Решение № 167 от 02.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 02.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20223100900041 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXII /Търговски спорове/ от ГПК.

Производството е образувано по иск на П. Г. Д., ЕГН **********, от ******, чрез адв.М.Я. и адв.В.З. от ДАК, срещу ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата, в качеството на наследник на починалия при ПТП Д.Г.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.20г. /изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по заявена претенция/ до окончателното изпълнение на задължението. Претендира се присъждане на адв.възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв.

При преценка на иска, съдът констатира, че същия е заведен от и срещу проц. легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител на ищеца. Ищецът не дължи внасяне на държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Съдът е родово и местно компетентен да разгледа иска.

Налице са специалните предпоставки за допустимост на прекия иск съгласно чл.432 КЗ вр.чл.498 КЗ, тъй като ищецът е предявил предварително претенцията си пред ответното дружество.

Пред Окръжен съд – Добрич, където е било образувано т.дело №141/2021г., е извършена двустранна размяна на книжа между страните. Съгласно определение на ДОС рег.№208/14.12.2021г. по т.дело141/2021г., на основание чл.115, ал.2 и чл.119, ал.3 ГПК, делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

1

В исковата молба се заявяват следните обстоятелства: Твърди се настъпило на 21.09.2019г. застрахователно събитие – ПТП, когато около 7 часа сутринта по път I-2 /Варна – Девня/ в посока гр.Варна мотоциклет Хонда с рег.№******, управляван от Д.Г.Д., катастрофира с движещия се в обратна посока л.а.Фолксваген Туран с рег.№******, с водач Н. Б. Н.. Твърди се, че на кръстовището за с.Тополи водачът Н.Н. се пристроил да завие към селото, спирайки на стоп линията, за да пропусне насрещно движещите се МПС, след което преминал тази линия и спрял за да пропусне друг преминаващ автомобил, отново тръгнал като следвал радиуса на завоя за да навлезе в ул.Ат.Липов за с.Тополи, но не пропуснал движещия се по това трасе мотоциклет Хонда, спирайки с цялата си дължина на пътната лента в посоката на движението му. Твърди се, че виновният за ПТП водач е застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество с покритие на застраховката към процесната дата на събитието. За произшествието било образувано ДП 403/2019г. на Сектор ПП на ОД на МВР –Варна и постановена присъда по НОХД 710/20г. на ВОС, НО, с което водачът на МПС Н.Н. бил признат за виновен за настъпилото ПТП. Смъртта на моториста е настъпила на 29.09.2019г. в МБАЛ Св.Анна –Варна АД. Ищцата твърди, че е сестра на починалото лице, претърпяло от смъртта му тежки неимуществени вреди – страдания и огромна мъка от загубата на брат си, които са основание за възмездяването им от застрахователя на Гражданската отговорност на виновния водач. Ищецът твърди завеждане на застрахователна претенция пред ответното дружество на 25.10.2019г. и отказ на застрахователя да определи обезщетение за неимуществени вреди, постановен на 26.08.20г.

Претендира се осъждане на застрахователя да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева ведно със законните лихви върху главницата, считано от 25.01.20г. до окончателното изплащане на дълга.

Ответникът оспорва основателността на иска. Поддържа единствено възражения за липса на материална легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди поради липсата на дълбока емоционална връзка между нея и починалото лице /неин брат/, която да надхвърля обичайните родствени отношения. Въведено е и второ възражение за съпричиняване на вредите от починалия, който се движил с превишена скорост за съответния пътен участък и е способствал настъпването на вредите – нарушение на чл.150 и чл.150а от ЗДвП.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица от 24.06.2019г. по риска ГО за л.а.Фолксваген Туран с рег.№******, собственост на Н.Н.; депозираната от ищцата застрахователна претенция от 25.10.19г. и образуването на щета по нея №43072951900286; настъпилото на 21.09.19г. ПТП по описания начин и механизъм между двете превозни средства, причинила смъртта на Д.Д..

Претендира се отхвърляне на иска като недоказан ведно с присъждане на сторените от ответника разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощниците си по делото поддържа исковата молба. Не възразява по изготвения от съда доклад на спора.

Ответникът, чрез адв.П.Д., оспорва иска и претендира отхвърлянето му.

2

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, съобразно събраните и ценени в съвкупност писмени доказателства, по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори относно качеството на ищцата на сестра на починалото при ПТП лице Д.Д., а това се установява също от приложените Удостоверение за наследници на Д.Д. и удостоверение за родствени връзки на П. Г.Д..

