Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2999 от 17.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41206/2025
Вид
Решение № 2999
Подписан
17.02.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 111, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 293, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110141206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от „Кеърокс България“ ЕООД срещу ЕТ „СТАРН-ПЕТКО МЕТОДИЕВ“ обективно и кумулативно съединени установителни претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 981,83 лв., представляваща неизплатен остатък по Споразумение за дължимо парично задължение, подписано на 04.11.2016 г., въз основа на задължения по Фактура № 0000094212/04.08.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2024 г., както и сумата от 2 059, 31 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 11.09.2023 г. до 09.12.2024 г., за които суми има издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 18.12.2024 г. по ч.гр.д. № 73593/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че на 04.08.2011 г. ищецът (с предишно наименование „ЕС АЙ ДЖИ ЕЪР ХЕНДЛИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД) след като е продало на ответника водоохлаждащ агрегат – термопомпен HLR25S на стойност 7 200 лева без ДДС, водоохлаждащ агрегат – термопомпен HLR25S на стойност 10 500 лева без ДДС, два броя камери 4000m3/h 22,5/34.5 kW G-4WD/D-M, на стойност 3 750 лева без ДДС и два броя вентилатори UPE12/9 1100W 6P T, на стойност 1 180,80 лева без ДДС, е издало Фактура 0000094212/04.08.2011 г. на обща стойност 27 15696 лв. с включен ДДС. На 04.11.2016 г., след като установили, че към 31.10.2016 г. останала непогасена част от дълга в размер на 14 400 лева, страните подписали Споразумение за дължимо парично задължение, чиято неразделна част е План за погасяване на парично задължение на ЕТ „СТАРН-ПЕТКО МЕТОДИЕВ“ към „ЕС АЙ ДЖИ ЕЪР ХЕНДЛИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД. На следващо място, отбелязва, че на 28.09.2020 г. е направено прихващане със сумата от 518,17 лв., а на 10.06.2022 г. (700 лева), на 05.04.2023 г. (400 лева) и на 11.09.2023 г. (800 лева) постъпили, след срока по изпратена от ищеца Нотариална покана от 03.05.2022 г., съответните плащания. В резултат, останала дължима главница от 11 1

981,83 лева. Върху нея е начислена и лихва за забава за периода от 11.09.2023 г. до 09.12.2024 г. Моли съда да уважи исковете, както са предявени и претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответникът ЕТ „СТАРН-ПЕТКО МЕТОДИЕВ“ е подал отговор в указания нему срок, като счита, че предявените против него искове са неоснователни – по основание и размер.

Претендира се на първо място недопустимост на производството, тъй като не бил спазен преклузивният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Навежда, че описаните в исковата молба стоки изобщо не са доставени и точно поради това, претендираните суми се явяват недължими. На следващо място – намира, че ищцовите претенции са погасени по давност, позовавайки се на ТР 3/2024 г. на ВКС. В резултат на приведените аргументи, намира исковите претенции за недопустими, а в условията на евентуалност – неоснователни, предвид което моли съда да ги остави без разглеждане, евентуално – без уважение. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл.

414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

С оглед пълнота на изложението, въпреки че съдът вече е взел отношение по този спорен между страните въпрос в хода на проведеното на 12.02.2026 г. открито съдебно заседание, намира за нужно да допълни следното.

Указанията по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК са връчени на ищеца редовно на 18.06.2025 г. (сряда). Ищецът е имал право да подаде иска си на 18.07.2025 г. (петък) включително. Видно от приложените от ищеца по делото писмени доказателства документите са изпратени до Софийски районен съд, Наказателно отделение още на 30.06.2025 г., но същите са върнати обратно чрез същия куриер на ищцовия търговец.

За депозираните в деловодството на съда документи, срокът ще се счита спазен, ако е спазено изискването това да е станало до края на работното време на съда, в деня, в който изрича срокът за подаването. Това правило следва да се спази дори и когато документите са подадени в друг съд. В случая дори не става въпрос за друг съд, а за същия, макар другото отделение, до което въпросните документи да са достигнали, да е ситуирано в друга сграда – различна от тази, в която се помещава Гражданско отделение на същия Софийски районен съд.

