Определение № 3755 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3755 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100514099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата Б. М. М. срещу решение от 19.03.2024г., постановено по гр.д. № 18591/2008г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, постановено във втора фаза на делбеното производство, в частта относно способа за извършване на делба.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подадената въззивна жалба не отговаря на изискването по чл.

261, т. 4 от ГПК, тъй като не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в определение № 69/23.01.2013г. по ч.гр.д. № 10/2013г. на ВКС, ІV г. о., определение № 295/22.04.2014г. по ч.гр.д. № 6941/2013г. на ВКС, ІV г. о., определение № 26/29.01.2019г. по гр.д. № 2217/2018г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 4506/08.10.2025г. по ч.гр.д. № 3658/25г. на ВКС, ІІ г. о., и др., съгласно която дължимата държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл.

18, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот/имоти, като самият дял се определя с решението по допускане на делбата, а стойността му – във втората фаза, на база експертно заключение за пазарната оценка на имота. При 1 обжалване на решение по извършване на делбата както досежно избора на способ за извършване на делбата, така и досежно определената от съда като дължима сума за уравнение на дяловете, съделителят дължи държавна такса в размер на 2% от стойността на своя дял по аргумент от посочените разпоредби на ТДТССГПК, тъй като това е стойността, която определя обжалваемия му интерес.

В случая първоинстанционният съд е определил и страната е внесла държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лева, която не отговаря на дължимата такава, определена по указания в цитираната практика на ВКС ред и размер. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия - извършване на преценка за редовност на въззивната жалба и даване на указания за довнасяне на дължимата държавна такса.

На следващо място, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от адв. Тришкан, без доказателства за надлежно учредена представителна власт за осъществяване на процесуално представителство пред въззивния съд.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 2 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за даване на указания до жалбоподателя да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Тришкан за изготвяне и подписване на подадената въззивна жалба, както и за осъществяване на процесуално представителство в производството пред СГС.

След извършване на посочените действия делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 14099/2025г. по описа на 2

СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 61 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3