Определение № 404 от 24.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. София, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600420 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Т. Ц. П. чрез адв.Х. Х. срещу определение от 6.03.2024г. на СГС НО IIIн.с., постановено по ЧНД 1029/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Т. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №8025/2021г. по описа на СРС за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК с остатък 5 /пет/ месеца и 10 /десет/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, което според защитника било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително добри характеристични данни и примерно поведение на осъдения, участие в трудови, образователни, квалификационни и спортни дейности, занижена стойност на риска от рецидив, в това число към персонала и останалите лишени от свобода, упражняваната трудова функция в пенитенциарното заведение, влошено здравословно състояние, които давали основание да се направи извод за настъпила промяна и жалбоподателят да бъде условно предсрочно освободен. В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

С определение от от 6.03.2024г. на СГС НО IIIн.с., постановено по ЧНД 1029/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Т. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №8025/2021г. по описа на СРС за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК с остатък 5 /пет/ месеца и 10 /десет/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода Т. Ц. П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца при „Общ“ режим, наложено му по НОХД №8025/2021г. по описа на СРС за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК с остатък 5 /пет/ месеца и 10 /десет/ дни. Присъдата е влязла в сила на 11.10.2022г., а наказанието по нея осъденият изтърпява от 27.07.2023г. Преди това в периода от 16.05.2023г. до 27.07.2023г. лишеният от свобода е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, приведено с горепосоченият съдебен акт на основание чл.68 ал.1 от НК, което наказание му е било наложено по НОХД №17597/2018г. по описа на СРС за престъпление по чл.343б ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Осъждан е и за престъпление по чл.321ал.3 вр. пр.2 и 3 вр. ал.1 от НК за образуване и ръководство на ОПГ с цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1 и 2 от НК.

Действително от материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на 27.07.2023г., като наказанието по НОХД №17597/2018г. преди това е изтърпял в горепосочения период. Зачетен му е предварителния арест в размер на три месеца и два дни по НОХД №8025/2021г. Предвид тези обстоятелства към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд осъденият е изтърпял фактически 10/десет/ месеца и 11/единадесет / дни, от работа 2 /два/ месеца и 9 /девет/ дни или общо 1 / една година и 20 /двадесет/ дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 /пет / пет месеца и 10 /десет/ дни, което не се оспорва от жалбоподателя.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождаване, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички 2 предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения П. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода Т. П. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив е 49 точки, който е занижен на 39 точки и въпреки отчетените положителни нагласи и ресурси на личността – трудоспособна възраст, безпроблемен процес на адаптация и отношение към останалите лишени от свобода и затворническата администрация, висше образование, подкрепа от близките си, жилищно устройване, полагане на труд, награди и липса на наказания, рискът от сериозни вреди към обществото все още е наличен, отчетен е като среден, както за лишения от свобода, така и за персонала, независимо от становището на затворническата администрация на Затвора гр.*** за наличието на двете изискуеми предпоставки по смисъла на чл.70 от НК.

Действително осъденият е полагал и продължава да полага доброволен труд като „общ работник“ въз основа на Заповед № 342023-06129/06.06.2023г. на външен обект „5-РПУ“, също въз основа на Заповед 009/09.01.2024г. на друг външен за затвора обект – „Дирекция миграция“, като е изпълнявал съвестно и отговорно поставените му задачи. Награждаван е със Заповед №97/28.08.2023г. с удължено свиждане за срок от четири месеца проведено на 9.09.2023г., също със Заповед №160/07.12.2023г. със „свиждане с близки извън Затворническото общежитие за срок от дванадесет часа на 16.12.2023г.

От материалите на представеното затворническо досие е видно, че по отношение на осъдения П., както правилно е отбелязал и първостепенния съд все още проблемни зони са отчетени при отношението му към правонарушението, демонстрираното враждебно отношение към наложената присъда и формалната мотивация за промяна на криминалното му поведениие. Отчетена е липсата на възможност за разпознаване на проблемите и решаването им по незаконосъобразен начин, макар и да е отчетен спад в тези проблеми зони с няколко точки от 9 на 5 и от 8 на 6 и настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че дефицитите в проблемните зони не са напълно елиминирани, още повече, че като цяло рискът за вреди в изготвения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС може да бъде определен като среден. Въз основа на тези доказателства може да се направи извод, че корекционния процес за попряване на жалбоподателя е започнал, но не е окончателно завършен.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК 3 следва да са налице безспорни доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата в тази насока не следва да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения П. на този етап не са убедителни, за да се приеме, че същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи.

Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – най-вече към обществото, който продължава да е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати в пълен обем целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице видно от плана за препланиране на присъдата подписан на 02.06.2023г. от жалбоподателя.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения П.. По отношение на здравословното му състояние правилно е прието, че този проблем не е пренебрегнат от затворническата администрация и понастоящем осъденият приема медикаментозно лечение.

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване, като е спазил необходимата законова процедура при разглеждане на делото. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1104 от 6.03.2024г. на СГС НО III н.с., постановено по ЧНД 1029/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Т. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5