При тези съображения, първоинстанционният съд намира производството допустимо в контекста на спазване на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на описаните във фактурите продукти, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на стоките, а за ответника е възникнало задължението за плащане на договорената цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Договорът за търговска покупко-продажба е консенсуален и неформален, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и разпоредба на чл. 293, ал. 1 ТЗ. С оглед на това сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато страните 2 са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, тя е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на стоки, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, падеж, време и място на издаване (на сключване на договора), наименование на страните.

При така дадените принципни постановки, съдът следва да обсъди релевантните доказателства, ангажирани от страните в хода на първоинстанционното производство.

От приложената по делото в електрофотографско копие фактура № 0000094212/04.08.2011 г. се установява, че доставчикът „Еър Трейд Сентър – България“ ООД е издал фактура на получателя на услугата „Старн-Петко Методиев“ ЕТ, с посочено наименование на стоката/услугата: водоохлаждащ агрегат термопомпен HLR25S на стойност 7 200 лева без ДДС, водоохлаждащ агрегат – термопомпен HLR25S на стойност 10 500 лева без ДДС, два броя камери 4000m3/h 22,5/34.5 kW G-4WD/D-M, на стойност 3 750 лева без ДДС и два броя вентилатори UPE12/9 1100W 6P T, на стойност 1 180,80 лева без ДДС. Общата сума по фактурата е 27 156,96 лева.

По делото е приложено Споразумение за дължимо парично задължение от 04.11.2016 г., по силата на което „ЕС АЙ ДЖИ ХЕНДЛИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД – като кредитор и ЕТ „СТАРН-ПЕТКО МЕТОДИЕВ“ – като длъжник, са постигнали съглашение в смисъл, че длъжникът дължи на кредитора при условията на чл. 116 и чл. 117 от ЗЗД ликвидно парично задължение в размер на 14 400 лева към дата 31.10.2016 г., като същото е главница и произтича от възникнали между страните облигационни отношения и осъществена търговска сделка с предмет покупко-продажба на климатични стоки, подробно описани в издадената и предоставена от кредитора на длъжника фактура № 0000094212/04.08.2011 г. на стойност 27 156,96 лева. Към споразумението е приложен Погасителен план, в който са упоменати 48 месечни вноски. Погасителният план, неразделна част от споразумението, е приложен и по делото.

По делото е представена и нотариално заверена покана от ищеца „Кеърокс България“ ЕООД с адресат ответния търговец ЕТ „Старн-Петко Методиев“, получена от последния на 11.05.2022 г., с която кредиторът кани длъжника да му плати дължимото, както е уредено в Споразумението от 04.11.2016 година.

Част от целокупния доказателствен материал по делото е допуснатата до изслушване ССчЕ, вещото лице, по която дава в срока по чл. 199 ГПК своето заключение. Последното се кредитира от съда като компетентно изготвено, успешно защитено устно в хода на проведеното на 12.02.2026 г. открито съдебно заседание, в унисон с останалия доказателствен материал, ангажиран в процеса, обосновано и логически подредено.

Експертът дава следните констатации. Първо – сумата от 11 981,83 лева е непогасеният размер на главницата по процесната фактура № 0000094212/04.08.2011 г. към датата на подаване на исковата молба в съда /22.07.2025 г./, както и към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ /04.02.2026 г./. Вещото лице изчислява, че размерът на законната лихва върху посочена сума – главница, е в размер на 2059,31 лева. Ответното дружество не е предоставило информация на вещото лице относно процесната фактура № 0000094212/04.08.2011 г., но експертът е проучил необходимите нему данни след справка от ТД на НАП, офис „Изток“ с писмо с изх. № 40-2215-25 #1/02.02.2026 г. След като е достъпил интересуващите го регистри, експертът се е уверил, че фактура № 0000094212/04.08.2011 г. е отразена в дневник – покупки по ЗДДС за м.08.2011 г. на ЕТ“СТАРН-ПЕТКО МЕТОДИЕВ“, с което е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит. Процесната фактура № 0000094212/04.08.2011 г. е осчетоводена от ответното дружество.

Еднопосочно е разбирането, че договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.

Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не 3 са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена (така прието и в Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК).

При тези доводи, съдът преценява, че главният иск, предявен от ищеца за сумата от 11 981,83 лева е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед преценката на съда за основателност на предявения иск, следва да бъде разгледано въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на исковите суми по реда на чл. 110 от ГПК, детерминиращ приложното поле на общата 5-годишна давност.