Решение № 16964 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16964 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110105136 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана от „Ф АД против „Ф“АД искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ , за заплащане на сумата от 1131,24 ЕВРО / 2212,51 лева /, главница, представляваща непогасено от ответника по изплатеното от ищеца по застраховка „ Каско на МПС “ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.06.2024 г. в гр. Варна, причинено от виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, Претендира се и законна лихва от датата на предявяване на иска 29.14.2025 г., до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 25.06.2024г. в гр. Варна на ул. *** в посока „**“ на светофар на бензиностанция „ОМВ“ е реализирано ПТП между л.а. *** с рег. № ** , управляван от Х. Н. и л.а. ***“ с рег. № *** управляван от М. П..

Поддържа, че отговорността за настъпване на ПТП била на водача на л.а. ***Х. Н., който не спрял на знак „Стоп“ и ударил движещия се по пътя с предимство л.а. ***“, в резултат на което на последния, застрахован при ищеца автомобил, били нанесени материални щети. За произшествието бил съставен Двустранен констативен протокол, видно от който било, че гражданската отговорност на водача на *** с рег. № ** била застрахована при ответното дружество.

На основание сключената застраховка „Каско на МПС “, полица №*** за л.а. ***“ и след постъпило искане за заплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, при ищеца била образувана ликвидационна преписка №*** Увреденият автомобил бил отремонтиран в автосервиз, за което била издадена фактура, заплатена на автосервиза от ищеца на дата 16.09.24г. в размер на 2197,51лева.

1

Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн.чл. 411,КЗ встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на виновния водач.

Поддържа, че до ответника била изпратена регресна покана за заплащане на платеното вече обезщетение с включени ликвидационни разноски , като заплащане от ответната страна не било осъществено.

Ответникът „ ФАД оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в законоустановения едномесечен срок. Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Отделно оспорва размера на вредите с твърдение, че същият е завишен и не отговаря на действителната стойност.Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Със застрахователна полица № *** за застраховка “Каско на МПС ”, ищецът е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно МПС с рег. № СВ 2613 ТТ , като срокът на действие на договора е от 00.00 часа на 06.12.2023 г. до 23:59 часа на 05.12.2024 г.

От заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза, както и на основание протокола за ПТП се установява, че на 25.06.24г. в гр.

Варна л.а. *** с рег. № *** се движи по ул. *** с посока ж.п. гара Варна и в района на кръстовището, образувано с ул. *** водачът навлиза при наличието на пътен знак Б2-„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се от ляво надясно л.а. ***“ с рег. № *** . Според заключението на вещото лице по изслушаната и приета автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и пълно, може да се направи извод, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Фолксваген поло“ с рег. №** , който е навлязъл в кръстовището при наличие на пътен знак „Спри!“. В заключението вещото лице посочва още, че щетите по л.а. ***“ са в причинна връзка с настъпилото ПТП , като тяхната действителна стойност към датата на ПТП е 2197,51лева или 1123,57ЕВРО.Посочено е още, че всички ремонтно-възстановителни работи и вложени части, описани в описа на претенцията, опис-заключението и фактурата е било необходимо да бъдат направени с оглед възстановяване на уврежданията по процесния автомобил, като към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година 6 месеца и 17 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 08.12.22г.

Посочено е още в заключението, че пътното платно на мястото на произшествието е било двупосочно , съставено от по две ленти за движение в посока , без разделителна линия между тях, като по посока на движение на а-л ***“ е имало поставен пътен знак „Б3“- „Път с предимство“, а по посока на 2 движение на а-л „Фолксваген поло“ е имало знак „Б2-„Спри !Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Описания от вещото лице механизъм на произшествие се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел-М. Г. П., управлявал автомобил ***“, който при движение в кръстовище и при наличен за ответника знак „Стоп!“ е бил ударен от последния.

От представените писмени доказателства и неоспорване от страна на ответника, предвид заявеното в отговора на исковата молба, следва да се направи заключение за наличие на обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност на собственика на МПС с марка „Фолксваген поло“ с рег. № ** е била застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по заявление на собственика на застрахования със застраховка „Каско „ автомобил, при ищеца е заведена щета във връзка с вредите от ПТП, настъпило на 25.06.2024г. в гр. Варна , като общата заплатена от ищеца сума във връзка със щетите по застрахованото при него МПС ***“ с рег. № *** е в размер на 2197,51 лева , което се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства. След направена до ответника покана, същият не е извършил заплащане , поради което ищецът претендира и мораторна лихва за забава от датата на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „ФАД и собственика на увредения автомобил има сключен договор за застраховка „ Каско на МПС“ . При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило на 3

25.06.2024 г. ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1123,57 ЕВРО , представляващо ремонтните дейности за автомобила в резултат на ПТП без включени ликвидационни разноски.

Установено е още, съществуването на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на МПС марка „Фолксваген поло” с рег. № В 60 59 ТН със срок на валидност, включващ датата на ПТП .

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане. Установява се, че на посочената в исковата молба дата при управление на моторно превозно средство марка „Фолксваген поло с рег. № ** водачът е причинил вреди на застрахованото при ищеца превозно средство. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства за опровергаването на установената презумпция. От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че нанесените щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съответно се установява, че ищецът е обезщетил вредите, причинени от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е при ответника. От това следва, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за изплатената сума, която се дължи заедно с ликвидационните разходи за определянето й.

По повод размера на дължимото обезщетение съдът намира следното: при имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) - дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; а при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и формираната по реда на съдебна практика). В настоящия случай се установява, че увреденото моторно превозно средство е с година на първа регистрация 2022г. Воден от това обстоятелство, настоящият състав счита, че дължимата застрахователна сума следва да бъде определена 4 на база фактурираната стойност, по която ищецът е извършил заплащане на сервиза, осъществил ремонта , именно в размер на 1123,57 ЕВРО , която е посочена и в експертизата и е приета от съда и страните по делото без възражения.

Претендираната в настоящото производство от ищеца сума с включени обичайни ликвидационни разноски съответства на посочената по-горе стойност , поради което искът за главното вземане следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.

Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на събитието.