Решение № 786 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500732 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Н. С., ЕГН **********, Н. П. С., ЕГН **********, и К. П. С., ЕГН **********, срещу Решение №28/05.01.2026г. по гр. дело №11363/2024г. на ВРС, 14 състав, с което е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр. В., район „П.", с.о. „А. м.", представляващ ПИ с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК-Варна, последно изменение на КК и КР, засягащо имота от 12.07.2012 г., целият с площ 1196 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, без изградената в терена постройка, между съделителите при квоти: 300/1196 кв.м. ид. части за К. Д. К. М., ЕГН **********, 148/1196 кв.м. ид. части в СИО за К. Д. К. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, 282/1196 кв.м. ид. части за П. Н. С., ЕГН **********, 233/1196 кв.м. ид. части за Н. П. С., ЕГН ********** и 233/1196 кв.м. ид. части за К. П. С., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като 1 е постановено при наличие на преюдициален спор по гр.д. №15427/2021г. на ВРС, по което е образувано в.гр.д. №2448/2024г. на ВОС, 4 състав; а също тъй като е допуснат до делба само терен без сградата върху него (собственост на ответниците-въззивници), при наличието на която земята не е годен за подялба обект. Решението е и неправилно, тъй като макар ВРС да е възприел веригата от правоприемства в собствеността на терена до 2021г., е направил погрешно тълкуване на съдържанието на договора за замяна от 05.10.2021г. Съпрузите К. К. и М. М. са прехвърлили с него притежаваното от тях в СИО право на собственост изцяло, а не само 1/2 част от него; освен това съпрузите са имали не 300 кв.м. ид. ч. в СИО, а 298 кв.м. ид. ч. в СИО, при което останалите 2 кв.м. ид. части, прехвърлени през 2021г., са били от личната собственост на съпругата. По тези въпроси въззивниците развиват правни съображения и с оглед на тях считат, че ищците нямат собственост в терена, евентуално че М.

М. следва да бъде изключен от делбата, а квотата на съпругата му – ищцата К.

К. – следва да бъде по-малка. По същество молят за обезсилване или за отмяна на решението на ВРС, а в о.с.з. поддържат исканията си и молят за присъждане на разноски пред ВОС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите депозират отговор, с който оспорват жалбата и развитите в нея доводи. Считат решението за правилно и за обосновано, за което излага съображения. Поддържат, че тъй като сградата е съсобствена между ответниците, земята не е обща част и е делима, а другото дело на ВРС касае друг съсобствен имот. Волята на страните по договора за замяна от 2021г. е ясна и е правилно изтълкувана от ВРС; няма в сделката посочване на прехвърлена лична собственост на Кр. К.. По същество молят за потвърждаване на решението на ВРС, а в о.с.з. поддържат позицията си и молят за присъждане на разноски пред ВОС.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.34 от ЗС на К. Д.

К., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, срещу П. Н. С., ЕГН **********, Н. П. С., ЕГН **********, и К. П. С., ЕГН **********, за допускане на делба на недвижим имот, находящ се в гр. В., район „П.", с.о.

„А. м.", представляващ ПИ с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК-Варна, последно изменение на КК и КР, засягащо имота от 12.07.2012г., целият с площ 1196 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ***, при съседи ПИ с №№ ***, ***, ***, *** и ***, без изградената в терена постройка, между съделителите при твърдяни квоти: 300/1196 кв.м. ид. части за К. Д. К. – М. (лично), 148/1196 кв.м. ид. части в СИО за К. Д. К. М. и М. А. М.; 282/1196 кв.м. ид. части за ответника П. Н. С. и по 233/1196 кв.м. за ответниците Н. П. С. и К. П. С..

2

Ищците твърдят, че са съсобственици в делбения терен с ответниците, като съсобствеността между тях при сочените квоти е възникнала така:

Ищцата К. Д. К. и Ж. Д. С. /наследодател на тримата ответници/ са наследници по закон на съпрузите Д. М. К., починал на **.**.****г. и К. Х. К., починала на **.**.**** г. През 1967г. на Д. К. било предоставено право на ползване върху пустееща земя с площ 1 /един/ декар в землището на гр. В., кв.

