Решение № 34 от 11.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Плевен, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430103587 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** Т., против С. Р. П., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че по подадено заявление по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№1541/2024 г. на ПлРС срещу ответника, като издадената ЗИ е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли се съда да признае за установено съществуването на задължението спрямо отв.П. в размер на 648,95 лева главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури за периода 22,03,2023 г. – 26,01,2024 г., и 24,88 лева лихва за забава за периода 22,04,2023 г. – 14,03,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19,03,2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски. В молба, депозирана преди с.з., проц.представител на ищеца развива подрони съображения за уважаване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.С.Н. от АК Плевен, в който оспорва предявения иск. Твърди, че не е изяснена причината, поради която е начислявана служебно консумация на вода. В с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли иска, тъй като е следвало да бъде съставен протокол по чл.24, ал.4 от ОУ, когато абонатът не е осигурил достъп повече от година.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 02,12,2024 г.

От приложеното ч.гр.д. №1541/2024 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 19,03,2024 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК; издадена е ЗИ, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 30,09,2014 г., публикувани в централен ежедневник, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11,08,2014 г., от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в гр.Плевен.

От приложените по делото 6 броя фактури, издадени от ищеца за доставяни от него ВиК услуги за процесния период за имот в ***, аб.№5794709265, се установява и какви са задълженията за отчетни периоди 16,02,2023 г. – 17,03,2023 г., 14,08,2023 г. – 22,01,2024 г., а от представената Справка за консумация на абонат – съкратена, за процесния водоснабден имот, се установява, че тези задължения са неплатени.

От представеното копие на нот.акт №167, том 2, вх.рег.№1064, дело №203/2012 г. се установява, че на 01,06,2012 г. ответникът е закупил процесния водоснабден имот, а на 24,10,2012 г. е подал заявление за откриването на партида към ищцовото дружество.

От представеното копие на Констативен протокол от 23,08,2023 г., подписан от двама служители на ищцовото дружество, се установява, че ответникът е уведомен, че трябва да осигури достъп до водомерния възел в имота си в 14-дневен срок. Идентичен КП е съставен и на 24,08,2023 г.

С Покана за доброволно плащане от 24,08,2023 г., съставена от инспектор Крум Зарев, в присъствието на свидетеля ***, ответникът е уведомен за просрочени задължения към ищцовото дружество за периода 23,09,2022 г. – 24,07,2023 г.

От представеното копие на заповед №434/03,0,2023 г. на управителя на ищцовото дружество се установява, че е наредено прекъсването на водозахранването и каналното отклонение на ответника.

От представения Констативен протокол от 21,12,2023 г. е видно, че абонатът е отказал достъп до водомерния възел. КП е съставен от двама служители на дружеството-ищец.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

2

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК /или връчване на ЗИ на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК/; че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че ответника не е намерен на известните по делото адреси, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ответника е собственик на процесния имот.

Доколкото този имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер 5794709265, съдът намира, че ответника е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на §1, ал.1, б.“а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по отношение на ответника.

С оглед на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда счита, че по делото е доказано, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата, на което ответника се е задължил да заплаща потребеното количество вода.

Същият е страна по облигационното отношение и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.

Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.33, ал.2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.44 от ОУ/.

От представените по делото доказателства е видно, че на името на ответника са издавани фактури за начисляваните суми за потребена вода. Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството 3 му на потребител на ВиК услуги, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на същите. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответника дължи претендираната сума на главното задължение. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.33, ал.2 от ОУ срок мотивира съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи и претендираната лихва за забава.

Съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за недължимост на сумата, поради неспазване на изискването на чл.24, ал.4 от ОУ. Следва да бъде изрично посочено, че само за два от отчетните периоди – 19,09,2023 г. – 17,10,2023 г. и 15,12,2023 г. – 22,01,2024 г. има начислени служебно кубици за изразходвана вода, като конкретно за втория период е съставен и констативен протокол за отказан достъп до водомера съгласно ОУ – от дл.лице на оператора в присъствието на един свидетел.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса и 350,00 лева за депозит за особен представител. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран с молба от 16,12,2024 г./, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 400,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева.

Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че С. Р. П., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Т., сумата от 648,95 лева главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по шест фактури за периода 22,03,2023 г. – 26,01,2024 г., и 24,88 лева лихва за забава за периода 22,04,2023 г. – 14,03,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19,03,2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1541/2024 г. на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Р. П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Т., сумата от 525,00 лева - деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Р. П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Т., сумата от 75,00 лева – деловодни разноски в заповедното производство.