Страните не спорят относно настъпилото на 21.09.19г. ПТП по описания начин и механизъм между двете превозни средства; не спорят, че именно то е довело като причинаследствие до смъртта на Д.Д. на 29.09.2019г. в болница Св.Анна-Варна. Горните обстоятелства са установени в Констативен протокол за ПТП 1833 от 21.09.19г., Протокол за оглед на местопроизшествие, Съобщение за смърт на МБАЛ Св.Анна –Варна АД от 29.09.2019г. и материалите по приобщеното наказателно дело. От изслушаната САТЕ се установява, че на 21.09.19г. около 7.15 часа, на главен път I – 2, гр.Варна – гр.Девня, на кръстовището към с.Тополи, с ул.Атанас Липов, между л.а.Фолксваген Туран рег.№******, управляван от Н. Б. Н. и мотоциклет Хонда с рег.№******, с водач Д.Г.Д.. МПС е предприело маневра завой наляво в посока на кръстовището към с.Тополи, при което навлиза в лентата за движение на мотоциклета. Ударът е настъпил в кръстовището между път I-2 и ул.Атанас Липов, в лентата за движение за направо, в посока запад-изток. ПТП е настъпило при пряк контакт между двете превозни средства, при движението им едно срещу друго, в предните им части. Разрешената скорост на движение за района е 90 км./ч за превозни средства от категория В, 80 км/ч за категория А. Вещото лице посочва, че тъй като л.а. е бил спрял на стоп линията, означена със знак М6, скоростта му към мястото на удара е била най-много 16.06 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета е била в момента на удара 73.84 км/ч. Не са налице данни за ограничаване видимостта на водачите в конкретното място на удара – видимостта е над 100 метра. Когато л.а. е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, същият е отстоял от него на 23.91 м. Не са установени следи от протриване и задиране на пътната настилка. При избраната скорост на движение на мотоциклета вещото лице посочва опасна зона на спиране около 57.80 метра. Към момента на удара, автомобилът е бил в покой или непосредствено преди спиране, поради което ударът при него е настъпил основно в предна дясна част.Според изчисленията на вещото лице, мотоциклетистът не е имал възможност да спре до мястото на удара със скоростта си на движение. Скоростта, която би му позволила да спре до мястото на удара е 39.46 км./ч. И двамата водачи са могли взаимно да възприемат насрещния. Единствено водачът на л.а. е имал възможност да пропусне мотоциклета през лентата му на движение. Всички пътни знаци и обстоятелства сочат, че са били видими за водачите.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица от 24.06.2019г. по риска ГО за л.а.Фолксваген Туран с рег.№******, собственост на Н. Б. Н..

Не се оспорва, че ищцата е депозирала застрахователна претенция пред ответното дружество на 25.10.2019г., по която е образувана щета №43072951900286. Не се спори, че застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на П.Д. с мотива, че 3 същата не сочи обстоятелства за особено силна емоционална връзка с починалия съгласно постановките на ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Отказът е обективиран в писмо от 26.08.2020г.

С присъда №43/10.08.2020г. по НОХД №710/2020г. на ВОС, НО, Н.Н. е признат за виновен в това, че по непредпазливост, при неспазване на изискването на чл.37 от ЗДвП, е причинил смъртта на Д.Д. при ПТП на 21.09.2019г. на път I-2, Варна – Девня, като увреденото при катастрофата лице е починало в болницата на 29.09.2019г. Присъдата е влязла в сила на 26.08.2020г.

Не се спори, че смъртта на Д.Д. е настъпила именно в резултат от получените съчетани травми при ПТП на 21.09.19г.: глава, гръден кош, корем, таз, гръбначен стълб и крайници. Въпреки положените от водача на автомобила усилия и лекарската намеса, получените травми са били несъвместими с живота на мотоциклетиста.

От изслушаната по делото и кредитирана, неоспорена от страните, психиатрична експертиза, се установява че в психичното състояние на ищцата Д. преобладават остатъчни симптоми – липса на настроение, на удоволствени изживявания, емоционална лабилност, депресивни идеи за безперспективност и вина, отчуждаване и нарушен сън. Тези симптоми сочат на хронифицирано трайно нарушение в емоционалната сфера – депресивен епизод умерено-тежък от реактивен тип. Смъртта на Д. е причинило значима психотравмаи реакция на скръб, вид психично разстройство от реактивен тип – разстройство в адаптацията. Част от установените симптоми са налични и към момента на изготвяне на експертизата, което характеризира едно депресивно състояние и нарушение в емоционалната сфера. Според вещото лице е налице връзка между психичното състояние на ищцата и внезапната и трагична смърт на брат

. Ищцата не е преодоляла загубата в психологически и емоционален план. Възрастта на здравословното състояние на родителите им е само косвена причина за отчетеното състояние.

В съдебно заседание вещото лице А. сочи, че до голяма степен депресивното състоянието на ищцата се дължи на непосредствените грижи, които полага за родителите си, с което преживява отново и тяхната загуба. Получената като последица от загубата психотравма, подлежи на преживяване и отработване, тъй като ищцата е млад човек с поддържаща я среда.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че ищцата е била близка с брат си. Както в детството си, така и в зряла възраст двамата са поддържали близки контакти. В детството си П. пази спомена, че брат я спасил от вирусен менингит. И двамата свидетели Хр.П., живеещ на семейни начала с П., и св.С., сочат за близостта и топлите отношения между брат и сестра. П. разтичала много на своя брат – както за финансова помощ, така и за морална подкрепа. П. била разведена от 20 години като през това време Д. помагал с отглеждането на дъщеря и по всеки повод. Събирали се често било в къщата на Д. в с.Доброглед, било във Варна, където П. живее със св.П.. П. работила известно време в магазина на брат си в с.Доброглед, помагала на семейството в отглеждането на двете им деца. Тя разчитала много на подкрепата му защото дори мъжът, 4 скойто живее, често се налагало да отсъства, пътувал в чужбина, през което време се обръщала за помощ или към Д., или към св.С.. П. и Д. правили ремонт на апартамента в Добрич. Помагали си и при други поводи. Свидетелят С. сочи, че П. приела изключително болезнено смъртта на брат си, чудела се как да съобщи на родителите им. При всяко споменаване на Д., П. започвала да плаче.

Въз основа на събраните доказателства съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.429 КЗ, с договора за застраховка ГО, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да поиска обезщетението пряко от застрахователя на Гражданската отговорност при спазване изискването на чл.380 КЗ и чл.498 КЗ. Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ съдът намира за допустим съобразно въведените изисквания за предявяване на застрахователната претенция съгласно чл.380 вр.чл.498 КЗ.