Решение № 48 от 07.02.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 352/2022
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 07.02.2023
- В сила
- 07.02.2023
- Състав
- Петър Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Смолян, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 43/20.06.2022г.,постановено по гр.д.№ 21/2022г. по описа на Районен съд-Зл. е отхвърлен предявения от Н. С. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч. № 264,общ.Кр., обл.К. срещу В. Н. Л. ,с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Зл., ул.”Ст. Ст.” № 27 иск за заплащане на сумата от 3293,33 лева, от които главница 3200 лева, 12,44 лева законна лихва, считано от 23.10.2021г. до 08.11.2021г. и сумата от 80,89 лева законна лихва, считано от 09.11.2021г. до 07.02.2022г.,върху сумата от 3200 лева, ведно със законната лихва, върху сумата от 3200 лева, считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2021г.по описа на РС-Зл., които суми се претендират въз основа на сключен на 29.09.2021г. между страните в м.”Х. д.” в с.Ч., общ. Кр. устен договор за добив на дървесина –договор за изработка, като неоснователен и недоказан. Осъден е Н. С. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч. № 264,общ.Кр., обл.К. да заплати на В. Н. Л. ,с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Зл., ул.”Ст. Ст.” № 27 разноски по делото в размер на 460 лева.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1267/13.07.2022г. от Н. С. А., чрез пълномощника му адв.Ас. С. с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че .....
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1587/07.09.2022г. от В. Н. Л. чрез пълномощнка му адв.Н. Дж..
С Определение № 537/29.11.2022г. постановено по В. гр.д.№ 352/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян е оставена без движение исковата молба, като е указано на ищеца Н. С. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като уточни дали предявява установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК и приведе петитума на исковата молба с това правно основание или предявява осъдителен иск и в такъв случай да довнесе държавна такса в размер на 63, 95 лева.
В указания срок с молба вх.№ 4366/15.12.2022г. ищецът е уточнил, че предявява установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК , като претендира да бъде признато за установено, че ответникът В. Н. Л. му дължи общо сумата от 3293,33 лева, от които главница 3200 лева, 12,44 лева законна лихва, считано от 23.10.2021г. до 08.11.2021г. и сумата от 80,89 лева законна лихва, считано от 09.11.2021г. до 07.02.2022г.,върху сумата от 3200 лева, ведно със законната лихва, върху сумата от 3200 лева, считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2021г.по описа на РС-Зл., които суми се претендират въз основа на сключен на 29.09.2021г. между страните в м.”Х. д.” в с.Ч., общ. Кр. устен договор за добив на дървесина за добиване на 220 куб.м. дърва от дъб за горене с цена по 25 лева за всеки добит кубически метър м.”А. т.” до с.Б. /заличено село/,общ.Ив., обл.Х., като и направените в заповедното производство разноски в размер на 64 лева държавна такса и 454 лева адвокатско възнаграждение.
352-22 Р В съдебно заседание жалбоподателят Н. С. А., чрез пълномощника си адв.Ас. С. поддържа жалбата си.
Въззиваемият В. Н. Л., чрез пълномощника си адв.Н. Дж. в представено писмено становище оспорва жалбата.
2
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд след преценка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК счита, че същото е валидно, но недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум.
Предметът на делото се характеризира с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Предметът се извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат правопроизводящите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Исковата молба е редовна само ако е налице такова съответствие. В т. 4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани. Ако недостатъците не бъдат отстранени, решението на първата инстанция се обезсилва, а когато бъдат отстранени въззивният съд трябва да постанови решение по съществото на спора при вече редовна искова молба.
Районният съд е бил сезиран от ищеца Н. С. А. с искова молба, в която е поддържал твърдения, че по подадено от него заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 224/2021г. и е издадена Заповед за изпълнение № 114/02.12.2021г. срещу В. Н. Л. за вземане в размер на 3200 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022г. до изплащане на вземането, 12,44 лева законна лихва за периода от 23.10.2021г. до 08.11.2021г. и разноски по делото в размер на 454 лева адвокатско възнаграждение и 64 лева държавна такса. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, като с разпореждане съдът го е уведомил, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Същият в срок е подал искова молба, с която е поискал да бъде осъден ответника В. Н. Л. да му 3 заплати претендираните със заповедта суми, както и допълнително сумата от 80,89 лева, представляваща законна лихва върху главница от 3200 лева за периода от 09.11.2021г. до 07.02.2022г. Вместо да остави исковата молба без движение за уточнение от ищеца какъв иск предявява - установителен или осъдителен и макар да е квалифицирал иска като установителен, районният съд с диспозитива на решението си се е произнесъл по осъдителен иск и го е отхвърлил, поради което решението му като недопустимо ще следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустима искова молба, в която е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум.
След оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд с молба вх.№ 4366/15.12.2022г., ищецът е уточнил, че предявеният от него иск е установителен с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, като е привел петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част, като е претендирал да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 224/2021г. по описа на ЗлРС, като освен сумите по заповедта е претендирал и допълнително лихва за забава в размер на 80,89 лева за периода от 09.11.2021г. до 07.02.2022г. върху главницата от 3200 лева.
