Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11886 от 10.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7672/2023
Вид
Определение № 11886
Подписан
10.10.2023
В сила
10.10.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11886 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100507672 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „П.К.Б.“ ЕООД против разпореждане от 04.05.2023г. по и.д. № 20239210400716 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно.

Твърди, че договореният адвокатски хонорар в размер на сумата 400 лева бил прекомерен, адвокатско възнаграждение се дължало единствено за образуване на делото, тъй като длъжникът платил в срока за доброволно изпълнение, предвид на което не била обоснована необходимост от предприемане на допълнителни процесуални действия от страна на взискателя. Отделно на длъжника не била предоставена възможност за доброволно плащане поради непосочване на банкова сметка преди образуването на изпълнителното производство. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение бъде намалено до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от 200 лева. Моли за съответно изменение и на размера на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело – Г.Б.З., чрез адв. Й., депозира писмен отговор, в който излага становище за недопустимост на частната жалба, а по същество – за нейната неоснователност и прави искане за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение. В срока за доброволно изпълнение длъжникът не извършил плащане, а сумата постъпила по изпълнителното дело именно в резултат на предприетите от упълномощения адвокат действия за събиране на паричното вземане. Били поискани и наложени от ЧСИ запори по сметки на длъжника при трети задължени лица, предвид на което дължимо било и възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.П., постановил обжалваното разпореждане. Намира частната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна. Настоящият съдебен състав приема, че същата е 1 подадена в посочения в закона срок, считано от връчването на съобщението до длъжника по общия ред на 26.05.2023г. Това е така, тъй като връчването на съобщение с изх. № 16300/05.05.2023г. по изпълнителното дело, изпратено на имейла на жалбоподателя не може да се приеме за редовно по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК, доколкото репорт/потвърждение за получаването не се установява – арг. чл. 41а, ал. 2 ГПК. Ето защо съдът намира, че подадената от длъжника частна жалба е процесуално допустима.

По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20239210400716 на ЧСИ С.П., рег. № 716, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 05.04.2023г. на взискателя Г.Б.З., чрез адв. Й., въз основа на издаден по гр.д. № 4254/2022г. по описа на РС-Перник изпълнителен лист от 23.03.2023г., по който „П.К.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на взискателя сумата 300 лева – разноски в исковото производство и сумата 50 лева – разноски в заповедното производство. С молбата е направено искане на основание чл. 507 ГПК едновременно с изпращането на ПДИ на длъжника да бъде изпратено и запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД, където длъжникът разполагал с активни сметки. Претендират се разноски.

Приложен е договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023г., сключен с адв. Й., с характер на разписка, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева, от които 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. и 200 лева – по чл. 10, т. 2 от наредбата, било заплатено.

От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му на 21.04.2023г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, същият е поканен да заплати такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на сумата 306.20 лева и адвокатски хонорар в размер на 400 лева по изпълнителното дело. Преди срокът за доброволно изпълнение да започне да тече, на 20.04.2023г. сумата, посочена в ПДИ, постъпила по сметка на ЧСИ от „Банка ДСК“ ЕАД, в резултат от наложения от ЧСИ запор.

Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че събирането на дължимите суми по изпълнителното дело не е свързано с особена фактическа и правна сложност. В рамките на няколко дни от подадената молба за образуване на изпълнителното дело сумата била събрана още преди длъжникът да получи поканата за доброволно изпълнение. Същата била преведена по сметка на ЧСИ от банка „Банка ДСК“ ЕАД, по отношение на което трето задължено лице адвокатът на взискателя не е направил искане за изпращане на запорно съобщение. Други действия по водене на делото с цел принудително удовлетворяване на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. не са извършвани от адвоката и съдът следва да вземе предвид единствено определения размер за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от наредбата в размер на сумата 200 лева.

По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно като определеното адвокатско възнаграждение по и.д. № 20239210400716 на ЧСИ С.П., рег. № 716, с район на действие СГС, следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 200 лева.

Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е основателно. Съгласно т. 26, б. „д” ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се 2 събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лева – 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следователно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 350 лева, възлиза на 35 без ДДС или 42 лева с ДДС, до който размер следва да бъде намалена пропорционалната такса, посочена от ЧСИ в ПДИ в размер на сумата 306.20 лева.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролноотменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.05.2023г. по и.д. № 20239210400716 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „П.К.Б.“ ЕООД по и.д. № 20239210400716 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева до сумата 400 лева, както и искането за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - за разликата над 42 лева с ДДС до 306.20 лева с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя Г.Б.З. за адвокатско възнаграждение, по и.д. № 20239210400716 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжника „П.К.Б.“ ЕООД над сумата от 200 лева до приетия от ЧСИ размер от 400 лева, както и намалява начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата 42 лева с ДДС до приетия размер от 306.20 лева с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3