Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260205 от 07.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1933/2020
Вид
Решение № 260205
Подписан
07.10.2020
В сила
10.06.2021
Състав
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА, ДЕТЕЛИНА КОСТАДИНОВА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 41 · Закон за устройство на територията
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 42, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И Е № І- 247 град Бургас

, 07.10. 2020година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............30.09 …..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Детелина Димова при секретаря А.

Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1933 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на В.М.Т.

–ищец по гр.д. № 732 /2019 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 130/08.06.2020 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивницата против Ж. М.Д. от с.***** за осъждане на ответника да преустанови действията си ,с които пречи на ищцата да ползва съсобствен между страните имот-УПИ XV -24 в кв. 3 по плана на с. М.,общ.Поморие ,както и да ползва собствен на ищцата имот - УПИ XVIII-24 в кв. 3 по плана на селото ,като премахне масивна постройка ,навес и септична яма ,находяща се в УПИ XV -24 в кв. 3 по плана на с. М.,общ.Поморие.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,постановено при нарушение на процесуалните правила .

Сочи се на първо място ,че неправилен е изводът на съда ,че по делото не били събрани доказателства площта на съсобствения между страните имот,върху който са изградени процесната сграда и навес ,преди застрояването да се ползвала трайно от ищцата за други цели ,а изграждането на процесните незаконни постройки не пречило на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваната от нея ½ ид.част от имота/доколкото постройките заемали само 57,03 кв.м. от дворното място , а същото е на площ от 280 кв.м./Счита се ,че при формирането на този извод съдът не е взел предвид редица безспорно установени и правно значими факти по делото ,а именно :Безспорно въпросните постройки са незаконни /което е установено от представените писмени доказателства и от приетата експертиза по делото /,но това не е единственото действие ,извършено от ответника ,което пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост .Още в исковата си молба и направеното уточнение към нея ищцата е посочила редица други действия на ответника ,с които е създал затруднение за ползването на собствеността на ищцата:На първо място изграждането на септична яма в съсобствения имот ,обслужваща сгради от съседен имот

- УПИ I-37 в кв. 12 ,собственост на ответника /в този смисъл е и заключението на в.л./,в която се излива мръсната канализация именно от този съседен имот .Това действие не може да се нарече по никой друг начин ,освен действие ,с което се нарушашава от ответника по драстичен начин правото на собственост на ищцата .Ищцата по никакъв начин не може да бъде принудена да търпи създаденото от ответника състояние на имота ,при което връсни и отходни води се събират в така или иначе незаконно изградената септична яма .Освен това ,тъй като с констатирания от в.л. маркуч ,през който се източва /по думите на ответника /събраната в септичната яма вода и мръсотии към дъното на парцеля ,но не достига дъното , а средата на парцела,то в резултат по-ниската част на имота става неизползваема :/а разнасящата се в летния сезон миризма по думите на свидетелите е нетърпима/.А районният съд неправилно е приел ,че не били доказани твърденията на ищцата ,че септичната яма била източник на неприятни миризми.Неправилно в тази връзка не са кредитирани показанияа на св. Ж. с мотив ,че бил заинтересован поради близката си родствена връзка с ищцата ,като се подчертава ,че този свидетел е в такава близка връзка и с ответника .

Освен това – сочи се ,че в изградените от ответника незаконни постройки той отглежда животни ,което е станало без съгласието на другия съсобственик – ищцата и е самостоятелно основание за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС.

Сочи се и че предвид конфигурацията на процесния УПИ,който е много тесен , разположението на тези незаконно изградени постройки за отглеждане на животни и септична яма ,прави неизползваем имота за ищцата .Освен това ,ищцата като собственик на построената в съседния УПИ XVIII-24 жилищна сграда ,не може да си ползва пълноценно и спокойно имота в съсодство с незаконно построените септична яма и постройка за отглеждане на животни в нарушение на всякакви санитарно хигиенни норми и всъщност ползването на жилищната сграда от ищцата при нетърпиманата миризма ,събирането на мухи и други насекоми ,както и при реалната опасност от разнасянето на зарази и заболявания /потвърдено от разпита на свид.Ж. и Т./,става практически невъзможно.

Не са били представени доказателства и относно твърдението от ответната страна

,че процесните постройки и септична яма били изградени в периода 1980-83 г. и били търпими строежи по смисъла на §5 т. 14 и т. 19 ЗУТ.Доказателство в този смисъл не може да бъде писмото на кмета на общината от 20.06.2018 г. ,представено по делото.Още повече ,че става дума за съсобствен имот и въпросните незаконни постройки са строени без съгласие на другия съсобственик ,което само по себе си изключва какъвто и да е търпим характер на постройките .

С оглед на това се моли се за отмяна на решението и вместо това – постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковете .Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ищец е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на решението в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че правилно районният съд не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. и Т. ,които били заинтересовани от изхода на делото и в близка родствена връзка с ищцата .Освен това показанията не кореспондирали със заключението на вещото лице по назначената експертиза.Според вещото лице използваната от ответника попивна битова яма не била източник на неприятни миризми и не било констатирано наличието на отпадъци към момента на огледа от в.л. .Постройките не касаели имота на ищцата и не са изградени до регулационната линия ,т.е. не се намират в непосредствена близост с имота й ,при което не ставало ясно по какъв начмин тези постройки й пречат да упражнява правото си на собственост .Постройката заемала много малка площ от общата площ на целия съсобствен имот.Освен това без значение било дали постройките били със статут на търпим имот ,а само дали обективно пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост .А твърденията на ищцата според въззиваемата страна са останали изолирани и недоказани . Зотова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред въззивната инстанция .Също не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 109 от ЗС .

Няма спор по делото /а и от представените документи за собственост – договор за доброволна делба от 21.01.1998 г. /,че ищцата и ответникът са съсобственици в равни квоти на на дворно място, съставляващо по регулационния план на с. М. ,община Поморие ,на УПИ ХV-24 в кв. 3 по плана на селото , урегулиран от 280 кв.м. ,а ищцата е собственик и на съседния имот –УПИ XVIII-24 в кв. 3 по плана на селото ,урегулиран от 515 кв.м.

Между страните не е спорно, а това се установява и от представените писмени доказателства,включително и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза , че ищецът е изградил полумасивна пристройка –селкостопанска сграда със застроена площ от 33,03 кв.вм. ,състоящо се от две помещения –югоизточно /откъм улицата /,обособено като помощно битово помещение ,с попивна битова яма /септична яма/-с размери 2,00Х 1,00 м. и с дълбочина около 2 м.,както и северозападно помещение-селскостопанско помещение за отглеждане на животни .От заснемането на процесните постройки се установява ,че селскостопанската сграда е почти на регулационната граница със съседния имот-на разстояние от 3 см. във вътрешния край ,около 24 см. в средата и на 17 см. откъм улицата

.Спрямо улицата процесната сграда е на разстояние на 87 см. при североизточния ъгъл ,а южният й ъгъл е на уличната регулация /разликата е по-малка от 1 см./ . Изградил е също така навес –около част от югозападната и по цялата северозападна фасада на селскостопанската постройка ,предназначен за селскостопански нужди –за отглеждане на животни .След навеса и по продължение на границата със съседния УПИ XIV-25 има положен гумен маркуч ,чрез който /по думите на ответника / се източва събраната в попивната битова яма вода и се отвежда към дъното на парцела .

Няма спор ,че за тези строежи ответникът не е имал строителни книжа - одобрени проекти и строителни разрешения. В заключението си вещото лице сочи ,че изградената попивна битова яма обслужва и сгради от съседния от юг УПИ I-37 в кв. 12 по плана на селото ,за който не се спори ,че е собственост на ответника и в него е построена неговата жилищна сграда . Липсват категорични данни кога са изградени тези постройки (дали при действието на ЗУТ или при действието на отменения ЗТСУ), но този въпрос, както ще стане дума по-долу, е ирелевантен за изхода на делото.

От експертизата по делото е видно, че посочените постройки представляват допълващо застрояване и че са построени в непосредствена близост до граница на УПИ ХIV-25, тоест непосредствено до и в близост до вътрешната регулационна линия ,а в южния ъгъл постройката е почти на уличната регулация. По данни на свидетелите , дадени пред съда и пред вещото лице при извършения от него оглед, попивната яма, приемаща битовите и фекални отпадни обслужва освен стопанската постройка и сгради от съседния от юг УПИ I-37 в кв. 12 ,собственост на ответника .От огледа на вещото лице се е установило наличие на маркуч ,чрез който по думите на ответника се източва събраната в попивната яма вода и се отвежда към дъното на парцела –така ,както е показано с кафяв сцят под № 4 в приложение 1 към заключението на експертизата ,като в резултат по-ниската част на имота става неизползваема ,а миризмата ,която се разнася през летния сезон по думите на свидетелите на ищцовата страна

Ж. и Т. ,е нетърпима –като това е предпоставка и за разнасянето на паразити и зарази и представлява нарушение на санитарно-хигиенни норми /вж. показанията на цитираните свидетели /. Освен това –в изградената от ответника незаконна постройка и навес същият отглежда животни /овце

,кози ,пуйки ,рогат добитък/,което също е източник на неприятни миризми ,събиране на мухи и други насекоми ,както и реална опасност от разнасянето на зарази ,както се установява от показанията на цитираните свидетелки .

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че посочените нарушения на строителните правила и норми касаят по-скоро съседния имот УПИ ХIV-25,а не имота на ищцата ,при което липсват основания да се приеме ,че ограничават правата на ищцата да ползва имота си пълноценно .От друга страна е приел ,че не било установено преди застрояването с незаконните постройки ищцата трайно да е ползвала съсобствения с ответника имот ,а и изграждането на постройките да й пречело да упражнява правото си на притежаваната от нея

½ ид.част от имота.Затова е достигнал до изводи за неоснователност на предявения негаторен иск и го е отхвърлил .

Решението е неправилно и необосновано. Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който е предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен и се уважи искът по чл. 109 ЗС, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че е налице неоснователно противоправно действие от страна на ответника, с което му се пречи да упражнява своите права на собственик в пълен обем.