Решение № 502 от 18.11.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Благоевград, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210200869 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. Д. в качеството му на управител на „К.

С.“ ООД с ЕИК, със седалище гр. Б., ул. „Д. Г.“ № против Наказателно постановление № 42-0001183/10.05.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на жалбоподателя на основание 96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена административно имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се поддържа несъответствие между словесното описание на нарушението и санкционната норма въз основа на която е наложено имуществената санкция.

Позовава се на чл.151а ЗДвП, според който лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава-членка на Европейски съюз или от друга държавастрана по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария могат да управляват МПС на територията на РБългария при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.151 ЗДвП. Поддържа се, че административнонаказващият орган не се е съобразил с т.8. и 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г. съгласно които с оглед взаимното признаване на свидетелствата за правоуправление на МПС е необходимо държавите членки да предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства. Доказателства за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това се подновява.

Издаденото от РГърция свидетелство за правоуправление, удостоверявало, че водачът притежава психологическа годност съгласно националното му законодателство и 1 следвало да се признае на територията на РБългария като държава членка на ЕС.

Навежда, че удостоверение за психологическа годност като самостоятелен документ се изисква при първоначално придобиване и подновяване или подмяна на СУМПС, но не и при постъпване на работа.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Х., която поддържа изложените в жалбата доводи. Допълва, че водачът притежава СУМПС, издадено от Република Гърция. Прави искане за присъждане в полза на дружеството направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, с което прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Г. В., роден на . г. в РГ., с гръцко гражданство притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 18.09.2019 г. от РГърция за категориите А, B, C, ВЕ и CE със срок на валидност за всички категории 13.05.2034 г.

На В. е издадено и Удостоверение за психологическа годност № 462188 от 08.03.2018 г. валидно до 08.03.2021 г.

На 02.03.2022 г. около 12.30ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, свидетелите К. Р. и А. С.- служители на РД“АА“ – София извършили тематична проверка на превозвача „К. С.“ ООД, притежаващ лиценз на ЕО № 12649/23.01.2015 г. за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане.

След проверка на документите, представени от упълномощено от управителя на дружеството лице и справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА, проверяващите приели, че превозвачът е допуснал до управление на МПС с рег. № водачът Г. В., който не отговаря на изискването за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 09.03.2021 г. до 12.05.2021 г.

Предвид установеното, свидетелката Р. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, поради което на 02.03.2022 г. в присъствието на свидетеля С. и упълномощено от управителя на дружеството лице съставила срещу последното АУАН № 317707.

Актът бил връчен на същата дата на пълномощника на управителя на дружеството, без в него да са отразени възражения.

Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „К. С.“ ООД на основание чл.96г, ал.1 ЗАвтПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

НП е връчено на упълномощено от управителя на наказаното дружество лице на 07.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаната от съда свидетелка К. Р. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие на лиценз ЕО №12649, копие на 2 свидетелство за управление на МПС в превод на български, легализиран превод от гръцки на български език на Президентски указ 51/2012 година.Писмо от РДАА с рег.

№52-00-56-3366/5/13.09.2022 г. с приложение копие на документи на чужд език; Писмо от РДАА с рег. №52-00-56- 3366/7/11.10.2022 г. с приложение писмо с рег. №12-00001605/1/14.01.2022г., Входяща преписка с рег. №12-00-00-1605/29.12.2021 г. относно обмен на информация относно Регламент (ЕО) №561/2006 и Директива 2006/22/ЕО, Извършени нарушения от януари до юни 2021 г. на територията на Италия с приложения на чужд език, АУАН №317707/02.03.2022 г.; Писмо от РДАА с рег. №5200-56-3366/3/14.07.202 г.; Пълномощно; Заповед №РД-12-753/02.03.2022 г.; Известие с рег. №12-00-00-1605/87/31.01.2022 г.; Констативен протокол за извършена тематична проверка с рег. №12-00-00-1605/191/04.03.2022 г.; Заповед №110/01.04.2022 г.; Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Длъжностна характеристика; Справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката Р. в частта им за извършената проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН. В кредитираната част, показанията на Р. са последователни и пълни, като чрез тях възпроизвежда непосредствените си възприятия за относими към предмета на доказване факти.

Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.

От приложена по делото справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА се установява, че на 08.03.2018 г. на В. Г. Й. е издадено Удостоверение за психологическа годност № 462188 валидно до 08.03.2021 г.

Съгласно приложеното копие на гръцко СУМПС и неговия превод, Г. В. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 18.09.2019 г. от РГърция за категориите А, B, C, ВЕ и CE със срок на валидност за всички категории 13.05.2034 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.06.2022 г., а жалбата е от 21.06.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В конкретния случай обаче АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дружествотожалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са 3 формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

Основателно е направеното в жалбата възражение за наличието на несъответствие между словесното описание на прието за извършено нарушение и неговата правна квалификация.

Посочената за нарушена разпоредба на чл.57, ал., Наредба 11/31.10.2002г. регламентира, че лицето по чл. 2, ал. 1 / едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

И в двата акта е отразено, че превозвачът е допуснал до управление на МПС с рег. № водачът Г. В., който не отговаря на изискването за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 09.03.2021 г. до 12.05.2021 г. С избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на описание на нарушението е видно, че същото се изразява в допускането до управление на превозни средства за превози на товар на водач, който не е психологически годен.

На дружеството-жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, поради осъществено нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Санкционната норма предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева на онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. За да е извършено нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 от обективна страна, следва посочените в чл. 2, ал. 1 от Наредбата субекти, да са допуснали до управление на превозно средство за международен транспорт водач, който не е психологически годен. В случая обаче в АУАН не е намерил отражение фактът, дали с моторното превозно средство е осъществен именно международен превоз, като отсъства и посочване на съответния маршрут на превоза /в който случай би могло да се обсъжда дали извършването на международен превоз е изводимо от изложените фактически обстоятелства/. Това нарушение е пренесено и в НП, където този съставомерен елемент отново не е описан.

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че начинът, по който е описано деянието на дружеството и с оглед липсата на фактически твърдения за това, че процесният превоз е международен такъв, същото може да се квалифицира като нарушение на чл. 7а, ал.2 ЗАвтПР, съгласно който лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В този случай съдът разполага с предвиденото с чл. 63, ал.7, т. 1 ЗАНН правомощие да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по 4 нарушението. В случая обаче в НП липсват и фактически твърдения за извършен с посоченото МПС превоз на пътници и товари.