Определение № 228 от 21.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500312 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. Т. против Определение № 202/ 13.04.2023 г. по гр. д. № 534/ 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че от изложените в исковата молба фактически твърдения не може да се извлече правното основание на предявения иск, поддържа, че същата отговаря на изискванията на процесуалния закон за редовност и съдът не е имал основание да прекрати производството по делото. Иска да се отмени определението, вместо което се постанови номо, с което да се отвени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата М. П. Т., с който оспорва жалбата и иска да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 534/ 2022 г. на ОС – Пазарджик е образувано по искова молба на С. С. Т. против М. П. Т., в която твърди, че е взел решение да разпредели поравно между себе си и двамата си сина С. С. Т. и В. С. Т. придобити от него доходи. В периода 30.05.2013 г. – 19.02.2021 г.

1 превел на отделни вноски на сина си С. С. Т. общо сумата от 273 000 лв.

По изрична молба на другия син - В. С. Т. определените за него суми в размер на 277 000 лв. превел по банковата сметка на съпругата му М. П. Т. в „У.К.Б.“ АД, от където трябвало за ги получи. Твърди, че не е имал намерение да ги дари на М. П. Т., като е смятал, че по този начин, изпълнявайки волята на сина си, ги предоставя на него.

В началото на 2022 г. по повод на започнатия между сина му В. С. Т. и М. П. Т. бракоразводен процес разбрал, че синът му не е получил нищо от преведените по сметката на съпругата му средства, която отказала да му ги върне.

Предвид изложеното иска от съда да осъди ответницата М. П. Т. да му заплати преведената й по нейната банкова сметка сума от 277 000 лв., която е получила без основание.

С Разпореждане № 128/ 06.02.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания да уточни исковата си претенция досежно естеството и съдържанието на правоотношението, от което произтича спорното вземане, евентуално наличието на вътрешни правоотношения, които да оправдаят задържането на преведените по банковата сметка на ответницата средства и да формулира надлежен петитум в съответствие с изложените обстоятелства.

С уточняваща молба от 20.02.2023 г. ищецът е потвърдил заявените в исковата молба фактически твърдения относно взетото решение за разпределение на парите си на три части и преведените на сина му В. С. Т. средства по банковата сметка на съпругата му М. П. Т..

С Разпореждане № 232/ 06.03.2023 г. съдът е оставил отново исковата молба без движение за изпълнение на дадените с предходното разпореждане указания.

Тъй като в определения едноседмичен срок от съобщението ищецът не е отстранил посочените нередовности на исковата молба, с обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по делото по съображения, че от изложените фактически твърдения не може да се приеме, че процесната вземане се претендира на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД като получена при начална липса на основание.

При тези данни съдът намира частната жалба за основателна.

Предметът на делото се въвежда от ищеца чрез посочване на фактите, на които се основава иска, както и в какво се състои искането (чл. 127, ал. 1, т.

4 и 5 ГПК). Ищецът не е длъжен да посочи правната квалификация на иска, т. е. приложимата правна норма, от която извежда спорното материално субективно право, нито пък да даде правна квалификация на развилите се между страните правоотношения. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.

Дори ищецът да е посочил правната квалификация на иска и преюдициалните правоотношения съдът не е обвързан от нея, а следва служебно да определи 2 вярната правна квалификация въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения, че с цел да надари сина си В. С. Т. по молба на последния ищецът превел по банковата сметка на съпругата му - ответницата М. П. Т. - сумата от 277 000 лв., от която трябвало да ги получи, но последната отказала да му ги предаде.

Твърди, че между тях не е имало никакви уговорки и отношения във връзка с извършените преводи, като при проведените разговори отказала да му ги възстанови.

При така изложените фактически твърдения следва да се приеме, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като ищецът претендира връщане на преведените по банковата сметка на ответницата средства, които е получила без основание. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, тъй като съдържа описание на всички правнорелевантни за спорното вземане юридически факти: налице са твърдения за предоставено на ответника имуществено благо (сумата от 277 000 лв.), както и че посоченото имуществено разместване е извършено без правно основание. В исковата молба липсват твърдения за наличие на отношения или уговорки между страните като основание за предоставяне на паричните средства, като ищецът изрично е посочил, че между тях не е имало никакви уговорки, касаещи извършените преводи. При така изложените обстоятелства констатацията на окръжния съд за нередовност на исковата молба е лишена от основание. Ищецът е очертал предмета на делото (претендираното вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) по основание (чрез посочване на правопораждащите факти) и петитум (съдържание), поради което окръжният съд не е имал основание да му дава указания за уточняване на исковата претенция досежно естеството и съдържанието на правоотношението, от което произтича спорното вземане, и евентуално наличието на вътрешни правоотношения. Приетото в цитираните от първоинстанционният съд решения на ВКС, че когато в обстоятелствената част на иска се сочи някакво основание за даването, то още в исковата молба ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи защо смята, че това основание е нищожно или липсва, е неприложимо в случая, тъй като в исковата молба липсват каквито и да било твърдения за уговорка между страните по повод на извършените преводи. Дали въведените твърдения отговарят на истината е въпрос, който касае съществото на спора, а не изискването за редовност на исковата молба. Ако в срока за отговор ответникът посочи наличието на правно основание за имущественото разместване, както е направила в случая ответницата М. П. Т., която твърди, че парите са дарени на внуците на ищеца, то става част от предмета на доказване, установяване на което е основание за отхвърляне на исковата претенция.

По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да се 3 отмени, като делото се върне на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 202/ 13.04.2023 г. по гр. д. № 534/ 2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на доказване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4