Решение № 1018 от 14.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Варна, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100501562 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 47186/28.05.2025 г. от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ***A, чрез адв. Д. Т., срещу Решение №

1303/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4251/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с която въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна – „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК 207640371, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ***, ет. 3, ап. 23, следните суми: 651.11 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г.; 4762.50 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 982/ПВ-08.06.2021 г.; 403.32 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г. и 1706.68 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 1098-ПВ09.02.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Изразява несъгласие с възприетия извод от решаващия състав досежно размера на ГПР и начина на неговото формиране в представеното експертно 1 заключение. Сочи, че сключените договори за заем отговаряли на законовите изисквания. Поддържа, че други разходи и разходи за заличаване на ипотека, извън възнаградителната лихва, не били включени във формулата за изчисляване на ГПР. Счита, че лихвеният процент оставал непроменен в размер на 20% до издължаването на кредитополучателя. Твърди, че лихвеният процент не надхвърлял максимално допустимия размер по чл. 29, ал. 9 ЗКНИП. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Оспорва извода на решаващия състав, че гаранционната вноска следвало да бъде включена в ГПР, тъй като същата била пряко свързана с отпускането на кредита и липсата на изрично посочване дали тази вноска е включена в ГПР, или не, представлявало нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Твърди, че гаранционната вноска целяла да обезпечи погасяването на кредита през първите 12 месеца от сключването на договора. Сочи, че кредитодателят снабдил потребителя с необходимата информация за финансовия продукт касателно погасяването на кредита, размер на вноските и т. н. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище правилност на решението. Оспорва всички наведени от въззивника твърдения и доводи. Счита, че предоставената на потребителя информация за параметрите на кредита не била възприета напълно от последния, като според заключението на вещото лице на кредитополучателя не бил предоставен и пълният размер на отпуснатите суми по четирите договора, но начисляваната лихва била върху пълния размер на главницата по кредита. Посочва реален размер на възнаградителната лихва от 25%, а не твърдените от въззивника 20%, а като действителна стойност на ГПР излага 28.07%. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си. Счита, че поради незаконосъобразността на договорите кредитополучателят следвало да върне единствено чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по него. Въззиваемият твърди, че от експертизата се установявали различни размери на ГПР по четирите договора, които надхвърляли твърдените от жалбоподателя 20%. Поддържа, че гаранционната вноска излизала извън обезпечителната си функция за покриване на лихви. Сочи нищожност на договорите на основание чл. 39 ЗКНИП. Твърди, че гаранционната вноска била пряко свързана с отпускането на кредита. Излага, че кредитодателят следвало да извърши обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя. На изложените в отговора мотиви отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът „НОВО ФИНАНС“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Д. Т., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане 2 на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание въззиваемият

„КРЕДИТ

СОЛЮШЪНС“ ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от същия, чрез процесуалния представител адв. М. М., с което оспорват жалбата и поддържат подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от „КРЕДИТ СОЛЮШЪН" ООД, ЕИК 207640371, гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител - адв. М. М., срещу „НОВО ФИНАНС" ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А, както следва: за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 ; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 982ПВ-08.06.2021; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 1095-ПВ- 08.02.2022; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022.

В рамките на преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера на исковете, както следва:

По отношение на Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г., първоначално предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание от В.Х.М., е увеличен на 4762,50 лева. Тази сума се състои от възнаградителна лихва по договора в размер на 4512,50 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж" от договора, такса за референция в размер на 25 лева, съгласно общите условия към кредита, и такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева, съгласно същите общи условия.

По отношение на Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., първоначално предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание, е увеличен на 403,32 лева. Тази сума включва възнаградителна лихва по договора в размер на 133,32 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж" от договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 20 лева, всички съгласно общите условия към кредита. Увеличението се основава на установеното, че В.Х.М. е извършила плащания в общ размер на 2403,32 лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на 403,32 лева.

3

По отношение на Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г., първоначално предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание, е увеличен на 1706,68 лева. Тази сума се състои от възнаградителна лихва по договора в размер на 1466,68 лева, на основание чл.

2.2., т. 6 „ж" от договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 190 лева, всички съгласно общите условия към кредита.

