Решение № 275 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000228 по описа за 2026 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от ДОФИ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 818011510, чрез процесуалния пълномощник адвокат Е. В. на представляващите дружеството М. и П. Б., срещу постановеното решение №10 от 02.03.2025 г. по т.д.№24/2024 г. по описа на Окръжен съд Кърджали.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от ДОФИ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 818011510, против ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК 131001375, и синдика на дружеството, с правно основание чл.694,ал.1,т.1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието вземане на ЕОС Матрикс ЕООД към Дофи ООД – в несъстоятелност за сумата над 710 671,84 лв. до предявения и приет в производството по несъстоятелност размер на 2 201 048,15 лв., или за сумата 1 490 376,31 лв.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила , необосновано, постановено в противоречие с приетия и приобщен доказателствен материал по делото и превратно тълкуване на относимите правни норми, не е направена адекватна и съвкупна преценка на установените по делото обстоятелства при съобразяване правилата на формалната логика и приложението на закона, при игнориране на приетите доказателства по делото. Изложил е подробни 1 съображения относно установената разлика в размер на 519 237,12 лв. между изчисления от съдебно-счетоводната експертиза размер на задължението и приетия в производството по несъстоятелност, относно сумата 32 073,54 лв. задбалансови просрочени лихви, относно недължимост на договорни лихви в размер на 614 162,38 лв. след обявяване на предсрочна изискуемост, относно твърдението му за погасяване на вземанията по давност в размер на 430 368,21 лв. и направеното извънсъдебно признание за получаване на сумата от 6 400 евро на 06.02.2026 г.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира направените разноски за две инстанции.

Ответникът ЕОС Матрикс ЕАД, ЕИК 208597211, представлявано от изпълнителния дикертор Т. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт В. О., е представил отговор срещу въззивната жалба, с който я оспорва, като счита, че не може да се оспорва само размерът на приетото вземане и не са налице направените от жалбоподателя оплаквания, като е изложил съображенията си за това.

Моли да се остави въззивната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима, евентуално - без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

Синдикът В. М. не е представил отговор и не е изразил становище във въззивното производство.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и по същество, като се обсъдят доводите на жалбоподателя съгласно чл.269 от ГПК.

Видно от данните по делото, предявен е иск по чл.694,ал.1 ,т.1 от ТЗ от длъжника в производство по несъстоятелност, който твърди несъществуване на прието вземане, като оспорва размера му.

Ищецът се позовава на издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1616/2016 г. по описа на РС - Кърджали, на 30.12.2016 г. срещу него, М. и П. Б., за солидарно заплащане на сумите на кредитора СИБАНК ЕАД, а именно: сумата от 398 497,94 лв., от които сумата от 208 802,66 лева главница по договор за банков кредит „Малки и средни предприятия МСП № ****-*****/******** г. и анекси към него /анекс № 1/01.02.2010 г., алекс № 2/11.08.2011 г., извънсъдебно споразумение от 06.03.2013 г., анекс № 1 към извънсъдебно споразумение от 28.10.2013 г./, сумата от 9 653,71 лева договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014 г., сумата от 64 988,87 лева наказателна лихва за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016 г., такси и разноски в размер на 58 538,89 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 3 114,08 лева, от които 1 776,05 лева държавна такса и 1 338,03 лева юрисконсултско възнаграждение.

Посочва, че въз основа на изпълнителния титул е образувано изп. д. № ***/**** г. по 2 описа на ЧСИ Р. С., peг. № ***, с район на действие ОС Кърджали.

Впоследствие банката – кредитор се е вляла в Обединена българска банка АД /ОББ АД/, която встъпила в правата на кредитор, а след това на 24.03.2023 г. вземанията били цедирани на ответника.

Твърди, че междувременно с молба от 28.02.2022 г. на ОББ АД по изп. дело № ***/**** г. делото е прекратено на основание чл.433,ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителният лист е присъединен по изп. д. № ***/**** г. по описа на ЧСИ Р. С., с peг. № ***, с район на действие ОС - Кърджали.

При тази фактическа обстановка счита, че не дължи сумата по издадения изпълнителен лист в общ размер 398 497,94 лв., тъй като същата е погасена по давност, като посочва съображенията си - при прекратяване на изпълнителното дело по искане на взискателя всички предприети изпълнителни действия се отменят с обратна сила и той губи всички права, които е придобил преди прекратяването, в т.ч. и правото да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудителното изпълнение.

На следващо място, твърди, че чисто аритметично вземането на кредитора не е в посочения размер от 2 201 048,15 лв. Посочил е и други изпълнителни дела срещу него – изп. д. №****/**** г. по описа на ЧСИ Р. С., изп. д. № ***/**** г. г. по описа на ЧСИ Т. В. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 824/2019 г. по описа на Районен съд Кърджали, по които са извършвани публични продажби и разпределени суми. Така са погасявани процесните вземания.

Ответникът оспорва исковата молба. Позовава се на сключените договори за банков кредит „Малки и средни предприятия МСП № ****-*****/******** г. и № *********/******** г., и на анексите по тях, както и на сключения договор за цесия от 24.03.2023 г.

Възразява срещу твърдението, че вземанията са погасени по давност, като посочва, че за вземанията по втория договор за банков кредит е издаден изп.лист по ч.гр.д.№1616/2016 на Районен съд Кърждали и образувано изп. дело №***/**** по описа на ЧСИ Р. С., в рамките на което са извършвани множество изпълнителни дейстивя, включително, възбрани, описи и публични продажби, с всяко от което действие давността е прекъсвана.