„В.", местност „Б. ч.“, при граници: П. Б., път и горски пояс, с решение не ОкрНС-Варна. След прекратяване на ползването последното било трансформирано в право на собственост върху 600 кв. м. от земята, тъй като към 01.03.1991г. е имало изградена в мястото сграда и по-късно е била заплатена стойността на земята. Придобитият поземлен имот е идентичен с ПИ с идентификатор *** по действащата кадастрална карта. Още при предоставяне за ползване, както и при заплащане на цената за 600 кв.м., Д. К. бил в граждански брак с К. Х. К.. След изкупуване на земята съпрузите се снабдили и с КНА №196/29.12.1994г., том XIII, нот. дело № 20022/1994г. н-с при ВРС. Разликата над 600кв.м. до пълните 1196 кв. м. била възстановена на бившите собственици на земята. След ПНИ за терена на сем. К.и бил отреден имот № 258 по плана на вилна зона „А. м.“.

След смъртта на Д. К. през 1998г. той оставил за негови наследници: съпругата му К. Х. К. и децата му Ж. Д. С. и К. Д. К..

С договор за продажба от 18.12.2002г. с НА №213/18.12.2002г., том 2, рег. №3849, нот. дело №211/2002г. на н-с при ВРС, дъщерите Ж. Д. С. и К. Д.

К. са закупили останалите 596 кв. м. ид. части от поземления имот при равни части (по 1/2 идеална част за всяка от тях) от бившите собственици Й. Г. К., А.

Н. А., П. В. Н., Г. А. и Н. В. Н.. Тъй като към този момент Ж. С. била в брак с П. С. (ответник по делото), а ищцата К. М. била брак с М. М. (втори ищец по делото), закупените по 298 кв.м. ид. части от тях били придобити в режим на СИО със съпрузите им.

На 07.04.2015г. Ж. Д. С. е починала и оставила като наследници ответниците по делото – П. С. (преживял съпруг) и деца Н. С. и К. С..

На **.**.****г. К. К. (съпругата на К. К.) е починала, като нейните наследници били: ищцата К. М. и отв. Н. С. и К. С. (внуци, по право на заместване).

С договор за замяна от 05.10.2021г., НА №05.10.2021г., том 1, рег. № 1967, нот. дело №64/2021г. на н-с при ВРС съпрузите К. М.а и М. М. прехвърлили при равни части на ответниците П. С., Н. С. и К. С. само 1/2 идеална част от закупените от тях ид. части от делбения терен и от построената в него сграда с идентификатор ***. И тъй като те притежавали в СИО само 298 кв.м. ид. части от земята, то заменените 1/2 части от тях възлизали на 149 кв. м. ид. части, като другите 149 кв. м. ид. части останали собствени в СИО на ищците. К. К. не е прехвърляла личната си по наследяване ид. част от земята.

С оглед на тези правоприемства е налице съсобственост между страните при квотите: 300/1196 кв.м. ид. части за К. М.а (лично), 149/1196 кв.м. ид.

3 части в СИО за К. и М. М.и; 282/1196 кв.м. ид. части за ответника П. С. и по 233/1196 кв.м. за отв. Н. С. и отв. К. С., при които се моли за допускане на делбата. В о.с.з. исканията и твърденията се поддържат.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който признават наличието на съсобственост между страните, както и твърдяните от ищците поредица правоприемства в нея. Признават сочените от ищците квоти в съсобствеността към (преди сключване) на договора за замяна от 05.10.2021г.