Увеличението се дължи на установеното, че В.Х.М. е извършила плащания в общ размер на 20706,68 лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на 1706,68 лева.

По отношение на Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 предявеният иск в размер на 400 лева увеличен до сумата от 651,11 лева.

В исковата си молба ищецът излага, че на 07.06.2021 г. в гр. Пловдив между В.Х.М., ЕГН: **********, в качеството й на заемополучател и ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул. „Цар Иван Страцимир“ № 2А, в качеството си на заемодател, е сключен Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021. По силата на този договор, последният се задължил да предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на Варга Милкиян, а тя се задължила да ги възстанови при условията на подписания договор. Сочи, че заемната сума съгласно чл.4.1. от договора е предоставена в брой, като е уговорено, че договорът служи за разписка за предаването на сумата, но само при условие, че бъдат заплатени от заемополучателя 20% от стойността на предоставените заемни средства, в срок от 5 (пет) дни от датата на подписване на договора. Съобразно чл. 2.2. т. „ж" от Договора, годишният лихвен процент на заема е 20%, с годишен процент на разходите също от 20 %, а срокът на договора бил 60 месеца. Видно от чл. 2.2., б. „з" страните се договорили в месечните вноските да се дължи само възнаградителна лихва, а в края на договора, да се заплати цялата предоставена главница, а разпоредбата на чл.

2.6. от договора предвиждала възможност за неустойка в размер на 5% месечно или иначе казано, неустойка в размер на 60% на година върху главницата, в случай че има забава на плащане с един ден. Твърди, че пълният размер на заемната сума се предоставя само при условие, че заемополучателя плати на заемодателя гаранционна вноска в размер на 20 % /двадесет процента/ от стойността на предоставената заемна сума в срок от 5 /пет/ дни от датата на подписване на договора. В чл. 7.1. от Договора страните уговорили, че заемът следва да бъде обезпечен чрез договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя.

В същия ден, В.Х.М., с ЕГН: **********, издала запис на заповед, чрез който безусловно и неотменно се задължила да изплати на Б.К.П., в качеството му на представляващ НОВО ФИНАНС ООД, с ЕИК 203806803, сумата от 2720 лв., като задължението за плащане на сумата е с падеж 04.07.2021 г.

4

Твърди още, че ден по-късно, на 08.06.2021 г., отново между В.Х.М., в качеството й на заемополучател и ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК 203806803, в качеството си на заемодател, е сключен втори Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021. По силата на този договор, заемодателят се задължава да предостави заемни средства в размер на 22 500 лв. на В.М., а тя се задължава да ги възстанови при условията на подписания договор. Като предвид разпоредбата на чл. 4.1. от договора и размера на заема, е прието, че сумата от 22 500 лв., се усвоява на заемополучастеля на части, въпреки че условието за усвояването на тази главница е едно и също, а именно да се впише договорна ипотека върху посочения в чл. 7.1. ипотека.

Параметрите на втория договор са почти идентични с тези на договора от 07.6.2021 г., като уговорката за етапи на договора е направена, по начина в чл.

4.1., за да може заемодателя да представи сумата от 4 500 лв. на заемополучателя, той да му я възстанови по сметката и едва след това да усвои останалите 18 000 лв. Уговорено е този заем, също да бъде обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя.

Ищецът сочи, че в изпълнение на поетото задължение по Договор за заем № 981/ПВ-07.06.2021 и по Договор за заем № 982-ПВ/08.06.2021, В.Х.М., учредява договорна ипотека в полза на ответника, служеща за обезпечаване в пълен размер на всяко и всички вземания на заемодателя по двата процесии договора за заем върху собствен на заемополучателя недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота по кадастрална схема: ***** , самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 61,00 кв.м., състоящ се съгласно документ за собственост от: две стаи, кухня и баня-тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастрална схема: на същия етаж: № ***, под обекта: № ***, над обекта: № ***, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15, без посочена площ и съседи в документа за собственост, както и 0,950 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Договорната ипотека била вписана в Агенция по вписвания с вх. peг. № 18653 от 08.06.2021 г., дв. вх. рeг. № 18456 от 08.06.2021 г., акт № 150, том 7, дело № 10478.