Решение № 3528 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3528 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20231110216500 по описа за 2023 година прие следното :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на

*** „****" АД срещу НП № Р – 10 – 924 /17.12.2021г. , издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор , с което на основание чл.

27 3 а л . 5 вр. ал.1 от

ЗДКИСДПКИ на жалбоподателя в качеството му на управляващо дружество по отношение договорен фонд „*** " е наложена имуществена санкция от 25 000 лв. – за това, че със сключването н а 02.06.2021 г. за сметка на управлявания от него ДФ „*** " на сделки за покупка на акции и облигации извън тези по чл. 38 ал. 1 от ЗДКИСДПКИ на управлявания също от него ДФ „ *** „ - общата стойност на инвестициите на ДФ

„*** " в ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, е достигнала 20,89 % от активите на ДФ , с което жалбоподателят като *** е извършил нарушение на чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ , регламентиращ 10 % о граничение за стойността на посочените инвестиции .

1

С жалбата не се оспорват фактическите констатации по обжалваното НП относно нарушениет о на инвестиционното ограничение по чл. 38 ал.2 ЗДКИСДПКИ при дейността на ДФ , управляван от жалбоподателя . Претендира се отмяна на постановлението поради допуснато при издаването му нарушение на материалния закон

, като се твърди , че прехвърлянето на процесните ценни книжа е в съответствие с чл. 51 ЗДКИСДПКИ и поради това е правомерно . Претендира се и маловажност на нарушението по см. на чл. 28 ЗАНН . Претендира се също, че налагането на санкция на жалбоподателя е в отклонение от досегашната практика на КФН и нарушава общ принцип в правото на ЕС

- забрана за нарушаване на легитимни правни очаквания , разяснен в Решение на СЕС по дело Т- 347/03г. пар.

102 и в решения на ВАС по дела - 7747/2016г ;

7034/2013г;

6775/2014г .

Административнонаказващият орган оспорва изцяло основателността на жалбата със съображения в обжалваното НП и в писмени бележки на представител в съдебно заседание .

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното:

Жалбоподателят е вписан в регистъра по чл. 30 ал. 1 т. 5 от ЗКФН като управляващо дружество по чл. 86 ал.1 ЗДКИСДПКИ с лиценз за управление на дейността на колективни инвестиционни схеми по чл. 5 ЗДКИСДПКИ

, между които договорен фонд ДФ

„ *** " и

ДФ „*** ".

С писмо от 09.06.2021 г. нарушаване по отношение жалбоподателят уведомил КФН за на активите

ДФ „***“ на

2 инвестиционното ограничение по чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ

. Според уведомлението към 03.06. 2021г общата инвестиция на ДФ в ценни книжа по чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ е достигнала до 24,18 % от стойността на активите на ДФ и нарушението е резултат от продажбата на ценни книжа от ДФ „***“ на ДФ „***“ , извършена според уведомлението по причини „ извън контрола на колективната инвестиционна схема „ по см. на чл. 51 от ЗДКИСДПКИ .

След извършена служебна проверка на данните , предоставени от жалбоподателя за активите на ДФ „***“ и ДФ „***“ и сделките с тях , също данните за сделките с активи на двата ДФ от Централен депозитар и от инвестиционния посредник по сделките, експертите на КФН установили, че към 02.06. 2021г. стойността на активите на ДФ „***“ възлизала на 10 437 979 лв. и в резултат на сключването на 02.06.2021 г. за сметка на управлявания от жалбоподателя ДФ „*** " на сделки за покупка на акции и облигации извън тези по чл.

38 ал. 1 от ЗДКИСДПКИ от ДФ „ *** „

- общата стойност на инвестициите на ДФ

„*** " в ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, е нараснала от 8.39 % до 20,89 % от активите на ДФ .

Според писмените обяснения от 18. 06. 2021г. на представителите на жалбоподателя управляващото дружество периодично прехвърля неликвидни ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, от ДФ „***“ към ДФ „***“ и обратно поради липсата на трети лица , които да закупят тези активи или да ги получат в замяна на други, допуснати на регулиран пазар и необходимостта да бъде избегнато надхвърлянето на 6 м. срок на нарушението по чл. 51 от ЗДКИСДПКИ по отношение на активите на двата ДФ .

По отношение на доказателствата : се

Изложеното като факти по делото не е спорно между страните и установява от непротиворечив доказателствен материал 3 показанията на актосъставителя , които потвърждават посоченото в АУАН и приобщените към материалите по делото документи - част от административнонаказателната преписка - писмо от 09.06.2021 г.

– уведомление от жалбоподателя до КФН за нарушаване на инвестиционното ограничение по чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ

, писмените обяснения от 18. 06. 2021г. на представителите на жалбоподателя за периодичното прехвърляне на неликвидни ценни книжа , които не се търгуват на регулиран пазар , между посочените два ДФ , управлявани от жалбоподателя , справки от информационната система на КФН , също останалите документи , приложени към административнонаказателната преписка и материалите по делото .

По отношение на правната страна :

При така установеното като факти обосновано от административнонаказващия орган е прието, че със сключването за сметка на управлявания от него ДФ „*** " на процесните сделки за покупка на акции и облигации жалбоподателят като *** инвестирал повече от 10 на сто от активите на ДФ „*** в ценни книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ и така нарушил чл. 38 ал.2 ЗДКИСДПКИ , според която разпоредба - колективните инвестиционни схеми не могат да инвестират повече от 10 на сто от активите си в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар извън посочените в ал. 1 на същия текст.

