Определение № 4882 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4882 гр. Варна, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501953 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал Дондуков“ №68, против Решение №2529/22.06.2026г., постановено по гр.д.№12565/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен в цялост предявеният иск от И. Г. Ж., с ЕГН **********, с адрес: **********, с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.427 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответния застраховател да заплати сумата от 1722.11 евро, с левова равностойност от 3368.15лв., представляваща дължимо обезщетение по договор за групова медицинска застраховка “Закрила“ №**********г., по повод извършена операция на щитовидна жлеза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-03.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост.

Твърди се в жалбата, че съдът неправилно в противоречие с § 13, т.1 от ЗЗП и принципа на свобода на договарянето между търговци, е приложил нормата на чл.7, ал.3 от ГПК. Твърди се още, че съдът е дерогирал действителната воля на страните по застрахователния договор. Поддържа се, че ако в случая се прилага потребителска закрила, то ищецът би следвало да е сключил договор за индивидуална медицинска застраховка, а това не е така. Излага се, че застрахователният договор е сключен между ЗП “Либра“ ООД, като застраховащ, платец на застрахователната премия и работодател на ищеца, и 1

“Дженерали Застраховане“ АД, като застраховател. Твърди се, че не може ищецът, като трето ползващо се лице, да претендира суми и покрития, които са извън договорените и одобрени от неговия работодател. Поддържа се, че от съдебния акт остава неясно кои са критериите, чрез които съдът е достигнал до преценка за неравноправност на процесните клаузи. Излага се, че становище от застрахователя в този смисъл не е било изискано. На следващо място се твърди, че доколкото застрахователният договор е алеаторен, то спрямо него не се прилага принцип на еквивалентност, съответно не може да се обявяват клаузи за неравноправни. Сочи се, че с нормата на чл.345, ал.5, т.1 от КЗ е въведено задължение в съдържанието на застрахователен договор да се посочат покритите рискове и изключения от покритието. Твърди се, че в изпълнение на законовите изисквания в Полицата за групова медицинска застраховка “Закрила“, в раздел декларации, застраховащият работодател е декларирал, че е запознат с Общите условия на договора, предоставена му е цялата предварителна информация за застрахователния продукт, за да може да вземе информирано решение за сключването на застрахователния договор. Твърди се още, че покритията и посочените лимити, до които застрахователят обезпечава финансово здравни услуги и/или стоки, които отнапред са посочени в Общите условия, определят цената на предлаганата застраховка, както и че сключеният договор има действието на закон между страните. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приел текста на т.16.15. от Общите условия за неясен, като се твърди, че същият е конкретен, граматически и смислово ясен, и съдържа изрази, които не биха затруднили обикновения читател. Твърди се, че видно и от твърденията в исковата молба е налице хипотезата на “проследяване и лечение на хистологично доказано онкологично (злокачествено) заболяване“, което не е част от покритието по договора за Медицинска застраховка, което е избрано от самата застраховаща страна. Поддържа се, че съдът неправилно не е уважил волята на страните-търговци, сключили договор за медицинска застраховка, като не е взел предвид изключените рискове по нея. Сочи се съдебна практика, съобразно която застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение при изключен застрахователен риск. Излага се, че волята на застраховащия да ограничи и сключи конкретния застрахователен договор е обусловена и съобразена с посочените в т.91.43 от Общите условия размери на максимални разходи по определени услуги. Поради това се твърди, че съдът е извадил от контекста на Общите условия текста на т.12.3.2, като същевременно е пропуснал този на т.91.43, към който предходния препраща. Поддържа се, че съдът е пренебрегнал задължението на застрахованото лице да докаже основанието и размера на своите претенции към застрахователя, вкл. и да съдейства максимално на последния. С аргумент от неоснователността на главния иск, счита, че съдът неправилно е уважил и иска за лихви и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден, отговор на въззивна жалба, с който от въззиваемата страна се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен, поради което се моли за неговото потвърждение. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил в цялост всички твърдения и възражения наведени от ответната страна, съответно е постановил мотивиран съдебен акт. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че 2 ищецът, в качеството на застраховано лице и ползвател, е потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 13, ал.1, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и се ползва от общата императивна потребителска закрила. Подкрепя се като правилна преценката на съда, да приеме за неравноправни клаузите на т.16.15 от Общите условия, съответно съображението че предприетите действия /диагностика, консултация/ са разумни, съответстващи на сериозността на медицинските проблеми, които е претърпял ищеца. Още повече, че преценката за последното не е в компетентността на застрахователя.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от “Дженерали Застраховане“ АД, против Решение №2529/22.06.2026г., постановено по гр.д.№12565/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен в цялост предявеният иск от И. Г. Ж., с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.427 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответния застраховател да заплати сумата от 1722.11 евро, с левова равностойност от 3368.15лв., представляваща дължимо обезщетение по договор за групова медицинска застраховка “Закрила“ №**********г., по повод извършена операция на щитовидна жлеза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-03.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3