Акт от 29.06.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№

132 гр.Габрово, 29.06.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, .в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

С.Миланези при секретаря М.Шаханова ,като разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№ 180 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н.П.К., подадена чрез процесуалния представител адв. Р.

–М. Х.-К. срещу решение №139 от 16.03.2020г. по гр.д.№2164/2019г. на Габровски районен съд.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.Оспорва се правилността на изводите на съда относно приложимостта на разпоредбите на КТ и издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на работната заплата,както и ЗДСл, към възникналотото между страните по делото правоотношение по ЗМВР.Жалбоподателят счита,че в специалния закон липсва правна норма ,която да касае компенсиране на положения извънреден труд между 22.00 и 06.00 часа /нощен труд/ .Позовава се на мотивите на решение №311 от 08.01.2019г. на ВКС по гр.д.№1144/2018г. и на ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.23 .Счита,че след отмяната на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е останала законова празнина относно регламентирането на преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент и липсва специална норма спрямо общата такава по чл.9,ал.2 НСОРЗ.С оглед на това следва да се приложи чл.46,ал.2 от ЗАН. Това обосновава и субсидиарното прилагане на регламентираното в НСОРЗ ,в който смисъл има установена трайна съдебна практика на Окръжните съдилища. Действалата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която няма разпоредба,аналогична на чл.31,ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014г.,не следва да се приеме като законодателно решение ,за което жалбоподателят се позовава на чл.67,ал.3 от ЗДСл, решението на ВКС по гр.д.№1144/2018. Счита,че е налице колизия между разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗМВР и чл.179,ал.2 ЗМВР,а не както е прието от първоинстанционния съд,че към служебните правоотношения на служителите на МВР единствено приложим е специалният закон – ЗМВР и че чл.188,ал.2 ЗМВР не е относим към настоящия спор. Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда,че различно е уреден въпросът за нощния труд по КТ и ЗМВР, при което коефициентът за служителите,работещи в системата на МВР е 1 при съотношение 8:8, а не 1,143. Жалбоподателят счита,че липсва специална норма в ЗМВР ,дерогираща общата по чл.140,ал.1 КТ и доколкото нощният труд от 8 часа е над нормалната му продължителност от 7 часа ,същият се явява извън установеното за служителя работно време и подлежи на обезщетяване като извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ, при коефициент 1.143 съгласно чл.9,ал.2 НСОРЗ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че чл.9,ал.2 от

НСОРЗ е неприложим относно държавните служители в МВР.Излагат се доводи,че първоинстанционният съд е изтълкувал превратно закона ,защото всички работници имат гарантирани права на заплащане ,което да съответства на извършената от тях работа ,което е основен правен пинцип ,прогласен от Конституцията на РБ – чл.48,ал.5 Твърди се,че предявеният иск е основателен и доказан.

Претендира се за отмяна на обжалваното решението и постановяване на ново по същество на спора,с което искът да бъде уважен , ведно със законните последици.

Ответникът е представил писмен отговор,в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се,че разпоредбата на чл.179,ал.1 ЗМВР и издадената въз основа на него наредба изключват субсидиарното приложение на текстовете,уреждащи тази материя за други категории служители .Позовава се на даденото от ВКС тълкуване в постановените решения по гр.д.№786/2019г. Счита,че за процесния период е приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която липсва разпоредба съответна на чл.31,ал.2 от отменената Наредба

№8121з-407/11.08.2014г.,което не е празнота в закона ,а законодателно решение. Издаването на наредба за реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане,за компенсиране на работата на държавните служители извън работното време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивки на държавните служители, е предвидено в чл.187,ал.9 ЗМВР. Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е действала до отмяната й от ВАС

,считано от влизане на решението в сила на 10.12.2019г. И в новата Наредба, в сила от 10.01.2020г. също не е предвиден коефициент за нощния труд. Начинът на отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа е определен в чл.31,ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 в дневен,представлява нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавинте служители ,а не липсата на регламент за служителите на МВР. Сочи се,че няма празнота,която да обосновава прилагане по аналогия на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Отсъствието на разпоредба за преобразуване на часовете нощен труд в наредбата, относима за исковия период , е в синхрон с чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото,която по силата на чл.46,ал.2 ЗАН да бъде запълнена от норчата на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Изложени са доводи относно регламентираното с чл.188,ал.2 ЗМВР и специалната закирила по КТ. Твърди се, че отношенията , уредени със ЗМВР, ЗДСл, КТ не са сходни, а са различни , поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл са неприложими, тъй като статутът им е уреден със специалния ЗМВР. Поради това не е налице противоречие между чл.179,ал.2 и чл.188,ал.2 ЗМВР. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение в ЗМВР няма. При него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с тази през нощта. Съотношението е 8:8, поради което общата трудова норма по чл.9,ал.2 НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР,работещи на смени. По отношение на нощния труд е предвидено допълнително заплащане на възнаграждение съгласно чл.179,ал.1 ЗМВР, с което е изчерпана регламентацията по този въпрос. Липсват и две от кумулативно дадените предпоставки по чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Не е налице продължителност на нощното работно време, по-малка от тази на дневното. Сочи се съдебна практика на различни съдилища. Счита, че разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ следва да бъде тълкувана във връзка с ал.1 и че намира приложение само при работа на смени. Излагат се доводи,че разпоредбата на чл.187,ал.3 ЗМВР съответства на чл.8,б“а“ и б“б“ от Директива 2003/88/ЕО. С оглед предмета на правния спор се поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция,са правилни и се претендира да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното решение .