С оглед на това законосъобразно с НП е прието , че е налице

4 основание за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя в качеството му на * * * за извършено от него нарушение по чл. 273 ал.5 вр. ал. 1 ЗДКИСДПКИ в редакцията и на тази разпоредба към процесния период 02.06. 2021г. , според к оято ЮЛ , които извършат нарушение на чл. 38 ЗДКИСДПКИ се санкционират с имуществена санкция от 20 000 лв. до 5 000 000 лв., а при повторно нарушение от 40 000 лв до 10 000 000 лв.;

За неоснователно съдът прие възражението за неправилно приложение на материалния закон, обосновано с разпоредбата на чл.

51 ЗДКИСДПКИ , според която при нарушение на инвестиционните ограничения по глава шеста , вкл. чл. 38 от Закона, по причини извън контрола на колективната инвестиционна схема или в резултат на упражняване права на записване тя приоритетно, но не по-късно от 6 месеца от възникване на нарушението, чрез сделки за продажба привежда активите си в съответствие с инвестиционните ограничения, като отчита интересите на притежателите на дялове. Възражението е в явно противоречие с правилото в разпоредбата поради установеното по делото, че нарушението на инвестиционното ограничение не е възникнало по причини извън контрола на колективната инвестиционна схема, а е умишлено и в пряка причинно - следствена връзка с процесните сделки , сключени от жалбоподателя като представител на колективната инвестиционна схема. Тези сделки са под контрола на колективната инвестиционна схема , тъй като съгласието на колективната инвестиционна схема за сключването им обуславя тяхната валидност и последици . И сделките са причината за нарушението , тъй като именно правните последици от тях нарушават инвестиционното ограничение.

Възражението срещу приложението на материалния закон съответства на друго правно основание , изключващо отговорността за нарушението , макар то да не е релевирано конкретно с жалбата .

Съображенията по възражението сочат на възражение за действия , 5 извършени при крайна необходимост по см. на чл. 8 ЗАНН вр . чл.

11 ЗАНН и чл. 13 НК . Според чл. 8 ЗАНН - не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. А според чл. 13 Анотирана съдебна практика НК - Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. (2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Съобразно установеното по делото съдът прие, че възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени и на посоченото основание .

Не може да се приеме , че жалбоподателят е сключил процесните сделки за избягване на непосредствена опасност за имуществото на ДФ „***“ , която същият не е могъл да избегне по друг начин , тъй като не са ангажирани , нито посочени конкретни доказателства , обосноваващи извод за това . Например в подкрепа на това , че жалбоподателят не е могъл да избегне превишението н а инвестиционното ограничение по друг начин, не се представят доказателства за изготвяне и за съответно изпълнение на план з а привеждане активите на ДФ в съответствие с инвестиционното ограничение, който да съдържа мерки за покачване стойността на активите на ДФ чрез привличане на нови инвеститори , също за изпълнение на други възможни мерки

.

Няма основание в доказателствата да се приеме и това , че причинените от процесните сделки вредни последици за ДФ

„*** " са по-малко значителни от предотвратените за ДФ

„Инвест Класик " .

За неоснователно съдът прие и възражението, че налагането на санкция на жалбоподателя е в отклонение от досегашната практика на КФН и нарушава общ принцип в правото на ЕС - забрана за нарушаване на легитимни правни очаквания , тъй като очакването 6

КФН да не осъществява финансов надзор чрез налагане на санкции за нарушения , предвидени в специалните закони , за съблюдаването на които тя следи , не представлява легитимно правно очакване .

В този смисъл е и разяснението в цитираното в жалбата Решение на СЕС по дело Т- 347/03г. пар. 102 . Според решението , за да се претендира защита на оправдани правни очаквания, трябва да са изпълнени три условия . Първо - трябва да са били дадени на засегнатото лице точни ,безусловни и последователни гаранции , произхождащи от упълномощени и надеждни източници от органи на Общността . Второ - тези уверения трябва да бъдат такива , че да породят оправдани правни очаквания в лицето , към което са адресирани . Трето – предоставените гаранции трябва да отговарят на приложимите правила .

Останалите решения на ВАС ,посочени в жалбата , разясняват правилото на чл. 13 АПК , регламентиращо изискванията към административните органи при правомощията им при оперативна самостоятелност и са неотносими към административното наказване , което представлява дейност при обвързана компетентност .

Без уважение съдът прие, че следва да се остави искането за определяне на нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28 Закона за административните нарушения и наказания , за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран , тъй като няма основание да се приеме в съответствие с чл. 93 т.9 НК , че случаят разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид . Без значение е това , че от нарушението не са настъпили вреди , тъй като нарушението е от категорията на т.нар.

„формални“, на „ просто извършване" нарушения , за съставомерността на които по закон не е предвидено настъпването на други общественоопасни последици извън извършване на самото изпълнителното деяние. Нарушение е самото застрашаване на обществените отношения и то се явява довършено със самия факт на осъществяването на деянието. В конкретния случай извършеното е застрашило обществените отношения - обект на защита със законовата разпоредба с типичната за нарушението интензивност.

С обжалваното НП е определен размер на санкцията към минималния ,предвиден в закона за нарушението, поради което НП и в тази част следва да бъде потвърдено.