Решение № 10208 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10208 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110102144 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, и 3 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от К. Г. С. срещу ЮЛ за признаването за нищожен като противоречащи на закона и противоречащ на добрите нрави на договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г., сключен между К. Г. С. и ЮЛ, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 294.08 лв., представляваща недължимо платена по нищожен договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, и 2 ЗЗД от К. Г. С. срещу ЮЛ за признаването за нищожна като противоречащи на закона и противоречаща на добрите нрави на клаузата по чл. 6 договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г., сключен между К. Г. С. и ЮЛ.

Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 02.04.2024г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 500 лв. със задължение за връщането й в срок до 03.08.2024 г., ГПР-46.42% и ГЛП-38.75%. В чл. 4, ал.3 от договора е уговорено, че договорът следва да бъде обезпечен, като се осигури гаранция, а в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка от 420 лв. Посочва, че в случая липсвала методика за формиране на ГПР и потребителят бил поставен в невъзможност да определи оскъпяването. Навежда доводи, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна. Така уговорена, неустойката надхвърля своите обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, както и че с нея се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като същата не е включена в ГПР.

Навежда доводи и за нарушение на чл. 71 ЗЗД, тъй като вместо възможност за 1 предсрочна изискуемост, непредоставянето на обезпечение води до неустойка. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва твърдяната неравноправност и нищожност на неустоечната клауза, както и че не е направена оценка на платежоспособността на кредитополучателя. Твърди, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР.

Навежда доводи, че уговорената неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между К. Г. С. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г. за сумата от 500 лв., предоставена на ищеца, както и че ищецът по процесния договор за кредит бил изплатил на ответника сумата от 794.08 лв. Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г., сключен между К. Г. С. и ЮЛ по силата, на който на ищеца му е предоставена сумата от 500 лв. със срок за погасяване на кредита до 03.08.2024 г. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 38.75 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 46.42 %. В чл. 4.3 е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558 лв. със срок на валидност до 04.08.2024 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор е предвидено в случай на, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда у условията предвидени в общите условия по договор, той дължал на дружеството неустойка в размер на 420 лв. В чл. 6, ал. 2 е предвидено, че неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.

Представен е и СЕФ.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и 2 не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 02.02.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г., сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 500 лв. за срок от шест месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 46.42 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 38.75 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 6, ал. 1 от процесния договор неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде 3 включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 46.42 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , още повече, че с включването му размерът на ГПР е различен от посочения в договора, поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора 4 за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за потребителски кредит № ********** от 02.02.2024 г. е в размер на 500 лева, а неустойка за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 420 лева, поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 526 %, поради което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави неустойката. Така уговорената неустойка, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК , поради което процесния договор се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД . Още повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на СЕС е предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на горното предявеният иск се явява основателен, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.