Впоследствие изп.лист е присъединен към изп. дело №***/**** по описа на ЧСИ Р. С. с разпореждане от 28.02.2022 г., по което също са извършвани изпълнителни действия и 5 – годишният давностен срок не е изтекъл. Последното изпълнително действие е от 17.03.2023 г., когато са издадени постановления за възлагане на недвижими имоти.

Позовава се и на решението за откриване на производство по несъстоятелност и правилото на чл.685а, ал.1 от ТЗ, според което давността за процесните вземания се прикъсва с предявяването им на 17.11.2023 г.

Възразява и по размера на вземанията, като счита, че процесните вземания са съществуващи, изискуеми и ликвидни.

Синдикът също счита предявеният иск за неоснователен, като във връзка с твърдението за погасяване по давност на вземанията се позовава на разпоредбата на чл.433,ал.4 от ГПК.

Ищецът е подал и допълнителна искова молба, в която поддържа съображенията си за погасяване на процесните вземания по давност.

Страните са ангажирали писмени доказателства, както и са изготвени две съдебносчетоводни експертизи по делото – първоначална и поради оспорването и от страните – повторна.

Пред настоящото въззивно производство са изискани от съда по несъстоятелност молбата за предявяване на вземанията, чийто размер се оспорва, ведно с доказателствата към 3 нея.

Искът за установяване несъществуване на прието вземане в производство по несъстоятелност от длъжника се предявява само, когато длъжникът е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ и съдът не е уважил направеното възражение, както и в 14- дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението по чл.692, ал.4. В случая не се спори, че ищецът е спазил тези срокове, но и това се потвърждава от служебна справка в Търговския регистър. Списъкът, в който е включено вземането на ответника е обявен на 12.12.2023 г., определението на съда по несъстоятелността, с което е оставено възражението на длъжника без уважение – на 06.02.2024 г., а исковата молба – на 19.02.2024 г. Ето защо, искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество, вкл. и само относно размера на приетото вземане, за който се спори.

Установява се, че в списъка на приетите от синдика вземания, т.1 е включено вземането на ответника, предявено с молба от 17.11.2023 г., а именно: 2 201 048,15 лв., от които главници - 999 875,59 лв., договорни наказателни лихви – 533 774,09 лв. за периода 20.06.2014 г. – 18.06.2019 г., договорни възнаградителни лихви – 9 653,71 лв. за периода 20.11.2014 г. – 27.05.2014 г., наказателни лихви – 201 906,24 лв. за периода 28.05.2014 г. – 16.11.2023 г., законни лихви – 394 065,46 лв. за периода 18.06.2019 г. – 16.11.2023 г., разноски – 61 773,06 лв.

Страните не спорят, че вземанията произтичат от сключените договори за банков кредит „Малки и средни предприятия МСП № ****-*****/******** г. и № *********/******** г., анексите към тях, приложени по делото, както и от сключения договор за цесия от 24.03.2023 г. За вземанията са образувани заповедни производства, а след издаване на изпълнителни листове – изпълнителни производства. В тази връзка са представени писмени доказателства: протокол, изх. № 56823/18.08.2023 г. на ЧСИ Р. С., съобщение изх.

№ 00657/15.02.2024 г. на ЧСИ Т. В., изпълнителен лист с дата 30.12.2016 г., издаден на основание чл.418, ал.2 от ГПК, въз основа на заповед № 331/30.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1616/2016 г., разпореждане за поправка по посоченото дело, постановление от 28.02.2022 г. по изп. дело № ***/**** г. на ЧСИ Р. С., писмо изх. № 14699/28.02.2022 г. на ЧСИ Р. С., молби по посочените изп. дела № ***/**** г. и №***/**** за предприемане на изпълнителни действия, запорни съобщения, съобщения за публични продажби, счетоводни документи от ОББ АД, съдържащи данни за задълженията на ищеца и взетите счетоводни операции /л.338 – 668/.

Установява се, че за вземанията по втория договор за банков кредит е образувано заповедно производство – ч.гр.д.№1616 /2016 на Районен съд Кърджали, по което са издадени заповед на изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 30.12.2016 г. за общата сума 398 497,94 лв., от които сумата от 208 802,66 лева главница по договор за банков кредит „Малки и средни предприятия МСП № ****-*****/******** г. и анекси към него /анекс № 1/01.02.2010 г., алекс № 2/11.08.2011 г., извънсъдебно споразумение от 06.03.2013 г., анекс № 1 към извънсъдебно споразумение от 28.10.2013 г./, сумата от 9 653,71 лева договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014 г., сумата от 64 988,87 лева наказателна лихва за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016 г., такси и разноски в размер на 58 538,89 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 3 114,08 лева, от които 1 776,05 лева държавна такса и 1 338,03 лева юрисконсултско възнаграждение.

Този изпълнителен лист е поправен с разпореждане №45 от 06.02.2017 г., като вземането е, както следва: 88 802,66 лв. част от 208 802,66 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2016 г. до окончателното плащане и разноски – 3 114,08 лв. В мотивите е прието, че целият размер на вземането е 398 497,94 лв., произтичащи от дължими главница, лихви, такси и разноски, подробно описани по пера и периоди.