Решение № 53 от 07.05.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Свиленград, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200220 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 3771 от 30.01.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на П. П. Г. с Е Г Н ********** от село******************, област Хасково, за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите е наложено на основание ч л . 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ ) , административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв. ;на основание приложение към чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетение за щети върху гори и земи от горския фонд е определено да заплати и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер н а 29,50лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен и е присъдена ПАРИЧНАТА РАВНОСТОЙНОСТ на липсващите вещипредмет на нарушението:0,65пл.м3 дърва вид благун, в размер на 46,80лева.

Жалбоподателят П. П. Г. чрез процесуалния си представител – адв. Д., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за неправилен, незаконосъобразен и недоказан .В жалбата до съда се сочи,че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение ,а наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи.По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания акт изцяло.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. П. Г. , не се явява. За него се явява адв.Г., преупълномощен от адв. Д., който пледират за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство.

1

Представя писмени бележки,в които подробно се излагат доводи за отмяна на обжалваното НП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски,за които представя списък и отправя възражение за прекомерност на претендираното от др.страна юр.възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, н е изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от главен юрисконсулт Евгения Момчилова, коят о в становището излага доводи относно неоснователността на жалбата.

Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В условията на алтернативност отправя възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адв.възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 19.10.2023 година свидетелят Г. Т. Т. – служител на АНО,работещ на длъжността горски надзирател при ТП ДГС Свиленград,съвместно с колегата му –св. Я. Г. Я. във връзка с изпълнение на служебните си задължения им ,извършили проверка на отдел 375 “В“,находящ се в землището на с.Дъбовец, общ.Свиленград.

На същата дата около 11,00часа , двамата свидетели ,констатирали че в проверявания обект имало отсечени дървета,които били без поставена КГМ и след като разпитали дървосекачите в обекта,приели,че нарушителят П. П.

Г. отсякъл 3броя дървета от вида благун ,немаркирана в основата на пъна с КГМ,като обемът на отсечената дървесина била с обща кубатура 0,65 пл.м3 .

Отсечената дървесина била измерена с ролетка .

За така констатираното бил съставен Констативен протокол серия ЮИДП-17 № 000261 от 19.0102023 година,подписан от св. Т. и св.Я. .

На същата дата ,вече в сградата на управлението на РДГС Свиленград, св.Г. Т. Т. съставил срещу П. П. Г., без последния да присъства Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия ЮИДП-17 2022 № 000217 от 19.10.2023 година , за това, че на 19.10.20243година в отдел 375 “13“,находящ се в землището на с.Дъбовец,общ.Свиленград, отсякъл 3броя дървета от вида благун ,немаркирана в основата на пъна с КГМ,като обемът на отсечената дървесина била с обща кубатура 0,65 пл.м3,като отсечената дървесина била измерена с 2 ролетка-нарушение по чл.104,ал.1,т.5 от ЗГ във връзка с чл.47,ал.1,т.1 от Наредба№8 за сечите в горите.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел ят по Акта – Я. Г.

Я.,който удостоверил,че нарушителя по АУАН отказва да получи екземпляр от него.

АУАН съответно не е бил пратен за връчване на нарушителя и не е бил връчен.

Във връзка с така констатираното нарушение ,с акта бил иззет от нарушителя-1брой бензинов моторен,верижен трион марка „ STHIL- MS 250“, като с разписка серия ЮИДП-17 № 000256 от 19.02.2024 година процесният моторен трион бил предаден на отговорно пазене на съответното длъжностно лице при ТП ДСГ Свиленград.

По АНПр е приложена сортиментна ведомост.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издал процесното Наказателно постановление (НП) № 3771 от 30.01.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на П.

П. Г. с Е Г Н ********** от село *****************, област Хасково , за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите е наложено на основание чл. 266, ал. 1 от З акона за горите (ЗГ), административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лв. ;на основание приложение към чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетение за щети върху гори и земи от горския фонд е определено да заплати и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер на 29,50лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен и е присъдена ПАРИЧНАТА РАВНОСТОЙНОСТ на липсващите вещипредмет на нарушението:0,65пл.м3 дърва вид благун, в размер на 46,80лева.

НП е редовно връчено на 20.02.2024 година, видно от Разписката, приложена по АНПр, надлежно оформена – подписан а и датирана, с отбелязване и имената на получателя му, а именно: лично . Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

По преписката е приложена длъжностна характеристика на длъжността – горски надзирател в ТП ДГС Свиленград,диплома за завършено средно образование –профил- лесовъд на актосъставителя, допълнително споразумение към трудов договор.

Материалната компетентност на Директора на РДГ - Кърджали да издава НП за нарушения по ЗГ, се доказва от приетите по делото Заповед № РД49199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието, храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и трудов договор .

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен 3 начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Г. Т. Т. и Я. Г. Я. .

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. Т.

Т. и Я. Г. Я. , които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено).От друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските показания на горепосочените свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от горе установените фактически обстоятелства. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото, поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 20.02.2024г видно от известие за доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на АНО на 19.02.2024г. /, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения.

По приложението на процесуалния закон:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на ФЛжалбоподател е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото му на защита.

Съгласно извършеното удостоверяване в АУАН същият е бил връчен при 4 отказ.

Процедурата по връчване на акта по този ред е регламентирана с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като нейното прилагане предполага на първо място присъствието на лицето, срещу което е издаден актът, след което то да откаже да подпише съставения му АУАН. Именно този отказ удостоверява свидетелят по отказа.

Следователно присъствието на нарушителя е елемент от фактическия състав на процедурата по чл.43, ал.2 ЗАНН, тъй като само по този начин актосъставителят би могъл да възприеме и констатира действителния отказ на лицето. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав препятства настъпването на окончателните правни последици, а оттук и възможността да се приложи описаната процедура. Връчването на АУАН при отказ представлява редовно връчване, щом са налице законовите предпоставки за това и е спазена процедурата по удостоверяване на отказа. Щом лицето, срещу което е съставен АУАН, самоволно е отказало да получи препис от него, то наказващият орган няма да допусне нарушение на процедурата по ангажиране на отговорността на лицето, ако не върне акта на актосъставителя, доколкото същият вече се счита за редовно предявен (Решение № 1344 от 12.6.2013 г. по н. д. № 663/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2582 от 17.12.2015 г. по н. д. № 2344/2015 г. на Административен съд – Пловдив).

Не такава е обаче процесната хипотеза, тъй като по делото по категоричен начин от показанията на свидетелите Т. и Я., се установи, че актът е съставен без да е присъствал санкционираното лице, а следователно и без да е направен конкретен и изричен отказ за подписване на акта. В тази връзка неясно остава какви точно обстоятелства е възприел и удостоверил свидетелят по отказа.

Настоящият съдебен състав намира, че не е била изпълнена и процедурата по връчване на АУАН в отсъствието на нарушителя. Тази хипотеза за връчване на акта е уредена с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Фактическият й състав включва адресиране на покана до лицето, срещу което е съставен актът и неговото неявяване.

От материалите по делото не се установява, жалбоподателят да е бил поканен устно да се яви в сградата на АНО на 19.10.2023год за съставяне на АУАН,но въпреки това АУАН е бил съставен без присъствието на нарушителя,като в нарушение на горепосочените разпоредби е удостоверено,че същият е отказал да подпише акта от свидетел,който дори не е присъствал при съставянето и отказа на нарушителя,тъй като реално такъв не е бил налице.