Решение № 14141 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14141 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110146082 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК от „Б. Д.“ АД срещу В. П. В. и Я.

П. В. установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки един от ответниците дължи при условията на разделност по 1/2 от задълженията на наследодателя им И. А. В. по договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2014 г., а именно: 1375,70 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 854,53 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 10.07.2022 г.; 258,27 евро – мораторна лихва за периода от 07.03.2017 г. до 10.07.2022 г.; 513,05 евро – законна лихва за периода от 11.07.2022 г. до 17.06.2025 г.; както и 15,34 евро – разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 36486/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците И. А. В. е сключен договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2014 г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 7000 лева. Сочи, че кредитът е бил усвоен изцяло, като кредитополучателят се е задължил да го погасява на месечни погасителни вноски съгласно погасителния план. Поддържа, че остатъкът по кредита е станал изискуем на 10.07.2022 г. Излага, че кредитополучателят е починал на 23.02.2017 г., като е оставил за свои наследници ответниците, които са приели наследството по опис и отговарят за задълженията му съобразно наследствените си квоти. Посочва, че на 03.04.2024 г. е поканил всеки от тях да изплати припадащата му се част от 1 задълженията, но плащане не е последвало. Твърди, че по подадено заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 36486/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След подадено от ответниците възражение срещу заповедта за изпълнение предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни.

Твърдят, че са наследници на И. А. В., починал на 23.02.2017 г., като до получаване за заповедта за незабавно изпълнение не били уведомявани за сключен от наследодателя им договор за кредит. Оспорват целия дължим остатък по договора да е станал изискуем на 10.07.2022 г., като се позовават на тълкувателна практика на ВКС. Релевират възражения за погасяване на вземанията за главница и лихви по давност. Молят съдът да отхвърли предявените искове, претендират разноски. Отричат автентичността на положените в договора за кредит подписи за наследодателя си, но впоследствие оттеглят това свое възражение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се въз основа на представените писмени доказателства, че на 09.07.2014 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Б. Д.“ АД се е задължила да предостави на И. А. В. кредит в размер на 7000 лв., а последният се е задължил да върне сумата на 96 равни месечни вноски с падеж 7-мо число на всеки месец, с включена възнаградителна лихва с първоначален процент от 11,45 %. В чл. 19 от Общите условия е договорена лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а съгласно с тарифата на банката – 60 лв. разходи за събиране на просрочени задължения.

С подписването на договора между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което за кредитора е възникнало задължение да предостави договорената парична сума, а за кредитополучателя – насрещното задължение да я върне при уговорените условия, срокове и лихви.

Въз основа на кредитираното в тази част основно заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 112-116) се установява, че кредитополучателят е получил уговорената кредитна сума. Впоследствие е погасил задължения в общ размер от 3461,77 лв., като след 07.02.2017 г. плащанията от негово име са преустановени. Начислени, но непогасени съгласно счетоводните данни на банката са останали задължения, съответстващи изцяло на претендираните в настоящото производство.

Установява се от приложеното от ищеца удостоверение за наследници (л.

31), че И. A. В. е починал на 23.02.2017 г., като е оставил за свои законни наследници по заместване на починалия преди това негов брат своите племенници (деца на брат му), а именно ответниците – В. П. В. и Я. П. В..

Следователно същите се явяват процесуално и материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателя при условията и квотите, предвидени в Закона за наследството /ЗН/.

С решение № 198296 от 22.08.2017 г. по гр.д. № 19083/2017 г. на СРС, 2

84-ти състав е допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН двамата призовани към наследяване да приемат по опис наследството на починалия. В настоящото производство от значение е, че ответниците са приели наследството на починалия, тъй като това поражда тяхната отговорност за задълженията на наследодателя (чл. 60, ал. 1 ЗН). С приемането на наследството те встъпват в имуществените права и задължения на наследодателя в рамките, определени от закона. Начинът на приемане – по опис, е от значение при изпълнение на задължението, като наследниците отговарят до размера на наследственото имущество (чл. 60, ал. 2 ЗН). Следователно приемането по опис не рефлектира върху съществуването на самото вземане, а единствено върху обема на имуществената отговорност на наследниците при неговото изпълнение.

Въз основа на допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че при прилагане на съответните давностни срокове – петгодишна по чл. 110 ЗЗД за главницата и тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за възнаградителната лихва, непогасени към момента на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК, с което на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК е прекъсната погасителната давност, са главница в размер на 1259,83 евро/2464,06 лв. и възнаградителна лихва в размер на 0,52 евро/1,01 лв.

