Решение № 1260 от 16.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1411/2021
- Вид
- Решение № 1260
- Подписан
- 16.07.2021
- В сила
- 16.07.2021
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 269, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. III · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 202 · Закон за устройство на територията
- § 4, т. 44 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1260 гр. В. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Невин Р. Шакирова
Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. АНГ. ДР. и СВ. АНГ. В. срещу Решение № 260384 от 09.02.2021г. по гр.д. № 8342/2020г. по описа на ВРС, Х VIII-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивниците срещу П. М. П. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците сумата от 1820 лева, дължима на отпаднало основание като платено възнаграждение в изпълнение на договор за изготвяне на проектна документация за делба по смисъла на чл.
202 от ЗУТ, сключен между страните на 28.08.2017г., който е развален от ищците с отправено едностранно изявление до ответника поради пълно неизпълнение от негова страна, получено на 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 13.03.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 113.75 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.08.2019г. до 12.03.2020г., които суми са платими разделно и поравно на заявителите /по 910 лв. - главница и по 56.87 лв. – мораторна лихва/ и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2107 от 28.05.2020г. по ч.гр.д.
№ 3596/2020г. по описа на ВРС, 47-ми състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяване при съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда, че на ответника е следвало да се даде срок за изпълнение, след изтичането на който договорът да се прекрати. Установено е по делото, че до длъжника е изпратена покана, редовно връчена на 01.08.2019г., обективираща изявление на ищците за разваляне на договора, поради пълно неизпълнение и непредприемане на каквито и да е действия по изпълнение на поетите задължения. Предприетите от ответника действия по изпълнение на поетите задължения 1 стартират едва 27 дни след получаване на изявлението за прекратяване. Представените от него документи – проектни книжа не съдържат достоверна дата, не отговорят на изискванията за проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ. За ищците е възникнало правото на разваляне на двустранен договор, принадлежащо на изправната страна, при липса на доказателства за започване на работа по проекта, поради което предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са установени – налице е безусловно изявление за разваляне поради отпаднал интерес от страна на възложителите от изпълнението, респ. безполезност на изпълнението. В този смисъл е и обективираното изявление на ищците в отправената до неизправния длъжник покана. Налице е валидно прекратяване на договора – установено е пълно бездействие на ответника – изпълнител в рамките на две години от сключване на договора; не са установени предприети от същия действия по изпълнение на поетите задължения; ищците са изправна страна по съглашението, както и липсват извинителни причини от категорията на тези, които биха представлявали обстоятелства по чл. 87 от ЗЗД, респ. по уговорки в договора за даване на подходящ срок за изпълнение в изявлението за прекратяване на ищците. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор, П.П. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на решението. Заявява, че след сключване на договора е изготвен инвестиционен проект, със задание предмета на договора и фаза: технически проект. Изготвена е обяснителна записка към проекта и са изготвени и приложени чертежи с разпределението на етажите в сградата.
ИП са внесени в Община В. и е образувана административна преписка от 07.08.2019г. На ответника не е даден срок за изпълнение, а когато не е уговорен срок за изпълнение съгласно чл. 69 от ЗЗД кредиторът следва да покани длъжника да изпълни, да му даде достатъчен срок за изпълнение, едва след което при неизпълнение длъжникът изпада в забава. Ето защо вземането става изискуемо с възникването му, но за да се постави в забава длъжникът, същият следва да бъде поканен. Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. АНГ. ДР. и СВ.
АНГ. В. срещу П. М. П. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците сумата от 1820 лева, представляваща платено възнаграждение по договор за проектиране от 28.08.2017г., развален поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.03.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 113.75 лв., представляваща обезщетение за забава за времето от 01.08.2019г. до 12.03.2020г., платими разделно и поравно на всяка от ищците.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 28.08.2017г. между страните е сключен договор за проектиране, по силата на който ищците като възложители възложили на ответника, като проектант изготвяне на проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ на апартамент с ид. ***, находящ се в ***, по части: архитектурно заснемане и обособяване на самостоятелни две 2 жилища, конструктивно становище, заверка на проектант технически контрол по част конструктивна, електро- и ВиК-становище. Договорената хонорарна сума в размер на 1820 лв., ищците заплатили изцяло по уговорения начин, за което изпълнителят издал приходен касов ордер от 20.08.2018г. При непрекъснатите разговори, ответникът уверявал ищците, че изпълнява поетите задължения и че до внасянето на проекта за одобрение в СГКК остават незначителни работи. Впоследствие ответникът престанал да отговаря на обажданията им, а от СГКК – В. узнали, че проекти за одобряване не са внасяни. С покана, връчена на ответника на 01.08.2019г. ищците заявили на проектанта, че прекратяват договора поради пълно неизпълнение и отправили искане за връщане на даденото по разваления договор. С оглед разваляне на договора, платеното по същия възнаграждение се дължи от ответника на отпаднало основание, поради което отправили искане за положително произнасяне по искането.
