Решение № 750 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Катя Г. Драганова като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100605004 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда рег. № 697/15.12.2025 год., постановена по НЧХД №10791/2024 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 131 състав, подсъдимите Д. В. Н. и Ц. Г. Н. са били оправдани и са били признати за невиновни, а именно всеки един от тях за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.

20, ал.2, вр. ал.1 НК.

На основание чл.190, ал.1 НПК съдът е осъдил частния тъжител М. Г.

Х., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 527, 80 лева, сторени по делото съдебни разноски, както и да заплати на Д. В. Н. сумата от 500 лева и на Ц. Г. Н. сумата от 500 лева, за сторени по делото разноски

Присъдата е обжалвана с въззивна жалба с вх.№ 422 476 от 30.12.2025 г. от частния тъжител М. Г. Х. чрез повереника – адв. С. В. от САК. С жалбата се навеждат доводи, че постановената присъда е неправилна, като се излагат съображения, че в хода на съдебното следствие са събрани всички възможни доказателства и фактическата обстановка е изяснена, а деянието на подсъдимите е доказано по безспорен и несъмнен начин. Според повереника, обвинителната теза се подкрепя от разпитите на свидетелите – преки очевидци на деянието, като се твърди последователност, непротиворечивост, логичност и взаимосвързаност на показанията им. В заключение се иска, постановената от Софийски районен съд присъда да бъде отменена и да бъде постановена 1 нова такава от въззивния съд, като подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени.

След изготвяне на мотивите, от адв. В., повереник на частния тъжител, е постъпило допълнение към въззивната жалба с вх.№117135 от 15.04.2026 г., в която се твърди, че е налице нарушение на материалния закон. Сочи се, че Софийският районен съд е приел фактическа обстановка, която не съответства на събраните доказателства, че същите не са обсъдени в съвкупност, както и че неправилно са оценени като достоверни показанията на свидетеля М., който отишъл на мястото на инцидента по-късно. Отделно от това се твърди и наличие на противоречие и непълноти в мотивите на първата инстанция.

Твърди се, че районният съд неправилно е кредитирал обясненията на подсъдимите и тенденциозно през целия процес е иззел функцията на защитата. Повереникът на ЧТ застъпва становище, че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.130 от НК. Иска се отмяна на постановената присъда, като се постанови нова такава от Софийски градски съд, с която да се признаят за виновни двамата подсъдими или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Срещу въззивната жалба и допълнението към нея е постъпил отговор с вх.№200517 от 23.06.2026 г. от двамата подсъдими чрез адв. Ст. Ч. от САК, като са изложени аргументи за неоснователност, включително и относно искането за ревизия на установената фактическа обстановка. Твърди се, че последната е установена обективно и всестранно, както и че се касае за неточни, преувеличени и недоказания твърдения на ЧТ. Изтъкват се доводи, относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, поради недоказаност на обвиненията, както и че делото е използвано за оказване на натиск срещу подсъдимите, а не за защита на реално накърнени права. В заключение се иска, въззивната жалба и допълнението към нея да бъдат оставени без уважение, а постановената оправдателна присъда по делото на Софийски районен съд, да бъде потвърдена и да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски от подсъдимите.

С въззивната жалба, допълнението към нея на ЧТ и отговора на подсъдимите, не са направени доказателствени искания.

Въззивният съд, прецени по реда на чл. 327 от НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание по делото, адв. В., повереник на частния тъжител, поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Иска от съда да отмени изцяло първоинстанционната присъда, с която подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 130 от НК, и да постанови нова присъда, с която да ги признае за виновни. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, като поддържа, че са налице всички елементи от състава на инкриминираното 2 престъпление. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необосновани изводи, а мотивите към присъдата са непълни и противоречиви.

Частният тъжител Х. поддържа изложеното от повереника си.

Адв. Ч., защитник на подсъдимите, смята, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите, съобразно изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК. Акцентира върху показанията на свидетеля А.М., когото определя като безпристрастен и обективен очевидец, присъствал на конфликта от началото до края. Не оспорва наличието на словесен конфликт и физически контакт между подсъдимите и частния тъжител, но поддържа, че действията на доверителите му не са били продиктувани от нападателно поведение, а са осъществени с оглед защита. В тази връзка се позовава на обстоятелството, че частният тъжител е използвал спрей, което според защитата е предизвикало последвалия скандал и конфликт. Счита, че показанията на свидетеля А.М. се подкрепят от тези на свидетелите Ф.С. и Н.Ф.. Излага и доводи относно отказа на първоинстанционния съд да допусне събирането на доказателства във връзка с подадени преписки и тъжби срещу частния тъжител, които според защитата имат отношение към характеристиката на отношенията между участниците в конфликта. Въз основа на изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимите заявяват, че поддържат казаното от техния защитник.

В предоставената възможност за реплика, ЧТ Х. заявява, че подсъдимите първи са я нападнали, а с детето още преживяват случката и са стресирани.

