сума, но съдът я е изчислил на 1998,60 лева от 1 до 21 вноска включително.

Вещото лице е дало и заключение за размера на годишния процент на разходите и какво включва. Според договора този процент включва само сумата от 3236,74 лева представляваща договорната лихва върху сбора на главницата по договора за кредит от 3500 лева и застраховката от 921,90 лева.

Вещото лице е установило, че размера на действителния ГПР по кредита е 66,5596 %, ако се вземе предвид само лихвата върху сумата от 3500 лева и съответно се изключи договорната лихва върху застраховката. При това положение действителния ГПР не съответства на ГПР, посочен в договора.

Според заключението на вещото лице по кредита са платени общо 2838,06 лева. От тях е погасена част от наказателна лихва в размер на 22,27 лева и съответно е останала неизплатена сумата от 40,61 лева от тази лихва.

От договорната лихва, начислена по догоявора, е погасена сумата 1773,86 лева и е останала непогасена сумата от 714,92 лева.

Според вещото лице не е установено дали и как ищецът е предоставил кредитната сума на ответника.

От правна страна:

Съгласно чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) с договор за кредит кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем.

Съгласно ал.3 потребител е всяко физическо лице, което действа извън своята професионална или търговска дейност.

Договорът за потребителски кредит е консесуален, формален договор и за сключването му е задължително да се постигне съгласие и да се спази писмена форма (чл.10 от ЗПК).

Договорът може да се сключи и от разстояние.

Съгласно чл. 6. от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора 4 страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

В чл. 16. от този закон е предвидено Търговските съобщения, използвани от доставчика на финансови услуги, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да бъдат лесно разпознаваеми като търговски;

2. да позволяват ясно установяване на физическото или юридическото лице, от чието име са направени;

3. да представят ясно и недвусмислено предложението за конкурси или други промоционални предложения като такива;

4. да представят ясно и недвусмислено условията за участие в конкурсите по т.

3.

Според чл. 17 ал.1 Изисква се предварителното съгласие на потребителя при използването на следните средства за комуникация от разстояние от страна на доставчика на финансови услуги: