Решение № 44 от 02.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Благоевград, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

БожА. МА.сиева

ГергА. М. Симеонова при участието на секретаря ИлиА. Ангелова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601252 по описа за 2025 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.А. Б., в качеството й на защитник на подсъдимия О. Ж. Д., с ЕГН- ********** от гр.С., и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 20 от 28.05.2025 год., постановена по нохд № 150/2023 год. по описа на Районен съд гр.Сандански.

С цитирА.та присъда, решаващия съд е признал подсъдимия О. Ж. Д. за виновен в това, че за времето от **** година, в град С., от раница, находяща се в стая на къща на улица „Р.” № 49, е отнел чужди движими вещи - портмоне със сума в размер на 1870,00 лева от владението на Е. Т. Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една година и 6 /шест/ месеца, като е опрадвал подсъдимия за това, деянието да е извършено за времето от ****г. и да е отнел сумата от 1870.00 лева от портмоне, поставено в раница, находяща се в стая от къща на улица „Р.” № 49 в град С.. На основание чл.66, ал.1 от НК, решаващия съд е отложил изтърпяването на наложеното наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

Недоволен от така постановената присъда остА.л защитника, който в това си качеството, притежаващ процесуални правомощия да стори това, съгласно разпоредбата на чл.318,ал.6 от НПК е депозирал въззивната си жалба, като е 1 подал същата в срока, предвиден в чл.319,ал.1 от НПК за обжалване на присъдата, поради което и жалбата е допустима за разглеждане от въззивната инстанция. Твърди се в нея, че атакувА.та присъда се обжалва само в осъдителната й част, тъй като е незаконосъобрзА. и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, постановена при липса на доказателства за виновното поведение на подсъдимия. Като довод за нарушение на процесуалните правила се сочи, че решаващия съд е признал подсъдимия за виновен по обвинение, каквото не му е повдигано, а е оправдан за това обвинение, което районна прокуратура му е повдигнала. Твърди се също така, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца е несправедливо. Прави се искане за отмяна на атакувА.та присъда в осъдителната й част и потвърждаването й в оправдателната такава.

След изготвяне на мотивите от решаващия съд към атакувА.та присъда, защитника е депозирал и допълнение към въззивната си жалба, в което е развил доводите по направените от него възражения.Там се сочи, че мот ивите към атакувА.та присъда са изготвени, извън предвидените в разпоредбата на чл.308 от НПК срокове, без делото да представлява фактическа или правна сложност. Излага се фактическа обстановка, така, както защитата претендира да е изяснена от доказателствата по делото, като изразява несъгласие с приетото от съда, че подсъдимия е отнел не само сумата, предмет на обвинението, но и портфейла, в който тя се е намирала, както и счита, че времето на извършване на деянието, за което Д. е признат за виновен, не е това за което му е повдигнато овинение, като същевременно няма и изменение на обвинението в хода на съдебното следствие. Счита също така, че неправилно са кредитирани от РС показанията на свидетеля М., като намира, че те са противоречиви и не се подкрепят от други доказателствени източници. Защитата намира също така, че не е даден отговор на въпроса защо пострадалата Б., след като е установила кражбата още в момента в който и подсъдимия и свидетеля М. са били в дома й не е реагирала на това, а е отишла едва вечерта на инкриминирания ден в дома на М., за да го уведоми за кражбата. Твърди, че в мотивите на съда има предположения относно виновното поведение на подсъдимия, а съгласно разпоредата на чл.303,ал.1 от НПК една присъда не може да почива на предположения, което е процесуално нарушение. Поддържа искането си атакувА.та присъда да се отмени от въззивната инстанция в обжалвА.та й част, а да се потвърди в частта в който О. Ж. Д. е признат за невиновен. Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание подсъдимия Д. се явява лично и се представлява от адв.Б.. Поддържат въззивната жалба и направеното с нея искане.

Подсъдимият в право на лична защита твърди, че поддържа изцяло пледоарията на защитника си, като в право на последна дума, моли да оправдан.

Представителя на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Твърди, че атакувА.та присъда е правилна и законосъобразна, тъй като обвинението се доказва от „разпита на всички свидетели, които са по делото и назначената 2 експертиза“, а за наказанието счита, че то е справедливо. Прави искане присъдата на РС С., предмет на въззивна проверка да се потвърди.

Окръжният съд, в настоящия състав, действащ в правомощията си на въззивна инстанция по делото, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението й, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след като извърши и цялостна проверка на атакувА.та присъда и извън основанията посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Възраженията на защитата, наведени във въззивната жалба, свързани с твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия съд при постановяването й, следва да се разгледат преимуществено- преди тези свързани с възраженията по същество за недоказаност на обвинението, тъй като в случай на основателност, те ще съставляват основание за отмяна на атакувА.та присъда и връщането й за ново разглеждане от друг състав на съда, без произнасяне по възраженията по същество. Въззивният съд намира тези възражения- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за основателни, поради следното:

С обвинителният акт на подсъдимия О. Ж. Д. е повдигнато обвинение за това, че за времето от ****г. в град С., от портмоне, поставено в раница, находяща се в къща на улица „Р.“ №49 е отнел чужди движими вещи - сума в размер на 1870.00 лева от владението на Е. Т. Б. от град С., без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК. С атакувА.та присъда, РС Сандански е признал подсъдимия за виновен, в това, че за времето от **** година, в град С., от раница, находяща се в стая на къща на улица „Р.” № 49, е отнел чужди движими вещи - портмоне със сума в размер на 1870,00 лева от владението на Е. Такова Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като го е опрадвал за това, деянието да е извършено за времето от ****г. и да е отнел сумата от 1870.00 лева от портмоне, поставено в раница, находяща се в стая от къща на улица „Р.” № 49 в град С.. Така неясна и противоречива е остА.ла волята на съда- осъдил ли е подсъдимия за кражбата на 1870 лв. или го е оправдал. АтакувА.та присъда има диспозитив и за осъждане и за оправдаване на един и същи предмет на обвинението- 1870 лв., като в осъдителната си част атакувА.та присъда има произнасяне- признаване на подсъдимия за виновен и за кражба на портмонеобвинение за което не е повдигано на Д.. Наред с това в присъдата има оправдаване на подсъдимия за това да е извършил кражбата за времето от ****год., така както му е повдигнато обвинение , като Д. е признат от РС за виновен за това, че е извършил кражбата за времето от 10:30 до 14:00 часа или така подсъдимия е едновременно и осъден и оправдан деянието да е извършено в една и съща част от времевия период- тази от 10:30 до 11:00 часа . Поначало ако процесуалното нарушение беше свързано само с времевия период на извършване на обвинението, то това нарушение би могло да бъде отстранено от въззивната инстанция, но тъй като то е допуснато с други процесуални нарушения, които не могат да се отстранят в хода на въззивното производство, то и настоящият състав намира за необходимо изрично да го отбележи.

3

Решаващият съд е допуснал и други нарушения на процесуалните правила, като е сторил това при изготвяне на мотивите към атакувА.та присъда.

Постоянна е практиката на ВКС, че противоречията и неясната воля на съда при мотивирането на съдебния акт е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се приравнява на липса на мотиви, заради факта, че волята му остава неясна и за страните и, за да бъде проверен начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд от горните инстанции. В конкретика това се изразява в следното: мотивирайки авторството на деянието, решаващия съд е посочил: „Съдът приема за безспорно, че един от двамата М. или подсъдимия е могъл да извърши престъплението, отнемайки портмонето на Б., с намиращите се в него пари“, както и „…. в този период в къщата не са влизали други лица, освен работещите М. и Д., поради което и съдът приема за безспорно, че един от двамата е извършил кражбата“. Така в мотивите си районния съд е изложил алтернатива относно авторството на деянието, като освен подсъдимия, той е посочил и свидетеля М. като едно от възможните лица да извърши кражбата, като същевременно с това е приел това за „безспорно“. Този подход на РС при мотивиране на атакувА.та присъда е пряко свързан с предположения- деецът е или подсъдимия или свидетеля М..

Последващата аргументация на съда, сочеща, че по-вероятно е това да е подсъдимия е свързА. отново с предположения- за това, че М. е имал в себе си значителна сума пари, поради което е и нямал мотив да извърши кражбата; за това, че пострадалата е имала доверие на М., който и преди това е работил ремонтни дейности в дома й; за това, че подсъдимия описал подробно портмонето, но нямало как да стори това по описание, дадено от М. и т.н.

Изрично следва да се отбележи, че липсва процесуална пречка едно обвинение да се базира на косвени доказателства, тъй като преки такива по делото няма, но то следва да става въз основа на такива косвени доказателства, които в съвкупността си представляват едно единство за обективните признаци на деянието, въз основа на което не може да се направи друг извод. В случая съдът в мотивите си е извел правните си изводи въз основа на предположения, а твърдението, че подсъдимия си е признал вината, след като е бил отведен в полицейското управление и е бил заподозрян не може да се кредитира по никакъв начин, тъй като Д. вече е имал качество на заподозрян . В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 3 от 6.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 1154/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова- „Няма спор, че косвени доказателства могат да бъдат използвани в процеса на доказване. Но също така е трайно разбирането, че "косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл. 301, ал. 2 НПК, когато всяка улика е свързА. с основния факт и е от Т. естество, че обсъдена във връзка с всички остА.ли, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е 4 извършено престъплението" /Решение № 34 от 6.02.1985 г. по н. д. № 6/85 г., II н. о. /“

Така атакувА.та присъда почива на предположения, които решаващият съд е направил в мотивите си и ги е включил в логическата връзка на обстоятелствата за авторството на деянието, което е в нарушение на разпоредбата на чл.303,ал.1 от НПК /Решение № 83 от 25.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 200/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров; Решение № 94 от 20.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 159/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова/, като съдържанието на присъдата в мотивната й част противоречи и на разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК. Касае се за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3 т.2 от НПК.