Решение № 3556 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3556 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110167781 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „******“ АД, с която срещу "******“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 518,93 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „******“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество автомобил „******“, рег. № ******, при настъпило на ****** г. в ******, ПТП с участието на лек автомобил "******“, рег. № ******, за което между водачите на автомобилите е бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата.

Ищецът твърди, че на посочените дата и място, автомобил „******“ рег. № ******, управляван от Ж. И. С., е претърпял щети в резултат от поведението на водача на лек автомобил "******“, рег. № ****** (Я. Й.), който при потегляне ударил движещия се пред него автомобил. Поддържа, че за МПС "******" е била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е изплатено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (стойността на ремонтните работи за отстраняване на щетите по автомобила). Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил "******“ е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането, като ответникът частично удовлетворил вземането, като е останал дължим остатъкът в размер на 518,93 лева.

Счита, че е легитимиран да претендира разликата, с оглед което и моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е заплатил сума в размер на 1

1393,95 лева във връзка с искането на ищеца претенцията му да бъде удовлетворена извънсъдебно. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в съставения ДКП, както и причина за това да е поведението на застрахования водач на л.а. „******“. Счита, че вината за неговото настъпване е на другия водач. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба събитие и уврежданията, за които ищецът е изплатил обезщетение. Оспорва и стойността на действително причинените вреди, като счита, че ищецът е изплатил обезщетение в завишен размер. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието причина, респ. допринесло е поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач, т.ч. и тези негови действия и бездействия, допринасящи се настъпване на вредите по застрахованото имущество.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че автомобил "******" е бил застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, а гражданската отговорност на водача на лек автомобил "******" е била застрахована при ответника към датата на събитието; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата (1912,88 лева с включени ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението (15 лева); че погасена чрез прихващане извънсъдебно е част от претенцията на ищеца в размер на сумата 1393,95 лева.

Следователно спорни между страните са обстоятелствата около настъпване на механизма на събитието, дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, 2 респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена по средни пазарни цени към датата на настъпването им, в причинна връзка с поведението на кой от водачите е настъпването на вредите.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен между водачите двустранен констативен протокол, съгласно който на ****** г. ****** между лек автомобил „******“, рег. № ****** и лек автомобил „******“, рег. № ****** е възникнало контактно ПТП, при което водачът на лекия автомобил „******“ се е движил зад лекия автомобил „******“ в една и съща лента с една и съща посока, а ударът е настъпил, когато и двата автомобила са потегляли. За лекия автомобил „******“ видимите щети са настъпили в областта на предна броня, а за лекия автомобил „******“ – в областта на задната броня.

Представени са документите по застрахователната преписка, съгласно които застрахователят е издал възлагателно писмо за извършване на ремонт на застрахованото имущество от доверен сервиз. Между страните не е спорно, че заплатената от ищеца стойност на обезщетението е в размер на 1897,88 лева, както и че ищецът е признал извънсъдебно предявената от последния претенция до сумата 1393,95 лева.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че на ******г. лек автомобил „******“, модел „******“ с рег. № ******, управляван от Ж. И. С., се е намирал в спряло положение на кръстовище ******. По същото време и на същото място се е движил лек автомобил „******“, модел „******“ с рег. № ****** с водач Я. Й., който не успява да спре навреме на червен светофар и удря с предната си част в задната такава намиращия се пред него лек автомобил „******“, модел „******“ с рег. № ******. Вещото лице е възприело, че щетите по лек автомобил „******“, модел „******“ с рег. № ******, биха могли да се получат по описания механизъм и могат да се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП на ****** г. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „******“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице е посочило, че е в размер на 1716,17 лв., ако не се вземат предвид цените на официалния за марката сервиз – 1609,37 лв., а по цени от алтернативни доставчици на резервни части и без да се вземат предвид цените на официален сервиз - в размер на 1244,34 лв. Ликвидационните разноски на застрахователите експертът е посочил, че са между 15 лева и 25 лева.

Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер до сумата 337,22 лева.

Причина за настъпване на произшествието съдът установява, че е поведението на водача на лекия автомобил „******“, който не е спазил правилата за дистанцията и не е успял да спре управляваното от него МПС, така че последното да не осъществи контакт с намиращото се пред него превозно средство. Нарушено е правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, с оглед което и съдът 3 намира, че поведението на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника е причина за настъпване на произшествието, съответно на вредите за собственика на застрахованото имущество.

Недоказани в производството са възраженията на ответника, че поведението на другия водач е причина за настъпилото ПТП. Въз основа на съвкупния анализ на материалите по делото и установените увреждания по застрахования автомобил, не може да бъде обоснован извод последните да са възникнали по друг механизъм. Следва да се посочи, че извънсъдебно ответникът е заплатил по претенцията на ищеца значителна част от същата, с оглед което и спорът се съсредоточава главно по размера на обезщетението. В тази връзка и като съобразява разпоредбите на КЗ и съдебната практика по релевантните въпроси, настоящият състав намира, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено, като се вземат предвид цените на оригиналните части и средната пазарна цена на труда за отстраняване на увредата. От една страна, влагането на алтернативни, а не на оригинални части не съответства на принципа за пълно и справедливо обезщетяване на увредения. От друга страна, не е налице основание при изчисляването на средната пазарна цена на труда да бъдат изключени цените на официалния за марката сервиз. Вещото лице е направило изследването, представяйки обоснована селекция от цените на 10 сервиза, сред които и официалният за марката. Макар цената на труда в последния да е по-висока, този сервиз съставлява пазарен аналог и има своето място, за да се даде отговор на задачата коя е действителната средна пазарна цена на съответната услуга, при изчисляването на която следва да бъде отчетена представителност както на поевтината, така и на по-скъпата услуга.

В обобщение на изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „******“ с поведението си е причинил вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил. Като се съобрази извършеното от ответника плащане и заключението на САТОЕ, то и предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 337,22 лева и да се отхвърли за разликата до сумата 518,93 лева.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78, ал. 1, респ. ал. 3 ГПК.

На ищеца следва да се присъди сума в размер на 259,93 лева от общо сторени разноски в размер на сумата 400 лева /държавна такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 250 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/.

На ответника се следват разноски в размер на сумата 105,05 лева от общо сторени такива в размер на 300 лева / депозит за вещо лице в размер на 200 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** да заплати на „******“ АД, ЕИК ******, с адрес: ****** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 337,22 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на ****** г. ****** по договор за застраховка „******“, за която е съставена застрахователна полица № ****** за лек автомобил „******“, рег. № ******, ******, причина за което произшествие е поведението на водача на лек автомобил „******“ рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от предявяване на иска /12.11.2024 г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 518,93 лева.