Определение № 564 от 11.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Шумен, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500185 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 99/07.01.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 2665/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1608/2024 г. на НПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника В. М. Д. за следните суми: 128,14 лв. договорна лихва за периода от 22.02.2024 г. до 22.09.2024 г.; 81,36 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 23.02.2024 г. до подаване на заявлението в съда – 27.12.2024 г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД вр. с чл.146, ал.5 ЗЗП наличието на неравноправна клауза в договор сключен с потребител не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая договорът, от който възниква вземането за главница договорна лихва и лихва за забава може да продължи действието си, и без договора за допълнителни услуги. Моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част за сумите от 128,14 лв. договорна лихва и 81,36 лв. лихва за забава.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за съзиране на вземания” ЕАД, срещу длъжника В. М. Д. за сумите: 812,66 лв. главница; 128,14 лв. договорна лихва за периода от 22.02.2024 г. до 22.09.2024 г.; 690,48 лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 22.01.2024 г. до 22.09.2024 г.; 81,36 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 23.02.2024 г. до подаване на заявлението в съда – 27.12.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното 1 плащане.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем MicroCredit № 9042-00166354 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042-00166354, сключени между „Микро Кредит“ АД и В. М. Д. на 22.12.2023 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от „Микро Кредит" АД на „Агенция за събиране на вземания"' ООД по силата на Приложение № 1/21.06.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г.

С атакуваното разпореждане № 2665/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1608/2024 г. на НПРС, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника В. М. Д. за следните суми: 128,14 лв. договорна лихва за периода от 22.02.2024 г. до 22.09.2024 г.; 690,48 лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 22.01.2024 г. до 22.09.2024 г.; 81,36 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 23.02.2024 г. до подаване на заявлението в съда – 27.12.2024 г., както и в частта за разноските за дължима държавна такса за разликата над 16,25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 23,50 лв. до поисканите 50 лв.

Съдът е приел, че на основание чл.21, ал.1, във вр. с чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК претенцията за допълнителни услуги се основава на нищожна клауза в договора за допълнителни услуги. Касае се за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП.

Предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги се стига до увеличаване на размера на ГПР над допустимия от закона размер /чл.19, ал.4 ЗПК/, което нарушава правата на потребителя и води до значително неравенство на престациите по договора за заем.

Предвид това са налице хипотезите на чл.411, ал.2 т.2 и на т.3 ГПК за отхвърляне на искането.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като 2 неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Видно от договора за заем и погасителния план предоставеният размер на кредита е 900 лв., при договорна лихва в размер на 158,49 лв. /или общо 1059,49 лв./, платими на 9 месечни вноски, вяска по 117,61 лв. Видно от представения договор да допълнителни услуги длъжникът се задължава за заплати сума в общ размер на 776,79 лв. на 9 месечни вноски, всяка от 86,31 лв., т.е. общата дължима сума по двата договора възлиза на 1835,28 лв.

В чл.11, т.10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В конкретния случай в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност - 48,90%, като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той. Липсва яснота относно отделните компоненти, определящи същия, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги. Не става ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.

Освен това, видно от договора за допълнителни услуги, същите са: 1. посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3. Предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. преференциално обслужване и 6.

Право за участие в специални промоции. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са 3 такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси.

Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП.

Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се нарушава разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР 48,90%. Разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК. Освен нищожна, като противоречаща на закона /чл.10а, ал.2 ЗПК/, тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023 г. на ВКС по т.д.

№2024/2022 г. І т.о., Решение №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021 г. ІV г.о., и др./.

Само за пълнота следва да се посочи още, че независимо от изложеното, в случая претенцията за възнаградителна лихва и лихва за забава следва да бъде отхвърлена изцяло и поради неуточнението от страна заявителя, въпреки дадените указания от заповедния съд, относно плащанията, които е извършил длъжника по основания договор, а така също и по договора за 4 допълнителни услуги за главници и лихви. Доколкото от данните по делото е видно, че са извършени от длъжника частични плащания /включително по нищожни клаузи по договора за допълнителни услуги, които не са предмет на настоящата жалба/, не би могло в настоящото производство да се установи с точност какъв би бил размерът на остатъка /ако има такъв/ от непогасената лихва. Изчисленията, при изключване на плащанията по нищожни клаузи на договора са невъзможни в настоящото едностранно производство.