Решение № 356 от 12.11.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1190/2022
- Вид
- Решение № 356
- Подписан
- 12.11.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 356 гр. Разлог, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101190 по описа за 2022 г.
Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..
„М.“4, Б.П.С., с.6, ч/з адв. В.Г., против С.В.П., ЕГН*, с адрес: с.С., у.„Я.А.“12.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е инициирал заповедно производство като пред РС-Рг е образувано ЧГД 39/2022 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В правния си интерес и в образуване на настоящето исково производство е обосновано с твърдението, че заповедта е връчена на длъжника при условия на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за съществуване на вземането си. Ищецът твърди, че ответникът е бил абонат на дружетсвото-доставчик на мобилни услуги по силата на сключен договор за мобилни услуги от 19.08.2019 г. за ползване на мобилен №* с избран абонаментен план „Т.+“. Изложени са доводи относно размера на съответните абонаментни такси по време на действие на договора. Изложени са, също така, твърдения че ответника е ползвал предоставените мобилни услуги като потреблението е фактурирано по клиентския № на абоната. Също така се сочи, че съгласно чл.26 от ОУ, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно като нейното неполучаване не освобождава потребителя от задълженията за плащане на дължимите суми. За потребените от абоната ответника услуги за периода 25.11.20219 г. до 24.01.2020 г. е издадена ф-ра №* от 25.12.2019 г. със ст-ст за плащане 15.70 лв. като сумата е следвало да бъде заплатена в срок до 09.01.2020 г. Също така е посочено, че е издадена и ф-ра №* от 25.01.2020 г. за отчетен период на потребление от 25.12.2019 г. до 24.01.2020 г. с дължима сума за плащане 549.80 лв., която е следвало да бъде заплатена до 09.02.2020 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаментни вноски за ползваните от него услуги общо на 560.50 лв.
Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на страните, че С.В.П., ЕГН*, с адрес: с.С., у.„Я.А.“12, дължи на „Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„М.“4, Б.П.С., с.6, ч/з адв. В.Г., сумата от 565.50 лв. дължими и незаплатени месечни абонам. такси за потребление на моб. услуги, за които са издадени фри №*/25.12.2019 г., №*/25.01.2020 г. за периода от 25.11.2019 г. до 24.01.2020 г., сумата от 113.17 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от 19.08.2019 г. за моб.№*, ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
1
Претендират се и сторените по делото разноски.
С разпореждане №1067 от 24.07.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. В съответствие с изискванията на закона на ответната ЕС е изпратено съобщение, ведно с препис от ИМ и приложените към нея писмени док-ства. В едномесечен срок, въпреки предоставената от съда възможност, не е постъпил писмен отговор на ИМ.
В ОСЗ съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на предявените искове, като е приел за разглеждане иск депозиран от Й.Б.ЕАД, с който се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника С.В.П. дължи на ищеца Й.Б.ЕАД сумата от 38,69 лв., дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на моб. услуги по договор от 19.08.2019 г. за моб.№, за които са издадени ф-ри №* от 25.12.2019 г. и №* от 25.01.2020 г. за периода 25.11.2019 г. до 24.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 отГПК, до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 113.17 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.08.209 г. за моб.№*.
За ответника - редовно и своевременно призован за СЗ, не се явява представител.
В СЗ ищецът - редовно призован, не се явява. В нарочно депозирана молба, преди първото СЗ заявява, че поддържа исковете като позовавайки се на разпоредбата на чл.238 от ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника.
Съдът с изрично проток. определение постановено в ОСЗ, проведено на 14.10.2025 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е постановил разглеждането на настоящето дело по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, т.1 от ГПК.
На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.
Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото по делото ОСЗ.
Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени док-ства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявения от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.
Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на 2 неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от Тълк. решение №4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 555.00 лв., от която сумата от 75.00 лв. – заплатена държ. такса и сумата от 480.00 – адв. възнагражение. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство от 505.00 лв. – заплатена държ. такса и адв. възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.П., ЕГН*, с адрес: с.С., у.„Я.А.“12, дължи на ищеца „Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„М.“4, Б.П.С., с.6, сумата - предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №36 от 20.01.2022 г. по ч. гр. д. №39 по описа на Рг.РС за 2022 г., а именно: сумата от 38,69 лв., дължими и незаплатени месечни абонам. такси за потребление на моб. услуги по договор от 19.08.2019 г. за моб.№, за които са издадени ф-ри №* от 25.12.2019 г. и №* от 25.01.2020 г. за периода 25.11.2019 г. до 24.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК (10.12.02021 г.) до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 113.17 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.08.209 г. за моб.№*.
ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН*, с адрес: с.С., у.„Я.А.“12, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„М.“4, Б.П.С., с.6, сумата от 555.00 лв., направени в хода на исковото производство разноски и сумата от 505.00 лв. – разноски в заповедното производство за заплатена държ. такса и адв. възнаграждение.
УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3