Определение № 18748 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18748 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110150531 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца за изменение на Решение № 15412/24.09.2023 г. постановено по гр. д. № 50531/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските. Молителят поддържа, че при разпределяне на отговорността относно съдебните разноски съдът неправилно е намерил за приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на отрицателния установителен иск, респ. ищецът има право на направените в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по искането страна изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта относно разноските. При условията на евентуалност се излагат доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

Молбата е подадена в срок от страната, в тежест на която са възложени разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, е разяснено, че ответникът може да удовлетвори правния интерес на длъжника от предявяване 1 на иск за несъществуване на вземането като направи признание на претенцията, в какъвто случай той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. Със сочения съдебен акт е прието, че титулярът на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичане на давността. Разяснено е, че без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане ( доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Прието е, че отправянето на извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е представлява повод за предявяване на иск за несъществуване на дадено вземане и не влече отговорност за разноски при признание на иска. Изложеното становище е застъпено в Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. № 722/2022 г. на ВКС, III ГО, Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV ГО, и др. В посочените определения на касационната инстанция са разгледани хипотези, в които поведението на ответника става повод за предявяване на отрицателен установителен иск, а именно когато при направено от длъжника позоваване на давността кредиторът продължава да отправя покани за плащане и предупреждение за предприемане на действия по принудително събиране на вземането.

Обстоятелството, че за процесния имот и период са издадени фактури за описаните в исковата вземания не би могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото.

Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.

2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118 ЗЗД. Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ – I – A състав, е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури на суми, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира поведение на кредитора, даващо повод за завеждане на отрицателен установителен иск.

В подкрепа на застъпеното от настоящия състав становище са Определение № 24034/27.11.2025 г. по ч. гр. д. № 12608/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ –VI – A състав, Определение № 18453/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 12429/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ – II – Г състав, Определение № 15355/13.08.2025 г. по ч. гр. д. № 8933/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ – II – A състав, Определение № 5208/08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3911/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ – II – Г състав, Определение № 4134/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2765/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ – II – Б състав, Определение № 4396/26.03.2024 г. по ч. гр. д. № 3339/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ – II – М състав, Определение № 3122/01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2208/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ – II – Д състав, Определение № 2197/14.02.2024 г. по ч. гр. д. № 572/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ – I – З състав, Определение № 1721/06.02.2024 г. по ч. гр. д. № 576/2024 г. по описа на СГС, VI – A състав , Определение № 728/17.01.2024 г. по ч. гр. д. № 176/2024 г. по описа на СГС, VI – З състав, Определение № 503/11.01.2024 г. по ч. гр. д. № 13633/2023 г. по описа на СГС, VI – И състав и др. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и доколкото исковата претенция е призната, разноските по спора следва да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 290353/17.10.2023 г. на ищеца Б. Д. Г., чрез процесуалния представител адв. Ю. О. Г., за изменение на Решение №

15412/24.09.2023 г., постановено по гр. д. № 50531/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3