Всяка от страните е представила и писмено становище по делото.

Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на въззивно обжалване,е валидно и допустимо.

С обжалваното решение Габровски районен съд е отхвърлил предявения иск срещу ответника за заплащане на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016г. – 11.11.2019г. ,в размер на 2059,18 лв.

За да отхвърли предявения иск ,първоинстанционният съд е приел,че за съществуващото между страните правоотношение не следва да намери приложение НСОРЗ, доколкото е дадена изчерпателна регламентация в ЗМВР за извънредния и нощния труд, и допълнителните възнаграждения ,следващи се за извънреден труд. Не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ. Съдът е приел,че липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ ,касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. В ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг ,различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии,от каквито работниците по трудово правоотношение не се ползват.В ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период. Законодателят е допуснал съотношение на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители , работещи на смени в системата на МВР , да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещи по трудово правоотношение 8:7,при което изработените нощни часове да се приравняват с коефициент 1,143. Общата трудов норма на чл.9,ал.2 НСОРЗ не намира приложение за служители в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълнена от нея , предвид специалната уредба в ЗМВР.

От данните по делото се установява,че първоинстанционното производство пред Габровски районен съд е образувано по предявен осъдителен иск срещу ответника ОДМВР-Габрово за заплащане на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016г.-11.11.2019г.г., в размер на 2059,18лв. съгласно направеното изменение на иска в хода на делото , като е претендирано и присъждане на законната лихва от предявяване на иска.

Съгласно заявените в исковата молба твърдения, ищецът като служител в РУ-Габрово при ОДМВР-Габрово, е заемал длъжността „***“, при режим на смени – дневна и нощна от 22.00-6.00ч.,с продължителност 12 ч. всяка смяна, при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 ЗМВР. Претендира за периода 11.11.2016г. – 11.11.2019г.,че е работил между 6 и 8 нощни дежурства месечно, за което не е получил трудово възнаграждение за положения извънреден труд вследствие на преобразуването на нощен към дневен такъв. Позовава се на празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство ,времето на отдих и почивките съгласно действалата през исковия период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която липсва изрична норма за преизчисляване на нощния труд в дневен. При приложение на чл.9,ал.2 от НСОРЗ ,за изработените през исковия период часове нощен труд , след преобразуване с коефициент 1,143 , получената разлика от приравнените часове нощен труд, претендира да бъдат заплатени от ответника като извънреден труд.

Искът е оспорен от ответника,като неоснователен и недоказан. Позовал се е на приложимостта на разпоредбите на специалния

ЗМВР и издадената въз основа на него

Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

Не се спори по делото ,че за исковия период ищецът е заемал длъжността „***„ в РУ-Габрово при ОДМВР-Габрово . От представените писмени доказателства се установява,че ищецът е работил на 12 часови смени – дневна и нощна, определени с издадени заповеди от директора на ОДМВР, приложени към писмения отговор на ответника. Представени са седмични графици и протоколи за месечно отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. в РУ-Габрово за исковия период ,в които е включен и ищецът.

Не се оспорва от ответника,че часовете нощен труд, положени от ищеца през исковия период, не са преизчислявани в дневни с коефициент 1,143.Такива констатации са направени и от приетата по делото ССчЕ.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена ССчЕ, през периода 11.11.2016г. -11.11.2019г.. положеният от ищеца нощен труд е 2062 часа. При преизчисляването на нощния труд за исковия период с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв - получените часове са 2356,866 . За получената вследствие преизчисляването разлика от 294,866ч. , по ставката за извънреден труд ,е дължима сумата от 2059,18лв.

Спори се по делото дали положеният от ищеца нощен труд за исковия период следва да бъде преизчислен в дневен с коефициент 1,143 и да бъде заплатен от ответника извънредния труд при това преобразуване .