Решение № 109 от 07.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Стара Загора, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Ваня Ст. Пеева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000022 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. И. П. с ЕГН ********** срещу решение № 628/19.11.2024г. постановено по гр.д. № 885/2024г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на В. И. П., ЕГН **********, съществуването на вземането на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, за следните суми: 640 лева – главница за неизпълнено задължение по индивидуален договор за потребителски кредит OL00067309 от 26.09.2022 г., с падеж 25.01.2023 г., 84.14 лева лихва за забава върху главницата за периода от 26.01.2023 г. до 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 188/12.02.2024 г. по частно гражданско дело № 293/2024г. по описа на Районен съд – К..

Присъдени са и разноските по делото.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения срещу В. И. П. установителен иск за разликата над сумата от

500 лв.-главница.Излага съображения за неправилност и

1 незаконосъобразност на атакуваната част. Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното в обжалваната част и отхвърли предявения иск за разликата над 500 лв.-главница. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, както и в заповедното производство.

Доказателствени искания не са направени.

В законни срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 293/2024 г. по описа на Районен съд- К. по заявление на „К.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 188/12.02.2024 срещу длъжника В. И. П. за сумите: 640,00 лева (шестстотин и четиридесет лева) – главница; 84,14 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 26.01.2023 г. до 08.02.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано от 09.02.2024 г. до изплащане на задължението; разноски по делото, от които 25,00 лева държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което в срока по чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че между „К." ЕООД и В. И. П. е възникнало валидно правоотношение по сключен договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние № OL00067309 от 26.09.2022 г., по който К.получателят е усвоила заетата сума от 650 лв. със задължение да я върне в срок от 30 дни при лихвен процент 0,00 %, ГПР – 0,00 %. В договора е уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 140 лв., с която общата сума по кредита е в размер на 790 лв.

Видно от представения погасителен план (приложение 1) сумата по кредита в размер на 650 лв. и начислената такса за експресно разглеждане на делото е следвало да бъдат заплатени изцяло на 26.10.2022 г. Ищецът твърди в исковата молба, че с подписани между страните анекси срокът на договора е удължаван шест пъти, като са начислявани и възнаградителни лихви по сключените анекси за удължаване срока на договора, които щели да бъдат предмет на бъдещи претенции. От сочените 6 бр. анекси за удължаване срока 2 на договора, по делото е представен само един - анекс от 13.01.2023 г., с който срокът за погасяване на кредита е удължен с 15 дни, считано от датата на падеж, а именно до 25.10.2023 г., за което е начислена сума в размер на 112,82 лв.

Страните не спорят и по делото безспорно се установява, че В. И. П. е осъществила плащане по кредита в размер на 150 лв., с която сума, видно от справка по индивидуален кредит № OL00067309 е погасено вземане на К.ра за възнаградителна лихва по шестте анекса за удължаване срока на договора в общ размер на 184 лв., като е посочено са останали дължими 34 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая се установява, че освен за връщане на главницата, В. И. П. е поела задължение и за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в срок до 20 минути от постъпване на искането за отпускане на кредит. Тази такса е включена в погасителния план и се заплаща на падежа на кредита в пълен размер.

Настоящият състав намира, че изискваната от К.ра такса за експресно разглеждане на искането на потребителя, с оглед начина на уговарянето й и начина на заплащането й се явяват пряк разход по кредита и скрита печалба допълнително възнаграждение за К.ра в размер на 140 лева и е следвало да бъде включена при формирането на ГПР ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на К.ра, е нарушение на чл. 10а, чл. 19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10-11 ЗПК (в този смисъл решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

3

В случая се касае за изначална недействителност, тъй като посочените императивни правила са изискуеми при самото му сключване.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. (решение № 349 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2022 г., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО).

В случая на сумата по отпуснатия кредит е в размер на 650 лв. След като се приспадне направеното от В. И. П. плащане в размер на 150 лв., дължимата от кредополучателя сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит е в размер на 500 лв.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове от „К.“ ЕООД срещу В. И. П. за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на В. И.

П., ЕГН **********, съществуването на вземането на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, над размера от 500 лв. до претендираните 640 лева – главница за неизпълнено задължение по индивидуален договор за потребителски кредит OL00067309 от 26.09.2022 г., с падеж 25.01.2023 г., както и за сумата 84.14 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 26.01.2023 г. до 08.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 188/12.02.2024 г. по частно гражданско дело № 293/2024 г. по описа на Районен съд – К..

По отговорността за разноски:

По ч. гр. д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд – К. заявителят “К.” ЕООД е направил следните разноски: държавна такса в размер на 25 лв. и 4 адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. или в общ размер на 425 лв.

С оглед изхода на делото В. И. П. следва да заплати на “К.” ЕООД направените по ч. гр. д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 293,25 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан длъжникът В. И. П. е подала възражение по чл. 414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение, в което е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за което е приложен договор за правна защита и съдействие.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Въззивният съд намира, че действията на процесуалния представител се изразяват само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, поради което следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.

С оглед изхода на делото “К.” ЕООД следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на В. И. П. в производството по ч. гр. д. № 538/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан в размер на 15, 50 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По разноските в първоинстанционното производство.

И щ е ц ъ т “К.”

ЕООД е направил следните разноски в първоинстанционното производство: държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Или общият размер на разноските е 425 лв.

С оглед изхода на делото В. И. П. следва да заплати на “К.” ЕООД направените по делото разноски в размер на 293,25 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

5

В първоинстанционното производство ответникът В. И. П. е представлявана от адвокат с уговорено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с вкл. ДДС Представено е доказателство за регистрация на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по ЗДДС.

С оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника на ответника процесуални действия, адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на В. И. П. в първоинстанционното производство следва бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото “К.” ЕООД следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на В. И. П. в първоинстанционното производство в размер на 148,80 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По разноските във въззивното производство.

В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В настоящия случай с оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника на въззиваемата процесуални действия - подаване на въззивна жалба, без явяване в съдебно заседание, дължимите от “К.” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на В. И. П. във въззивното производство следва бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС.