Определение № 355 от 12.12.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Монтана, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20241600600407 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 270, ал. 1-4 НПК, образувано по жалба на защитника на подсъд. А.

К. И. – адв. Г. З. против определение на РС Берковица от 04.12.2024г. по НОХД №292/2024г, с което по отношение обвиняемия е оставено без уважение искането за изменение на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по- лека такава.

В жалбата се твърди, че не е налице реална опасност подсъд. И., нито да се укрие, нито да извърши друго престъпление и че доказателства в тази насока е длъжна да ангажира прокуратурата и такива не са налице. Твърди, че целите на чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати и с друга по- лека мярка за неотклонение.

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд Монтана са следните:

Видно от материалите по НОХД №292/2024г е, че в РС Берковица е внесен обвинителен акт против лицето А. К. И. от гр. С. по чл. 149, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през лятото на 2022г. в апартамент намиращ се в гр. В., на ул.

„Д.“ №**, ет.*, ап. *, при условията на продължавано престъпление /два последователни дни/, с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление по отношение на лицето В.А., ЕГН **********, което не е било навършило 14 години, като хващал ръката му, поставил я на половия си член и го накарал да я движи с повтарящи се движения по повърхността му докато еякулирал.

1

С определение № 102/15.03.2024г, постановено по НЧД № 94/2024г по описа на РС Берковица, спрямо подсъд. А. И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е прието, че са налице всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК. С оглед високата степен на обществена опасност на деянието, съдът е стигнал до извода, че е налице реална опасност А. И. да извърши друго престъпление или да се укрие.

Впоследствие, с Определение от 18.07.2024г, постановено по НЧД № 200/2024г по описа на БРС, потвърдено с определение № 195/25.07.2024 г. по ВЧНД № 216/2024г на Окръжен съд Монтана, молбата на А. И. за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека е била оставена без уважение.

На 11.10.2024г, в РС Берковица е внесен обвинителен акт срещу А. И. за престъпление по чл.149, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК , въз основа на който е НОХД №292/24год. и по него е насрочено разпоредително заседание за 09.12.2024г, което е отложено.

По отношение на подсъд. А. И. е повдигнато обвинение по 149, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода „ от 1 до 6 години, т.е. престъплението е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Делото е пред разглеждане в разпоредително заседание, поради което, предвид разпоредбата на чл. 270 ал.2 от НПК, съдът не следва да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, а единствено налице ли са предпоставките, предвидени в закона - реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, както и всички новонастъпили обстоятелства, имащи отношение към продължаване и законността на задържането.

Целта на вземането на мярка за неотклонение е да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Настоящата инстанция споделя напълно изложените доводи в атакуваното определение на първостепенният съд, а именно, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е взета най-тежката мярка за неотклонение, изразяваща се в това, че не съществува реална опасност подсъдимият да извърши друго престъпление или да се укрие, както и че подсъд. И. има болни родители, за които следва да полага грижи, а също и че има намерение да живее на адреса в с. М..

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че от момента на последното произнасяне по вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ до настоящото такова не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия. Действително не е налице реална опасност подсъдимият да извърши ново престъпление, все още е налице обаче втората алтернативно предвидена предпоставка, а именно да се укрие. Видно от материалите по ДП подсъд. И. е с неустановено местоживеене.

Същият не е откриван нито на адреса в гр. С., нито на адреса в с. М.. Изпратената за 2 връчване призовка на адреса в гр. С. е върната невръчена. От изготвената Докладна записка се установява, че на посочения адрес повече от 10 години живеят под наем две жени и домоуправителят не познава посоченото лице. На ДП има данни, че същият не е живял и при родителите си на адреса в с. М., в каквато насока са твърденията му. Дори напротив, неговата майка, видно от Докладна записка на л.247 от ДП, изготвена във връзка с възложено връчване на призовка на А. И. на 01.03.2024 е дала информация, че синът й не живее на посочения адрес и няма информация къде живее, поради което е отказала да получи призовката, тъй като не може да му я предаде. Майката е заявила, че не разполага с телефонния му номер и не може да го предостави, както и че синът й се обажда веднъж седмично. В тази насока е и информацията, подадена от неговата сестра С.Б..

Неуспешен е бил и опита за свързване с А. И. на известния по делото мобилен телефон. Поради тези обстоятелства с Постановление от 26.02.2024г същият е бил обявен за общодържавно издирване.

Неоснователно се явява възражението, че подсъдимият има болни родители, за които следва да полага грижи, както и че в последните две години редовно е посещавал родителите си и е полагал грижи за тях.

Поради това правилна е преценката на първостепенният съд, че е голяма вероятността подсъдимият да се укрие.

Към момента срока на задържането му не се явява неразумен и не е непропорционален.

Неоснователно е и възражението на защитника на подсъдимия, че подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ повече от 8 /осем/ месеца, което се явява в нарушение на разпоредбите на НПК. Визираният в чл. 64 НПК срок касае задържането под стража на досъдебното производство.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Берковица от 04.12.2024г. по НОХД №292/2024г, с което по отношение на А. К. И. от гр. С. е оставено без уважение искането за изменение на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по - лека такава.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Затвора Враца – за сведение, на А. К. И. в Затвора Враца и на адв. Г. З. – АК Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4