Решение № 636 от 27.08.2020, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 586/2020
- Вид
- Решение № 636
- Подписан
- 27.08.2020
- Състав
- ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ ПЕТРОВ, ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА КРИВИРАЛЧЕВА, ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал. 4, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 114 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 636 / 27.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 586 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на Б.Л.Т.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. А. И., срещу Решение № 137 от 17.02.2020г., постановено по а.н.дело №2384 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, съответно с който на Б.Л.Т., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.
2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.
Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Сочи се, че по делото не са приобщени доказателства за липсата на наличен пътен знак „В-26“ за друго ограничение на скоростта и съответно друга правна квалификация на извършеното нарушения, като е било налице доказателствено искане за събиране на доказателства от сектор „Пътна полиция“ или ОПУ — Пазарджик, че в конкретният пътен участък магистрала Тракия е нямало въведено временно ограничение на скоростта, по което няма произнасяне от съда.
Според жалбоподателя, първоинстанционния съд не е провел всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл.
14 НПК, във връзка с чл. 105 , чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 114 НПК, приложими съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН.
Поддържа се, че от страна на наказващия орган не са представени надлежни доказателства за това, че е била спазена процедурата по установяване на действителния извършител на административното нарушение, като в случая липсват доказателства за това, че в съответствие с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, електронният фиш е бил връчен на Т., като собственик на МПС, като липсва приложена обратна разписка за надлежно връчване на ел. фиш, както предписва законодателя. Счита се, че е следвало да се направи връчване с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, респ. дали нему е била дадена възможност да предостави с писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Заявено е, че „… От представената административно наказателната преписка такава разписка не е установена, като съдът не е в състояние да направи извод кой и как е връчил фиша и съответно е имал представителна власт ... Липсата на данни за момента и начина на връчване на електронния фиш препятстват съдът да стигне до извода за една надлежно изпълнена процедура по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и е следвало да се споделят направените с жалбата възражения в тази връзка. Това освен, че е въпрос касаещ допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е императивна, а не по-желателна за полицейските служители. Този извод произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша, за наказаното лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП са налице редица възможности за защита….“.
Възразява се, че в конкретния случай, не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл. 10 ал. 1 от Наредбата, но липсва приложена към същия протокол снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното АТСС.
Счита се, че в случая, административното нарушение е описано фактически изключително лаконично и това не позволява да направи еднозначен извод относно нарушителя, точния вид на административното нарушение, съответно дали то е правилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и наказано по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна.
Сочи се, че липсва посочен, конкретен издател на електронния фиш ; утвърдения образец на електронен фиш не съответства на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като освен това, липсват основни реквизити, което накърнява правото на защита и възможността на жалбоподателят да разбере конкретно в какво се изразява и как се описва фактически вмененото му нарушение ; липсва „дата на съставяне“ на електронния фиш.
В допълнителна писмена молба се възразява, че от представените по делото снимки, не става ясно, кой точно от заснетите автомобили се е движил с превишена скорост.
Иска се оспореното решение да бъде отменено, като съответно се отмени потвърдения с него електронен фиш или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Иска се присъждане на сторените разноски по делото.
3. Областна дирекция на МВР Пазарджик, не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според данните описани в процесния електронен фиш, на 24.04.2019г., в 13:26 часа, в обл. Пазарджик, на Автомагистрала Тракия, 69-ти километър в посока на движение към гр. Пловдив, посредством автоматизирано техническо средство „ARHCAM S 1“ № 11743bb и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост, е констатирано управление на моторно превозно средство, лек автомобил
„БМВ 530 Д ХДРАЙВ“ с регистрационен № … собственост на Б.Л.Т., като е установено при разрешена скорост от 140,00km/h, движение с 157,00 km/h и превишение на разрешената скорост със 17,00 km/h.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като съответно на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.
Към електронния фиш са приложени четири броя снимки.
7. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети от Съда: Протокол рег. № 1006р-4915 от 25.04.2019г. за използване на автоматизирано техническо средство или система и снимка на разположение на системата ; Протокол и удостоверение за проверка на използваната система ; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 ; Заповед 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.
8. Представено от административния орган е копие от процесният Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик(л. 8 по а.н.д №2384/2019г.), върху който има отбелязване „…. връчен на 231019г….“ и положен параф.
Към първоначалната жалба на Т. е приложен екземпляр от процесният Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик(л. 23 по а.н.д №2384/2019г.), върху който има отбелязване „… пол. н 23.10.19г…“, без да е полаган подпис или параф под волеизявлението.
С Разпореждане от 16.12.2019г. на съдията докладчик, от ОДМВР, Пазарджик е изискано да бъде представена разписка или друг документ, удостоверяващ, връчването на електронния фиш. В отговор, с писмо рег.
№ 100600-1447 от 22.01.2020г. на ОДМВР, Пазарджик е посочено, че се изпраща „ …. копие на обратна разписка за връчването му…“, както и че електронните фишове се връчват лично. Към писмото е приложено копие от процесният Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик(л. 42 по а.н.д №2384/2019г.), върху който има отбелязване „…. връчен на
231019г….“ и положен параф
9. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство, по „безспорен“ начин се доказал фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 182, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административно наказателната отговорност на Б.Т. е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. Посочено е още, че „… Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14- дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша …“.
Съдът не е споделил и другото възражение в тази насока, а именно непредставянето при връчването на електронния фиш на санкционирания снимковия материал от АТСС, с което същият се лишавал от възможността да посочи кой е бил водач на МПС. Това възражение е счетено за несъстоятелно, защото не е предвидена законова възможност за връчване на снимковия материал, като при положение, че в електронния фиш се съдържа дата, час и място на извършване на нарушението, то няма как собственикът на МПС, ако е предоставил именно в този период собственото си МПС за ползване на друго лице, да не знае на кого е предоставило автомобила си.
Казано с други думи, първоинстанционния съд е приел за установено, че процесния електронен фиш е бил редовно връчен на неговия адресат. В този смисъл е направен и обобщен извод за това, че при издаването на електронния фиш, не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
Прието е още, че електронния фиш е издаден в законно установените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. Доколкото в случая става реч за нарушение, осъществено на автомагистрала, като несъстоятелни са определени възраженията за това, че не ставало ясно по какъв начин е въведено ограничението на скоростта.
Констатирано е, че според изготвения протокол (л. 6 по а.н.д №2384/2019г.), че АТСС е работела в режим на измерване стационарен
Пояснено е, че според разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП, датата на издаване на електронния фиш не е сред задължителните реквизити на документа.
Според решаващия съд, не може да бъде споделено направеното възражение за това, че след като фишът носи наименованието „електронен“, то той се явява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Счетено е също така, че снимките, заснети от техническото средство с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания, в случая - Ръководство за работа със СПУКС. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.
Съдът не е споделил възраженията, че не ставало ясно от коя дата и час е снимката за разположението на АТСС, тъй като се виждали три различни дати, както и че от снимките направени с АТСС не ставало ясно, че именно процесният автомобил на жалбоподателя е извършил нарушението за скорост. В този контекст, подробно е пояснен, начина на работа с автоматизираната система.