При липса на коректни изчисления в експертните заключения за дължимата мораторна лихва (неустойка за забава) и законна лихва, съдът като използва достъпни онлайн калкулатори и като съобрази всеки един отделен падеж, съответно различния процент на законната лихва за всеки съответен период, по реда на чл. 162 ГПК намери дължимите непогасени лихви за забава.

За периода от 18.06.2022 г. до 09.07.2022 г. забавата е само за главницата от 2365,07 лв. (вноски 72-95). При 10.00% законна лихва за тези 22 дни, сумата е 14,45 лв.

За периода от 10.07.2022 г. до 17.06.2025 г. към забавената главница се включва и вноска 96, като базата става пълният размер на непогасената главница от 2464,06 лв. Разпределена по периоди на промяна на ОЛП, законната лихва е:

- от 10.07.2022 до 31.12.2022 (175 дни, лихва 10.00%): 119,78 лв.; от 01.01.2023 до 30.06.2023 (181 дни, лихва 11.42%): 141,48 лв.; от 01.07.2023 до 31.12.2023 (184 дни, лихва 13.12%): 165,23 лв.; от 01.01.2024 до 30.06.2024 (182 дни, лихва 13.79%): 171,78 лв.; от 01.07.2024 до 17.06.2025 (352 дни, лихва 13.63%): 328,39 лв.

Общият размер на непогасените по давност вземания за забава възлиза на 941,11 лв. От тази сума 15,13 лв. представляват договорената по чл. 19 от Общите условия лихвена надбавка (неустойка за забава), дължима за периода от 18.06.2022 г. до 10.07.2022 г., а останалите 925,98 лв. представляват обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 11.07.2022 г. до 17.06.2025 г. Съобразно заявените в заповедното и настоящото производство претенции, тези суми възлизат съответно на 7,74 евро и 473,45 евро.

Предвид изложеното съдът приема, че ответниците отговарят за задълженията на наследодателя при условията на разделност, съобразно наследствените си квоти и в съответствие с чл. 8, ал. 1 ЗН вр. чл. 10, ал. 1-2 ЗН вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. След приспадане на погасените по давност вземания и 3 определяне на действително дължимите суми всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми:

- 629,93 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и техния наследодател И. А. В., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.06.2025 г., до окончателното заплащане на вземането;

- 0,26 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва;

- 3,87 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 18.06.2022 г. до 10.07.2022 г.;

- 236,72 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.07.2022 г. до 17.06.2025 г.

За тези суми съответните искове следва да се уважат, като се отхвърлят за разликата до пълните им предявени размери.

Изцяло следва да се отхвърлят само исковете за по 15,34 евро/30 лв. разходи за събиране на просрочени задължения, тъй като съгласно чл. 10а, ал.

2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 506,87 евро, от които 106,87 евро/209,02 лв. държавна такса, 250 евро депозит за експертиза и 150 евро юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 28,86 % или 146,30 евро.

В заповедното производство разноски се претендират и доказват само от ищеца в общ размер от 197,37 евро/386,02 лв., от които 236,02 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 28,86 % или 56,97 евро.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 203,27 евро, като всеки от ответниците дължи при условията на разделност по 101,64 евро.

Ответниците са сторили разноски в общ размер от 938,06 евро, от които 120 евро депозити за експертиза и 818,06 евро възнаграждения за адвокат.

Размерът на възнаграждението за адвокат е съобразен със сложността и продължителността на делото, както и с Наредба 1 от 2004 г. като индикация за пазарните условия. Предвид това, неоснователно се явява стореното от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. От посочените разноски в общ размер от 938,06, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците се следват 71,14 % или 667,30 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че всеки от двамата ответници В. П. В., ЕГН **********, и Я. П. В., ЕГН **********, дължи на „Б. Д.“ АД, ЕИК 121830616, в условията на разделност, на основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 19387 от 01.07.2025 г. по ч.гр.д. № 36486/2025 г. на СРС, 90-ти състав:

- 629,93 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.07.2014 г., сключен между „Б. Д.“ АД и техния наследодател И. А. В., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.06.2025 г., до окончателното заплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ всеки един от двата иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница за разликата над 629,93 евро до пълния предявен размер от 1375,70 евро;

- 0,26 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва, като ОТХВЪРЛЯ всеки един от двата иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ за договорна възнаградителна лихва за разликата над 0,26 евро до пълния предявен размер от 854,53 евро;

- 3,87 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 18.06.2022 г. до 10.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ всеки един от двата иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за забава в размер на законната лихва за разликата над 3,87 евро до пълния предявен размер от 258,27 евро и за периода от 07.03.2017 г. до 17.06.2022 г.;