В отговор ответникът признал твърдяното договорно правоотношение между страните, имащо за предмет изготвяне на проектна документация за делба по чл. 202 от ЗУТ на апартамент в гр. В.: архитектурно заснемане и обособяване на две самостоятелни жилища. След сключване на договора заявил, че е изготвен инвестиционен проект, със задание предмета на договора и фаза: технически проект. Изготвена е обяснителна записка към проекта и са изготвени и приложени чертежи с разпределението на етажите на сградата.
Инвестиционните проекти са внесени в Община В., като е образувана адм. преписка № АУ084045АС/07.08.2019г. С писмо от 05.09.2019г. район „А.“ при Община В. е уведомила ответника, че преписката е разгледана на заседание на РЕСУТ с Протокол № 7/04.09.2019г. и са взети решения подробно описани в писмото от Община В.. За взетите решения ответникът уведомил възложителите и за необходимостта от представяне на документи от тяхна страна за законността на извършеното от тях строителство. Ето защо заявил, че е бил изправен по поетите с договора задължения, поради което предявените искове са неоснователни и отправил искане за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 3596/2020г. по описа на ВРС, 47-ми състав, образувано по заявление на В. АНГ. ДР. и СВ. АНГ. В. от 13.03.2020г. в полза на заявителите е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2107 от 28.05.2020г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство.
Искът по чл. 422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че на 28.08.2017г. между страните е сключен договор за проектиране, по силата на който С.В. и В.Д., от една страна като възложители възложили на П. М. П., като проектант да извърши изготвяне на проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ на апартамент – обект с ид.
***, находящ се на *** в гр. В., кв. А. по части: Архитектурно заснемане и обособяване на самостоятелни две жилища, Конструктивно становище, заверка на проектант Технически контрол по част Конструктивна Електро-становище и ВиКстановище. Страните уговорили, че договора се сключва за изработване на Технически проект по Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. За извършване на описаните видове работи, възложителите поели задължение да представят на проектанта необходимите изходни данни, документи и задание за проектиране, а проектантът – да изготви проекта съобразно действащата нормативна уредба. Уговореният срок за изпълнение съгласно т. Г от договора е един месец, след одобрена от възложителя архитектурна част и издадена виза за делба по чл. 202 от ЗУТ от гл. архитект на община В., 3 район А.. В този срок уговорили, че не влиза периода на съгласуване на проектите по инстанциите. Уговореният общ хонорар за изпълнение на проекта е 1820 лв., платим, както следва: 400 лв. – аванс при запомване на работата в брой; 510 лв. – до 31-08.2017г. по банков път и доплащане от 910 лв. при предаване на проектната документация за одобряване от гл. архитект на общината по банков път. Съгласно т. Е3 от договора, възложителят може да прекрати едностранно договора с пет дневно писмено предизвестие.
С Квитанция към приходен касов ордер № 221/20.08.2018г. ответникът удостоверил окончателното плащане на хонорара по договора.
С Покана, получена от А. М. П. за П.П. на 01.08.2019г., ищците заявили, че считат договора за прекратен, като поканили ответника да им върне заплатената сума чрез пълномощника им адв. Т.С..
От писмо от 05.09.2019г. на гл. архитект на Район „А.“ при Община В. се установява, че
П.П. бил уведомен, че входираната административна преписка
№
АУ084045АС/27.08.2019г. за одобряване на инвестиционни проекти за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ е разгледана на заседание на РЕСУТ с Протокол № 7/04.09.2019г. Комисията решила, че представеното архитектурно заснемане не отговаря на архивните документи към издадено РС № 112/29.10.1984г. като следва да се представят документи, доказващи законност на извършените СМР; съгласие на останалите собственици в сградата във връзка с изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 5. Посочено е също, че изграждането на нова ВиК инсталация по същество представлява реконструкция по смисъла на § 4, т. 44 от ЗУТ, като затова СМР е необходимо издаване на РС. Проекта не отговаря на изискванията на чл. 148 от Наредба № 4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградите и водопроводните и канализационни инсталации. В заключение РЕСУТ не приема представения проект на доброволна делба.