В последната си дума подсъдимият Н. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като заявява, че събраните доказателства и дадените от подсъдимите обяснения отразяват действителните обстоятелства по случая и че е убеден в невиновността си. Подсъдимата Н. също моли присъдата да бъде оставена в сила, като оспорва твърденията на частния тъжител и заявява, че същите са неоснователни.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираната жалба от М. Г. Х. чрез адв. С. В. от САК е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Подадената въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА в искането за отмяна на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Д. В. Н., роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, неосъждан, женен, с адрес - гр.София, ул.“****, ЕГН **********

3

Подсъдимата Ц. Г. Н., родена на ****г. в гр.София, българка, български гражданин, с висше образование, трудово ангажирана, неосъждана, омъжена, с адрес- гр.София, ул.“****, ЕГН **********

Частната тъжителка М. Х., заедно с малолетния си син, и подсъдимите Д. Н. и Ц. Н., съпрузи, обитавали апартаменти в различни входове на една и съща сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

****. Сградата разполагала с общ за двата входа вътрешен двор, обособен със зелена площ и пейки, който се ползвал от обитателите. При влизане в сградата откъм двора се преминавало през малък коридор, от който надясно се намирал вход Б, където били жилищата на частната тъжителка, свидетеля А.М. и свидетелките Н.А.А.Ф. и Ф.А.Т.С., а наляво се достигало до вход В, където се намирал апартаментът, обитаван от подсъдимите.

На 01.06.2024 г., около 21:30 ч., частната тъжителка М. Х. и съседът А.М. седели на пейките във вътрешния двор и разговаряли, докато малолетният син В., който към този момент бил на възраст около 7–8 години, гонел котка в двора. По същото време подсъдимите Д. Н. и Ц. Н. се прибирали в сградата през вътрешния двор. Подсъдимият забелязал поведението на детето спрямо животното и му направил забележка да не тормози котките, за които съседите полагали грижи.

Вследствие на случилото се детето започнало да плаче силно, което привлякло вниманието на майка му. Частната тъжителка се намесила и започнала да се кара с подсъдимите, като ги упреквала, че се държат така, сякаш са собственици на двора и не позволяват на останалите съседи да го ползват. По време на възникналия спор тя отправяла и ругатни към тях.

Впоследствие четиримата възрастни и детето се насочили към входа на сградата. Пръв вървял свидетелят А.М., следван от частната тъжителка и сина й, а след тях били подсъдимите. При влизането във входа частната тъжителка продължила да отправя обидни думи към подсъдимите, като нарекла Ц. Н.

„****“, а Д. Н. „****“, придружено и с псувни.

Реагирайки на отправените обиди, подсъдимата Ц. Н. се обърнала към частната тъжителка с думите „как така си позволяваш да ме псуваш“, след което се насочила към нея. В отговор частната тъжителка извадила лютив спрей, предназначен за самозащита, и напръскала подсъдимата в лицето, като аерозолът попаднал в очите й. В резултат на това зрението на подсъдимата се замъглило, тя започнала да вика, че не вижда, и да ръкомаха пред лицето си и по посока на частната тъжителка. Последната също вдигнала ръце към нея, като при последвалото съприкосновение между двете жени подсъдимата оскубала частната тъжителка.

Чувайки виковете на съпругата си, подсъдимият Д. Н. незабавно се насочил към двете жени и посегнал да отнеме спрея от ръката на частната тъжителка. През това време малолетният син на последната се намирал в непосредствена близост до тях и плачел силно.

Шумът и виковете привлекли вниманието на свидетеля А.М., който вече 4 бил тръгнал по стълбите, но се върнал във входното антре. Отново поради възникналия шум на мястото слезли и свидетелките Ф.А.Т.С. и Н.А.А.Ф., майка и дъщеря. Виждайки разплаканото дете, Н.А.А.Ф. го хванала и извела пред сградата, за да се опита да го успокои, докато майка й застанала между двете жени. По този начин конфликтът бил преустановен.

След инцидента подсъдимият Д. Н. и свидетелят А.М. оказали съдействие на Ц. Н., която продължавала да се оплаква, че не вижда. Те й носили вода и отворили прозорците във входа поради задушливата миризма от използвания спрей. Впоследствие подсъдимият завел съпругата си в апартамент на техни роднини, намиращ се на първия етаж на сградата, където направили опит да отмият с вода попадналия в очите й препарат. Тъй като оплакванията й продължили, по-късно същата вечер двамата подсъдими посетили спешен кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. На подсъдимата била поставена диагноза химично изгаряне на роговицата и конюнктивалния сак.

На 02.06.2024 г. около обяд Ц. Н. посетила кабинет по съдебна медицина. При извършения преглед били установени оточност и зачервяване на клепачите, оток, обхващащ епидермиса в областта на целия среден лицев етаж, както и зачервяване на конюнктивите на клепачите и склерите.

На следващата вечер, след възникнал нов спор между подсъдимия Д. Н. и лице, с което частната тъжителка към онзи момент се намирала във фактическо съжителство, М. Х. посетила лечебно заведение – Военномедицинска академия. Там се оплакала от оскубване, както и от удари в областта на главата, шията и гръдния кош. В изготвения лист за преглед на пациент от 23:47 ч. на 02.06.2024 г. било отразено охлузване на въртела в окосмената част на главата.

Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1df9de5d-608c-465b-8943-56363074ccca