Поддържат обаче, че с договора за замяна от 2021г. К. и М. М.и са се разпоредили в полза на ответниците с пълната им собственост в режим на СИО, а не само с 1/2 ид. ч.от нея, както сочат ищците, поради което М. М. трябва да се изключи от делбата, а самата тя следва да бъде допусната при квоти 300/1196кв.м. ид. части за ищцата, 398/1196 км.м ид. части за П. Н. С., 249/1196 кв.м ид.ч за Н. П. С. и 249/1196 кв.м. ид. части за К. П. С.. Отделно посочват, че пред ВРС е висащо гр.д. №15427/2021г. по предявен иск с по чл.30, ал.1 от ЗН, при който настоящото дело подлежи на спиране. По същество молят да се допусне делба на терена при признатите от тях квоти, без участие на М. М., а в о.с.з. поддържат позицията си.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните са напълно безспорни и са потвърдени от приобщените писмени доказателства следните правоприемства в собствеността върху имота допреди договора за замяна от 2021г., а именно:

През 1967г. на Д. М. К. е било предоставено право на ползване върху пустееща земя от 1 /един/ декар в землището на гр. В., кв. „В.", местност „Б. ч.“, при граници: П. Б., път и горски пояс,с решение не ОкрНС-Варна (видно и от приетия препис-извлечение от 11.07.1967г.). След прекратяване на ползването то е било трансформирано в собственост върху 600 кв. м. от земята при изградена в нея постройка, на осн. пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. И към 1967г., и след заплащане на цената за терена в началото на 90-те години, Д. М. К. е бил в граждански брак с К. Х. К.. Собствеността им в СИО върху земя с площ от 600кв. м. (за която бил отреден НИ №258 по ПНИ на вилна зона „А. м.“) е била констатирана с КНА №196/29.12.1994г., том XIII, нот. д. № 20022 от 1994г. н-с при ВРС. Следователно към края на 1994г. съпрузите К.и са притежавали 600 кв.м. от процесния терен, а разликата над 600кв.м. до пълните 1196 кв. м. е била реституирана на бившите собственици на земята След смъртта на Д. К. през 1998г., негови наследници са били съпругата му К. Х. К. и децата му Ж. Д. С. и К. Д. К. (видно от приложеното удостоверение от Община Варна). Следователно правото на собственост върху изкупените 600 кв.м. е било разпределено както следва: 4/6 ид. части (от 600 кв.м.) – за преживялата съпруга и по 1/6 ид. част (от 600 кв.м.) – за 4 дъщерите К. и Ж. (лична собственост).

С договор, обективиран в НА №213/18.12.2002г., том 2, рег. №3849, нот. дело №211/2002г. на н-с при ВРС (също приет по делото) Ж. Д. С. и К. Д. К. са закупили останалите 596 кв. м. ид. части от поземления имот при равни части (по 1/2 ид. ч. за всяка от тях) от реституентите Й. Г. К., А. Н. А., П. В. Н., Г. А. и Н. В. Н.. Тъй като към този момент Ж. С. е била в брак с П. С. (ответник по делото), а ищцата К. М. е била брак с М. М. (втория ищец по делото), закупените по 298 кв.м. ид. части от тях били придобити в режим на СИО със съпрузите им.

На 07.04.2015г. Ж. Д. С. е починала и оставила като наследници ответниците по делото – П. С. (преживял съпруг) и деца Н. С. и К. С.. Поради това правата й (1/6 от 600кв.м. или 100 кв.м. – по наследяване от баща й, респ.

149 кв.м. – от прекратената СИО) са били придобити от съпруга и от децата й при равни квоти от по 83 кв. м. за всеки. След прибавяне и на личните 149 кв.м. от прекратена СИО на П. С., ответниците по делото са притежавали към този момент: 232 кв.м. ид.ч. за П. С., 83 кв. м. ид. ч. за Н. С. и 83 кв. м. ид. ч. за К. С..

На **.**.****г. К. К. (съпругата на Д. К.) е починала, като нейните наследници са били: ищцата К. М.а (дъщеря) и ответниците Н. С. и К. С.

(внуци, по право на заместване на починалата й дъщеря Ж.), които така придобили нейните нейните 4/6 ид. части от 600 кв.м. при квоти – 1/2 за ищцата (т.е. 200 кв.м.) и по 1/4 (т.е. по 100кв.м.) за всеки от внуците й.