Решение № 144 от 28.05.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Монтана, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20231600100442 по описа за 2023 година

Предявен е иск от А. Н. Л. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Е. Й. против в ЗАД хххх ЖИ.т и здраве“ АД с ЕИК 200299615, с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 14000,00 лв., предявен като частичен иск от 26000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2020 г. около 13.00 часа в гр.

М обл. М по бул. „ххххх с посока на движението към бул. „ххххх“ в района на пазара за леки автомобили, при управление водачът на моторно превозно средство - лек автомобил маркахххх, моделххх с ДК № Мхххх Н И. Л с ЕГН ********** реализирал ПТП с А. Н. Л. с ЕГН **********, който управлявал мотоциклет „хххххх125“ с рег № МВ ххх като по изключителна негова вина в резултат на удара причинил средна телесна повреда на А. Л., изразяваща се в счупване на ставната повърхност на дясна лопатка, водещо до трайно затруднение движението на горен десен крайник за срок по-голям от един месец, оздравителен период повече от 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

1

Посочва, че по повод настъпилото ПТП на 15.06.2020 г. мястото е посетено от служител към ПТП при ОД на МВР-Монтана и е съставен констативен протокол № 2020-1023-215 , от който е видно, че за лекият автомобил на виновният водач причинил ПТП Н Л към тази дата е имало сключена валидна застраховка ГО в застрахователно дружество ххххх : ЖИ.т и хххх АД с № на полица 301120001135152, валидна до 20.09.2020 г.

Сочи, че с оглед образуваното досъдебно производство е внесено предложение от страна на РП Монтана за приложението на чл. 78А НК, за което е образувано НАХД № 20221630201099 по описа на Районен съд Монтана, 3 състав, като на дата 24.10.2022 г. Районния съд в гр. Монтана с влязло в сила Решение е признал за виновен Н И. Л , с ЕГН ********** от гр.

М и е наложил административно наказание. Твърди, че от назначената и приета по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява виновното поведение на водача на лек автомобил марка БМВ, модел Е36, с ДК № М 0930 АХ Н И. Л с ЕГН **********, както и че е налице причинноследствена връзка между конкретния механизъм на настъпването на причиненото ПТП и конкретно нанесените травми на пострадалия А. Л..

Твърди, че непосредствено след образуване на наказателното производство срещу виновното лице Н Л в РУ на МВР - Монтана ДП № 688/20 г. е депозирал заявление до ЗАД хххх“ АД за изплащане на обезщетение с оглед причинените му неимуществени вреди следствие на настъпилото ПТП.

Посочва, че след произнасяне на съдебното Решение ответникът му е изплатил сумата от 12000 /дванадесет хиляди/ лева като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на конкретното ПТП. Счита така изплатена сума, че е неоснователна по размер, като твърди, че е крайно занижена и не отговаря на конкретните обективни и субективни фактори.

Изтъква, че пострадалият А. Л. е в зряла възраст, живее сам и за период повече от половин година е бил в изключително затруднено положение като е бил принуден да търпи значителни битови неудобства и социални ограничения, предвид неговата възраст, семейно положение, липса на близки, които да се грижат за него. В тази връзка сочи, че естеството на травмата касае счупване на ставната повърхност на дясната лопатка на десен горен крайник, което изключително много е затруднило в продължение на месеци, 2 дори година свободно движение на дясната ръка и възможността му да си служи с нея. Твърди, че лечебно-възстановителния период продължава и до днес, тъй като и в момента изпитва болки при определено движение на горния десен крайник, при промяна на метеорологичните условия или при натоварване. Посочва, че за този период е бил в невъзможност сам да се обслужва както за храна, така и за битови нужди, тоалет и облекло. Излагат се твърдения, че болките, които е търпял през този продължителен период от време, след причиняване на телесното увреждане от страна на виновното лице са силни и продължителни.

Предвид изложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати исковата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие гореописаното ПТП, при което водачът на моторно превозно средство - лек автомобил марка ххххмоделххх, с ДК № хххх АХ Н И. Л е причинил на А. Н. Л. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ставната повърхност на дясна лопатка, водещо до трайно затруднение движението на горен десен крайник за срок по-голям от един месец, оздравителен период повече от 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, по вина на водача на лек автомобил марка ххх модел ххх с ДК № хххх застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата , както и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „хххххххх“ АД, чрез юрк. П Н с който се оспорва претенцията по основание и размер. Ответникът признава, че към 15.06.2020 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между него и Н И. Л , в качеството си на собственик на л.а. ххх с рег. № хххх , по силата на застрахователна полица № ВG/30/120001135152, със срок на действие от 03.05.2020 г. до 02.05.2021 г.