Ищецът твърди, че на 29.09.2021г. в м.”Х. д.”, край село Ч., общ.Кр. е сключил с ответника устен договор за добив на 220 куб.м. дърва от дъб за горене в м.”А. т.” до с.Б. (заличено),общ. Ив. с договорена цена за добива по 25 лева на куб.м. Твърди още, че плащането е уговорено да бъде извършено след като добитите дърва се изкарат от сечището и се наредят на горския път, което е извършено на 14.10.2021г. За част от добитите дърва- за 92 куб.м. на 16.10.2021г. ответникът му е платил, а за останалите 128 куб.м., въпреки договореното и последващите обещания не му е заплатил. Сочи, че има кореспонденция по вайбър с ответника, която последният частично е изтрил, но от нея се установява, че са имали отношения във връзка с предявения иск, след което ответникът престанал да отговаря на обажданията му.
Ответникът В. Н. Л. оспорва иска като твърди, че не е влизал в никакви договорни отношения с ищеца.Единствено е водил разговори с ищеца да бъде ангажиран с неговата бригада да извърши добив на дървесина, съобразно сключен договор между ДГС-Ив. и „Б. 61” ООД, но не са постигнали съгласие и до реално възлагане и изпълнение не се е стигнало.
4
Твърди, че в качеството си на управител на „Б. 61” ООД, с основен предмет на дейност дърводобив, е сключил с ТП „ДГС-Ив.“ към „Югоизточно държавно предприятие“-Сливен договор, по силата на който му е прехвърлена собствеността върху прогнозно количество стояща маркирана дървесина на корен на обект № 2107, отдел 645,подотдел „е“. За изпълнението на договора му е издадено позволително за сеч № 0611065, а в разрешителното за достъп до насажденията, в които се извършва добив на дървесина в посочения обект поименно са изброени лицата, които имат право на достъп и добив, като са посочени и длъжностите им. Разрешението е издадено на основание чл.24,ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, а на основание чл.24,ал.4 от посочената наредба, лицето, издало позволителното за сеч въвежда в информационната система на ИАГ данните по чл.2,т.2, а именно имената на лицата, на които се разрешава достъп и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат или работата, за която са наети, към съответното позволително за сеч.
В посоченото разрешително не е отразено, че ищецът има разрешен достъп до обекта и не му е давано право да извършва добив на дървесина. Твърди, че нито в лично качество, нито в качеството си на представляващ „Б. 61” ООД е договарял или възлагал на ищеца добив на дървесина, а такъв добив е извършван само с работници на „Б. 61” ООД, съобразно изискванията на ЗГ и издадените по приложението му наредби.
За установяване на твърденията си в исковата молба ищецът представя снимка на съобщение, изпратено по вайбър, като твърди, че това е кореспонденция с ответника. От посочената снимка не може да се направи категоричен извод, че между страните е сключен договор за добив на 220 куб.м. дървесина с цена по 25 лева на куб.м. Снимката е с дата 28.10.2021г. и на зададен въпрос: „Колко кубика има изкарани?“ е отговорено „98. Има още 33.Утре до обяд. Утре ела да мерим и където трябва да режеш.“ Посочените количества не отговорят на твърденията на ищеца, че е добил цялото договорено количество от 220 куб.м. на 14.10.2021г. , както и че „Влади Зл.“ е именно ответника В. Н. Л..
По делото са разпитани две групи свидетели, които дават противоречиви показания.
Свидетелят Ал. С. Уст. твърди в показанията си, че от около 6 години 5 работи дърводобив с Н. А. около с.Ч., общ.Кр. с бригада от 5 човека. Твърди, че Н. им е бригадир, той организира дърводобива и намира клиенти. Сочи, че към края на септември и октомври 2021г. работели в м.“Х. т.“, когато Н. дошъл и им казал, че му се е обадил В. от Зл. и е поръчал да му добият 200250 куб.метра дъб,като са се разбрали да им заплати по 25 лева за куб.м. Н. им казал, че за В. ще работят в петък, събота и неделя, а в другите дни ще довършат започнатите поръчки. Обектът на В. бил към с.Б.,от Горни и Долни Юруци нагоре. Свидетелят сочи, че не се виждал с В. и от Н. знае за уговорката, която била за всяко вдигане на добите в петък, събота и неделя дърва В. да им праща парите по краниста. За първата пратка от към 120 куб.м. кранистът им донесъл парите и Н. им ги разделил на 5 човека по 400 лева.
Продължили да добиват дърва до 200-250 куб.м., които изкарали до рампа и се обадили на В., че са готови. Свидетелят твърди, че е чул разговора между Н. и В. на високоговорител, като В. казал, че на следващия ден, ако не е много влажно ще дойде да товарят. След това го търсили, но той повече не се обадил, ходили и три пъти до Зл., но не го намерили. Сочи, че горският е знаел на кой обект работят и за кого, той им е показал къде се намира обекта и е измерил и маркирал добитите дърва при товаренето на първата партида.Останали са неплатени 130-150 куб.м. Сочи, че са имали проблем за отрязани от тях немаркирани дървета и имат съставени актове от ДГС-Ив..