Решение № 1298 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202793 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. А. Д. против Наказателно постановление № 36-0002203/08.05.2025г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Пловдив, с което на Д. А. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3, пр. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С жалбата и с допълнителна молба се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не взема становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок – НП е връчено на жалбоподателя на 13.05.2025г., а жалбата е подадена на 14.05.2025г.

Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

На 20.01.2025г., в гр. Пловдив, ул. „Вълко Шопов“ № 14 в КТП с разрешение № 1877, издадено на „ВВС ПНГ“ ЕООД, пристигнало за преглед МПС МАН ТГХ с рег. № ****, категория N3, собственост на „Транс Съплай РК“ ООД. По същото време в обекта работел жалб. Д., който бил технически 1 специалист - член на комисията в КТП, която извършила прегледа. След прегледа бил издаден Протокол № 37883037/20.01.2025г., в който констатирал, че ППС се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

Впоследствие била извършена проверка на обекта, с оглед видеозапис от техническия преглед, извлечен от базата данни на информационната система на ИА „Автомобилна администрация“- гр. София, от който се установило, че на клипа не се вижда жалб. Д. или друго лице да извършва измерване на степента на износване на елементите от теглително-прикачното устройство на автомобила. Поради това и св. И. на 16.04.2025г. издал АУАН № 345194, в който описал констатираното от него.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства – показания на св. И., както и от представените по делото писмени доказателства – протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, констативен протокол за извършена комплексна проверка и от представеното по делото веществено доказателство – диск, съдържащ запис от процесния преглед на МПС-то. В изброените доказателствени източници липсват съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им обсъждане. По отношение на въпроса дали извършената проверка на теглително-прикачното устройство може да се осъществи извън обхвата на камерите, същият въпрос е правен, поради което съдът следва да изложи аргументите си от правна страна.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Съдът, преценяйки материално - правната законосъобразност на обжалвания акт, намери, че същият е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил описаното в него нарушение.

Изводът в насока, че описаното нарушение е осъществено, актосъставителят, а оттам и административно-наказващият орган, извличат от представения по делото клип. Същият обаче след огледа му се установи, че не съдържа цялата проверка на процесното ППС, а само извършената проверка над канала, намиращ се в контролно-техническия пункт. Същевременно, възражението на жалбоподателя, че извършената проверка на теглителноприкачното устройство може да се осъществи извън канала, не се опровергава по никакъв начин от видеоклипа. Нещо повече, видно от Методиката за извършване на предпътен периодичен преглед за проверка на техническа изправност на ППС към Наредба № 32 от 16.12.2011г. на МТИТС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата), в т. 6.1.6. е уредено, че проверката на механичното теглително-прикачно устройство и устройството за теглене се извършват чрез визуална проверка за износване и правилно функциониране, като се обърне особено внимание на монтираните устройства за безопасност и/или използване на измервателен уред. Липсва обаче изискване тази проверка непременно да се извърши над канала в КТП, където 2 е позиционирана камерата и каквото изискване е изрично предвидено в методиката по отношение на други части от проверката на ППС – например състоянието на кормилния механизъм (2.1.1.), електрическата инсталация (4.11.), осите (5.1.1.), шенкелите (5.1.2.), лагерите (5.1.3.), колелата (5.2.2.), гумите (5.2.3.), амортисьорите (5.3.2.), шарнирите (5.3.4.) и много други.

Поради това и жалбоподателят съгласно законодателно уредените правила на методиката е напълно свободен да извърши проверката на теглителноприкачното устройство извън канала, а обстоятелството, че на представения видеозапис не се вижда осъществяването на тази проверка, няма как да доведе до единствения еднозначен извод, че такава проверка не е била извършена, след като, както вече се посочи, няма изискване същата непременно да бъде направена на канала.

Актосъставителят в съдебно заседание сочи, че стореният от него извод произлиза от обстоятелството, че по принцип тази проверка се извършва в канала и че мисли, че не е възможно да се извърши извън канала.

Същевременно разяснява, че измерването на износването на прикаченото устройство се извършва с шублер, като измерването се извършва извън канала и не е нужно да се влиза в канала за измерването на износването. При така посоченото, логично се явява визуалната проверка да се извърши и извън канала, при измерването на износването. Отделно от това, съдът следва да посочи, че няма пречка и разединяването на влекача и ремаркето да се осъществи и след преминаването по канала на ППС-то, в случай че съответната проверка се извърши преди съставянето на протокола за технически преглед.

В смисъл, че липсата на извършен преглед на теглително-прикачното устройство на канала в КТП не обуславя еднозначен извод за налично нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба Н-32 е и съдебната практика Решение № 562 от 21.04.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2066/2021 г. – “По аргумент от чл. 303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на предположения. След като събраните писмени и гласни доказателства не опровергават твърденията и доказателствата ангажирани от наказания, че поради габаритите на процесното ППС проверката на прикачното му устройство е извършена в двора на пункта, както обичайно се е процедирало за ППС от неговата категория, обвинението за неизвършване на такава проверка и измерване се явява основано на предположение, направено въз основа на запис на камера, която е вътре в пункта и не обхваща площадката му.”.

При така изложеното, доколкото от събраните в хода на производството доказателства не може да се стигне до единствен възможен извод, че нарушението е било осъществено, а оттам и до доказаност на административното обвинение, то и процесното наказателно постановление се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя на 3 основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН. Същият е доказал заплащането на им в размер на 650 лева за адвокатски хонорар, съобразно Договор за правна защита и съдействие (л. 4 от съдебното производство). Същият не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, имуществения интерес и обема на извършената от процесуалния представител работа, поради което и не следва да бъде редуцирано.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Началник ОО „АА“ гр. Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 36-0002203/08.05.2025г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Пловдив, с което на Д. А. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 178а, ал.

7, т. 3, пр. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Д. А. Д., ЕГН ********** сумата от 650 лева, представляваща сторени разноски пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4