Решение № 201 от 14.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100502022 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична полиция“ към МВР, ,подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Агнес Николова. срещу Решение № 2042 от 28.09.2022г. постановено по гр.д.№ 3912/2022г.по описа на БРС,с което ответникът ГД“Гранична полиция“ е осъден да заплати на ищеца К. А. П. с ЕГН**********, сумата от 619.56 лева,представляваща нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 72.36 часа положен от ищцата К. А.

П. и неплатен извънреден труд през периода 20.08..2019г.- 09.07.2020г.,получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищцата П. през същия период нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане,както и сумата 138.20 лева,представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 31.10.2019г.до 16.06.2022г./датата на подаване на исковата молба/.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни 1 препращания. Разпоредба,идентична с тази на чл.9 ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в Наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР,тъй като за дължавните служители нормалната продължителност на дневен и нощен труд съвпада и коефициентът е 1. Изразява становище,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.633 ГПК,тъй като районният съд не е съобразил тълкуването на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО дадено в ршението на СЕС постановено на 24.02.2020г.по дело С-262/2020г. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор ищцата П., чрез пълномощника си адв. Георги Стоянов оспорва въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони,уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако не се приложи НСОРЗ.Подддържа становището на БРС,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Като неоснователни са оспорени доводите на въззивника,че при приравняване на нощния труд към дневен се получава коефициент 1 относно приложимият коефициент 1 ,като се сочи,че за работещите на -8,-12 и -24 часови работни смени в системата на МВР,работното време се изчислява сумарно за тримесечен период,с възможност за полагане на труд и през нощта от 22.00 до 06.00 часа,а работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период/чл.187 ал.3 ЗМВР/.ЗМВР разрешава полагане на нощен труд,което не изключва приложението на общите правила и приравняване на нощния труд към дневен,съответно не изключва приложението на правилата за заплащане на извънреден труд. Въззиваемата страна счита,че районният съд е съобразил и тълкуването,дадено с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната дирекция,редовно уведомена,не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата П.,редовно уведомена,не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и адв. Стоянов,който оспорва въззивната жалба.Претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищцата е полагала труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагала нощен труд. Не е спорно също,че ищцата е работила на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 20.08.2019г. до 09.07.2020г. ищцата е положила общо 506 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и 2 този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 578.36 часа и разликата в двете стойности в размер на 72.36 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 72.36 часа възлиза на сума в размер от 619.56 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се 3 отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

В т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се споделят от настоящата инстанция. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва нормативна основа,която да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.