Твърди, че ищецът се е възстановил напълно в рамките на сравнително кратък период от време, без да са налице каквито и да било усложнения. В тази връзка посочва, че липсва актуална медицинска документация, от която да е видно как е протекъл оздравителният процес, има ли усложнения и невъзстановени травми от ПТП-то, както и необратими последици за здравословното му състояние.

3

Навежда доводи, че ищецът не е полагал дължимата грижа, която се изразява в неспазване на лекарските предписания, неосъществяване на периодични прегледи, консултации и непровеждане на рехабилитационни курсове, с което поведение е допринесъл за продължаващите болки и страдания и липсата на пълно възстановяване.

Оспорва иска за неимуществени вреди по размер с доводи, че ищецът не е отчел редица критерии, запълващи със съдържание понятието за „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и че не е взета предвид съдебната и застрахователната практика по аналогични случай с оглед на процесния период, характера и вида на телесните увреждания, респ. болките и страданията.

Оспорва твърдението, че ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно в ежедневието си. Излага доводи, че травматичните увреждания водят до болезненост, която не ограничава свободното движение на горния десен крайник, като бланкетно е посочено, че ищецът не е могъл да изпълнява елементарните си хигиенични и други потребности.

Оспорва акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния.

Сочи, че началният момент, от който лихвата е дължима е 01.12.2020 г.

Твърди, че лихвата е погасена по давност за периода от 15.06.2020 г. до 01.12.2020 г., съобразно кратката 3-годишна давност.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове и да му присъди разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, респ. адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба и моли съда присъди минимално адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът, чрез неговия пълномощник адв. Ц. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди сторените в производството разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, 4 съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 200 от 24.10.2022 г., постановено по НАХД № 1099/2022 г. Районен съд-Монтана признал обвиняемия Н И. Л с ЕГН ********** за виновен, в това, че на 15.06.2020 г. в гр. М по бул. „ххххс посока на движението към бул. „хххх“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „хххх, модел „хххх“, с ДК№ хххх нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25 ал. 1 от ЗДвП (Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение) и по непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на А. Н. Л. от гр. М , изразяваща се в счуване на ставната повърхност на дясна лопатка, водещо до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок над един месец - престъпление по чл. 343, ал. 1 б.“б“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че към 15.06.2020 г. е налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „хххх АД и Н И. Л , в качеството си на собственик на л.а. хххх с рег. № Мххх по силата на застрахователна полица № ВG/30/120001135152, със срок на действие от 03.05.2020 г. до 02.05.2021 г., както и че е извършено плащане от страна на ответното дружество по банковата сметка на ищеца в размер на 12 000 лева.

От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Д. И., се установява, че максималният период на възстановяване, предвид естеството на получената травма, е около 30 дни с последваща рехабилитация в рамките на 10-12 дни. Съгласно експертизата към 19.03.2024 г. А. Л. има палпаторна болка в областта на раменната става, без данни за ограничени движения в същата, но съпроводени с болка. Вещото лице посочва, че при подобен тип травми се ускорява процес на дегенеративни изменения на съответната става, което може да доведе до болка при натоварени движения в ставата. Видно от заключението ищецът не е провеждал рехабилитационни курсове. Според вещото лице физиотепарията указва благоприятен ефект в ранния следимобилизационен период с оглед възстановяване обема на движение в съответната става. Към датата на прегледа /19.03.2024 г./ Л. има умерен дефицит в движенията на ставата във всички равнини придружен с болка, без данни за излив. Също така има болка в областта на дясна колянна става и вторични дегенеративни изменения в артикулиращата част на лопатката. От СМЕ се установява още, че подобен тип счупвания създават предпоставка за ускорен дегенеративен процес на съответната става, което довежда в прогностичен план до нарушаване на обема на двиежние.

5

От показанията на св. Л Л.а /дъщеря на ищеца/ се установява, че след като разбрала за инцидента претърпян от баща й, отишла в болницата, където разбрала, че рамото му е било счупено. Посочва, че около месец и половина бил в това състояние и носел лангета /шина/. На Л.а се наложило да остане при него, за да му помага, тъй като той не можел да се обслужва сам, да се храни, да се облича и да ходи до тоалетна. Л.а му помагала да се къпе и да ходи до тоалетна. Според свидетелката баща й сега може да си вдига ръката до нИ.то на гърдите, но не може да се грижи почти за нищо. Към настоящия момент има изтърпвания на ръката, продължава да има болка и взима болкоуспокояващи. Преди инцидента работел и се движил, а сега един пирон не можел да забие. Л.а заявява, че сега баща й не може да прави почти нищо с тази ръка, но вече можел да се къпе и храни самостоятелно. След инцидента коренно си променил начина на жИ.т и възможностите сам да се обслужва.