Определение № 693 от 11.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20258003902295 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Свободна зона – Русе“ ЕАД срещу определение на Апелативен съд – Велико Търново.

Ищецът „Еуро Медикал Технолоджи“ ООД оспорва жалбата.

С обжалваното определение, постановено след като не е допуснато по жалбата на ответника касационно обжалване на постановеното по делото решение, въззивният съд се е произнесъл по съдържащото се в касационната жалба оплакване за неправилно определени разноски за въззивното производство, представляващо по същността си искане за изменение на въззивното решение по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил същото като неоснователно. За да постанови определението си, съдът е намерил за неоснователно своевременно заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв., вкл. ДДС, не е прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на спора във въззивното производство и осъществените от упълномощения адвокат действия по защитата. Съобразил е и обстоятелството, че възнаграждението съответства на размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., като е посочил, че макар и установените в наредбата размери да не са обвързващи, не е налице пречка същите да бъдат използвани като ориентир.

Частната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите, че въззивният съд не е извършил анализ на реалните пазарни цени на адвокатските услуги при съобразяването като критерий на ориентировъчния размер на възнаграждението по чл.

7, ал. 2, т. 5 ГПК от Наредба № 1/2024 г. съгласно приетото в решението по д. № С438/22 на СЕС. В мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК са разяснени критериите, които съдът следва да преценява при произнасяне по възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК, а именно фактическата и правна сложност на спора, в частност доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Пазарните цени на адвокатските услуги не са сред тези критерии. Следва освен това да се посочи, че въззивното определение е в съответствие 1 с актуалната практика на ВКС, формирана след решението по д. № С-438/22, съгласно която установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждение не са обвързващи, но могат да служат като ориентир при преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 176/11.07.2025 г. по т. д. № 10/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2