Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2651 от 22.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1684/2025
Вид
Определение № 2651
Подписан
22.10.2025
В сила
22.10.2025
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Семеен кодекс
  • чл.127а · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2651 гр. Бургас, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501684 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на П. И. Н. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Янков, против Определение №4665/18.08.25г., постановено по гр.д.№2556/25г. по описа на Бургаски районен съд (БРС), с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на Решение №1755/23.07.25г., постановено по делото в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба М. С. П. не изразява становище по жалбата, чийто препис й е връчен на 09.09.25г., чрез адв. Стоянов.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс – ищецът М. П., чрез процесуален представител адв. Стоянов, претендира предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните С. Н., определяне режим на лични отношения на бащата, издръжка за детето. За процесуалното представителство представя договор за защита и съдействие, видно от който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева по предявените от ищцата искове и 1000.00 лева – за защита по насрещната претенция, като плащането е уговорено по банкова сметка. Представено е платежно нареждане за заплатени 2000.00 лева на 31.03.25г.

Ответникът П. И. Н. представя писмен отговор, по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез адв. Б. Я. с който изразява становище по исковете. Заявява, че желае да му бъде определен по-разширен режим на лични отношения с детето. По иска по чл.127а СК – за даване на разрешение, заместващо съгласието на другия родител за подаване на искане за задграничен паспорт за детето и получаването му, не се противопоставя. По искането за даване на заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина изразява несъгласие със срока на пребиваването в чужбина и държавите, за които то да бъде постановено. Представя пълномощно, възлагащо представителната власт на адв.

Янков. Не представя договор за защита и съдействие и доказателства, удостоверяващи 1 плащане на адвокатско възнаграждение.

По предявените искове е постановено Решение №1755/23.07.25г., с което претенциите са уважени – съдът е предоставил родителската власт над детето Стилиан на майката, определил е режим на лични отношения на бащата с детето; заместил е липсващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и за пътуване в чужбина за срок от пет години от влизане в сила на решението. С решението ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да заплати на ищцата съдебно – деловодни разноски, в размер на 2050 лева.

С молба вх.№34674/06.08.25г., ответникът е направил искане за изменение на решението в частта, относно разноските, като същите да бъдат възложени на всяка от страните тека, както са направени. Позовал се е на ТР №3/27.06.24г. по ТД №3/23г. на ОСГКВКС, като е намерил, че съдът не е уважил направените с исковата молба искания така, както са направени.

Ищцата М. С. П. е представила отговор на молбата, като намира, че липсата на списък по чл.80 ГПК не дава право на ответника да иска изменение на решението в частта, относно разноските.

С тук обжалваното определение, съдът е оставил молбата без уважение. Съдът е приел, че исковата молба е подадена от ищцата поради обстоятелството, че ответникът трайно отказва да й предостави доброволно съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и с оглед липсата на съдействие от страна на ответника за постигане на споразумение между страните по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения, включително и в хода на делото, в което ответникът не се е явил пред съда за изслушването му.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението, като се претендира неговата отмяна. Въззивникът излага съображения, основани на ТР №3/27.06.24г. по ТД №3/23г. на ОСГКВКС, като твърди, че след като искан не е уважен по начина, по който е предявен, не са налице предпоставките на ищцата да се присъждат разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че обжалваното определение е частично неправилно и незаконосъобразно – в частта, с което в полза на ищцата са присъдени разноски, в размер на 1025лева по предявените претенции по чл.127 СК. Същото следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта относно разноските.

Съобразно постановеното в посоченото от съда и страните ТР №3/27.06.24г. по ТД №3/23г. на ОСГКВКС, при определяне на отговорността за разноски в производство по спорна съдебна администрация, следва да се вземе предвид дали спорът (производството) е неоснователно предизвикан от някоя от страните: дали съдът не е неправомерно сезиран с искане за съдействие или дали липсата на извънсъдебно споразумение не се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на някоя от тях. В тези случаи отговорността за разноски се подчинява изцяло на предвидените в чл. 78 ГПК правила.

Така според ВКС, „В производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато молбата до първоинстанционния съд е подадена след като правоотношението между страните е вече уредено (със спогодба или влязло в сила съдебно решение) и не се установи наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат намесата на съда, както и когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на 2 производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя.“ Така в настоящия случай по отношение на претенциите по чл.127 СК, с отговора на исковата молба ответникът не се е противопоставил родителската власт да бъде възложена на майката, а на него да бъде определен режим на лични отношения, но е поискал този режим да бъде по-разширен. С отговора той е оспорил фактическите твърдения, касаещи личността и поведението му през време на връзката между родителите и твърденията, че не проявява интерес към детето и към неговото отглеждане. Доколкото за постигане на извънсъдебно споразумение по тези въпроси е необходимо и двете страни да проявят активност и взаимни отстъпки, непостигането му не може априори да се вмени във вина само на една от тях, в случая – на ответника.

Ето защо, след като с постановеното решение, съдът е уредил отношенията на страните и тяхното дете в полза както на майката, така и на бащата, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.78 ГПК за възлагане на разноските на ищцата върху ответника. По тези искове разноските следва да останат между страните така, както са направени. Поради това решението в частта, с което ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1000.00 лева и 25.00 лева – държавна такса, по предявените претенции по чл.127 СК, следва да бъде отменено и претенцията – оставена без уважение.

По отношение на претенцията по чл.127а СК извънсъдебното и процесуалното поведение на ответника сочат на противопоставяне. Ответникът е разполагал с възможността извънсъдебно да даде декларация – съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето и за възможността то да напуска пределите на Република България, но не го е направил, което е довело до предявяване на искане за заместване на липсващото съгласие от съда. С отговора на исковата молба ответникът е заявил позиция на несъгласие. Поради това е налице хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК и той следва да понесе тежестта на разноските, направени от ищцата, в размер на 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение и 25.00 лева - държавна такса.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4665/18.08.25г., постановено по гр.д.№2556/25г. по описа на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответника П. И. Н. за изменение на Решение №1755/23.07.25г., в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ГПК Решение №1755/23.07.25г., постановено по гр.д.

№2556/25г. по описа на Районен съд Бургас в частта, относно разноските, като НАМАЛЯВА възложените в тежест на ответника П. И. Н., присъдени в полза на М. С.

П. съдебно – деловодни разноски, от 2050.00 лева на 1025 лева.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3